Проучване: 72% от учителите в България все още не използват изкуствен интелект

Цели 72% от учителите в България не използват редовно инструменти като ChatGPT или Bing Chat в работа си. 41% от учителите никога не са използвали такива инструменти. 31% са опитвали веднъж, но не са започнали да използват редовно. Няколко пъти в месеца или няколко пъти седмично прилагат инструменти с генеративен изкуствен интелект 25% от учителите, в сравнение с 45% от представителите на административните училищни екипи. Това отбелязват от Сдружение "Образование без раници", които са провели анкета сред учители и училищни администратори от цялата страна на тема "Изкуствен интелект и дигитализация в училищата". Резултатите от тази анкета предоставят интересна моментна "снимка" на процесите по дигитализация в образованието и нивото на използване на изкуствен интелект в училищата. Проучването не е представително и служи по-скоро като референтна точка за планиране на по-нататъшни дейности за дигитализация на българските училища, въвеждането на съвременни технологии като изкуствен интелект, както и преодоляването на дигиталната пропаст в България, отбелязват от Сдружението.

Помолени да оценят от 1 до 6 колко полезен може да е изкуственият интелект (ИИ) в училищното образование, учителите дават средна оценка 3,57, която сигнализира, че в училищната среда преобладава умерена нагласа към новата технология. Учителите са по-скептично настроени към потенциалните ползи от изкуствения интелект. 21% от тях оценяват ползите от ИИ с най-ниските оценки 1 и 2. В сравнение с 16% от представителите на административните екипи на училищата.

Разпространението на изкуствения интелект може допълнително да задълбочи цифровото разделение между столицата и регионите. Например само 7% от анкетираните от София са отговорили, че никога не са използвали инструменти като ChatGPT и Bing Chat. В селата, градовете и областните градове този брой е 23-25%. Редовно използват ИИ над 64% от респондентите от София и 42-50% от респондентите в други типове населени места. Разпространението на изкуствения интелект може допълнително да задълбочи цифровото разделение между столицата и регионите. Например само 7% от анкетираните от София са отговорили, че никога не са използвали инструменти като ChatGPT и Bing Chat. В селата, градовете и областните градове този брой е 23-25%. Редовно използват ИИ над 64% от респондентите от София и 42-50% от респондентите в други типове населени места.

Изкуственият интелект – предимно за създаване на съдържание
Отговаряйки на въпроса “Ако използвате ChatGPT или Bing Chat, то за какви цели?”, най-често отговорът е: “Създаване на задачи, тестове и други образователни ресурси за учениците ми”, както от страна на учителите (63% от тези, които използват ИИ инструменти), така и от училищните администратори (над 47%). Представители на административните училищни екипи по-често са избирали като начин за използване на ИИ “Административни дейности, като писане на имейли, отчети и т.н.” “Създаване на уроци, урочни планове и др. за моята преподавателска работа” са посочили 27% от учителите и 13% от училищните администратори, използващи ИИ. 20% от представителите на административни екипи и 6% от учителите са посочили, че използват ChatGPT или Bing Chat за “Всичко посочено”.

Обучения за ИИ не са приоритет
Данните подсказват също за съществуващ пропуск в професионалното развитие и готовността за ИИ в образователния сектор. Зададохме въпрос “Във Вашето училище провеждали ли сте обучения с външни експерти или организации, за да се въведе темата за изкуствения интелект или да се подпомогне използването му?” 73% от представителите на административните училищни екипи са отговорили “Не е организирано такова обучение и не е планирано”. Отговор “Планирано е и предстои” са избрали едва 12% от ръководителите на училища в страната.

Според респондентите само приблизително 53% от училищата имат назначени координатори или ръководители по ИКТ. Това означава, че около половината от училищата са потенциално по-добре подготвени за интеграция на новите технологии в учебната програма и в дейностите в училище по принцип.

Училищата нямат стратегическа визия за дигитализация усвояване на материала по математика. 82% от отговорилите представители на административни училищни екипи са отговорили отрицателно на въпроса: “Във Вашето училище има ли разписана стратегия за дигитализация/ за използване на дигиталните технологии?”

Дигитализацията се обсъжда, но рядко
На въпроса “Във Вашето училище ръководството организира ли обсъждане на предимствата и недостатъците на преподаването и ученето с помощта на дигитални технологии?“ над 47% от респондентите са отговорили с: “По-рядко от всеки месец”.
По различен начин са отговорили на този въпрос учителите, в сравнение с представителите на училищни административни екипи. Това вероятно показва разминаване в начина, по който учители и администратори възприемат какво и как се обсъжда по отношение на дигитализацията в училище.

От отговорите на респондентите е ясно, че голям дял от учителите не са наясно с процесите на дигитализацията в техните училища. Например: 43% от учителите не знаят дали тяхното училище има разписана стратегия за дигитализация и/или за използване на дигиталните технологии. 25% от учителите не знаят дали е имало или е планирано обучение по изкуствен интелект в тяхното училище. 23% от учителите не знаят дали в тяхното училище има назначен ръководител направление ИКТ, координатор по иновативни образователни технологии или сходна роля, подкрепяща навлизането на нови технологии в училище. 19% не са успели да отговорят дали ръководството организира обсъждане на предимствата и недостатъците на преподаването и ученето с помощта на дигитални технологии.

Според Сдружението резултатите от анкетата изтъкват необходимостта от по-широко приемане и интегриране на дигитализацията и използването на ИИ в българското образование. Съвместните усилия на образователните институции – МОН, РУО, училища, на гражданското общество и бизнеса със съответна експертиза са ключови за развитието на иновативно образование, готово за предизвикателствата на дигиталната епоха. Една от предстоящите скоро инициативи на “Образование без раници” – шестмесечната обучително-менторска програма „Дигитални училищни лидери”, цели именно това. Тя е насочена към директори, заместник-директори, ръководители ИКТ, учители, които отговарят за дигиталната визия, стратегия и трансформация на своите училища. Чрез присъствени обучения и ежеседмична самостоятелна работа с менторска подкрепа, участващите ще надградят уменията си да създават и управляват иновативни проекти, свързани с дигитализацията и прилагането на изкуствен интелект в учебните процеси и управлението на училището, включително в STEM обучението. Успешно завършилите получават 3 квалификационни кредита, както и електронно удостоверение.