В София кацна първият хеликоптер за спешна медицинска помощ в България

Снимки: МС

„Това е само началото на спешната помощ по въздуха. Надявам се, че то ще бъде успешно и след една-две години за нас това ще бъде стандарт, така както е в другите европейски държави“. Това заяви министър-председателят Николай Денков при представянето на първия хеликоптер за спешна медицинска помощ по въздух, което се състоя в на авиобазата на „Гранична полиция“ на 2 февруари (петък).

Премиерът отбеляза, че денят е празник за българското здравеопазване, за българското приобщаване към европейските стандарти, към европейското качество на живот. Акад. Денков благодари на Европейската комисия за отпускането на финансирането на спешната помощ по въздуха, заедно със съфинансирането от националния бюджет. Премиерът изтъкна заслугите на Министерство на здравеопазването, което организира голяма част от дейностите и тепърва поема организацията на използването на този хеликоптер, както и на екипа на министъра на транспорта Георги Гвоздейков. „Поздравления за министър Гвоздейков за това, че не се отказа и постави по правилен начин организацията и координацията на различните институции, което ни позволи да стигнем до този резултат“, посочи Денков.

Премиерът акад. Денков благодари и на производителите от консорциума „Леонардо“. „Имаме техните уверения, че до края на тази година ще можем да се радваме на още две такива високотехнологични машини, с които да спасяваме човешки животи в България“, изтъкна Денков.

Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ) се състои от три основни структури – Координационна централа, Административно-стопанския сектор и Регионални бази за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха – 6 бр. на територията на цялата страна в съответните оперативни бази.

Бази:
1. София - летище София;
2. Пловдив - летище Пловдив;
3. Сливен - летище Бършен;
4. Търговище - летище с. Буховци;
5. Долна Митрополия – ВВВУ „Георги Бенковски“;
6. Монтана, с. Габровница – летище Габровница.

Към настоящия момент по договора за доставка на 6-те хеликоптера в завода на производителя в Италия са обучени шестима пилоти и четирима инженери. В периода 29 януари 2024 г. до 2 февруари се провежда обучение и на медицинските екипи, които ще оказват спешна медицинска помощ по въздух на първия хеликоптер.

Медицинските екипи за база София са 6, като всеки екип е с 1 лекар и 1 медицинска сестра. До края на проекта и с оглед на преминаване на денонощен режим на работа, всяка от шестте бази следва да разполага с по 6 медицински екипа.

Правителството одобри разходите за изграждане на болнични вертолетни летища в държавни лечебни заведения с над 50% държавно участие в капитала. Към настоящия момент тече процедура по проучване на терените за изграждането им.
1. УМБАЛ „БУРГАС“ АД, БУРГАС
2. УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД, ПЛЕВЕН
3. УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, ПЛОВДИВ
4. УМБАЛ „ПЛОВДИВ“ АД, ПЛОВДИВ
5. УМБАЛ „ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, СТАРА ЗАГОРА
6. УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, РУСЕ
7. УМБАЛ „ЛОЗЕНЕЦ“ ЕАД, СОФИЯ
8. УМБАЛ „СВЕТА АННА“ – СОФИЯ АД, СОФИЯ
9. УМБАЛ „ПРОФ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ“ ЕАД, СОФИЯ
10. МБАЛ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ АД, СЛИВЕН
11. МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ АД, ВЕЛИКО ТЪРНОВО
12. МБАЛ „ДОБРИЧ“ АД, ДОБРИЧ
13. МБАЛ „Д-Р АТАНАС ДАФОВСКИ“АД, КЪРДЖАЛИ
14. МБАЛ „Д-Р СТАМЕН ИЛИЕВ“ АД, МОНТАНА
15. МБАЛ „ПАЗАРДЖИК“ АД, ПАЗАРДЖИК
16. МБАЛ „Д-Р БРАТАН ШУКЕРОВ“ АД, СМОЛЯН
17. МБАЛ „ХАСКОВО“ АД, ХАСКОВО
18. МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА“ АД, ВИДИН
19. МБАЛ „СИЛИСТРА“ АД, СИЛИСТРА
20. МБАЛ „ШУМЕН“, ШУМЕН.

От тях вече са лицензирани площадките на МБАЛ „Унихоспитал“ – Панагюрище, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна и УМБАЛ „Света Анна“ – София. Изградени площадки, които са в процес на лицензиране има в УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД, МБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков” ЕАД /„Света Екатерина“/ и УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.

Два от 6-те хеликопетра, които вече са договорени, ще имат лебедка за спасяване на хора в трудно достъпни терени, но тук трябва много ясно да направим някои разграничения: Спешната медицинска помощ не е спасяване на пострадали в планината - Планинското спасяване е към Червения кръст, а не към Спешната помощ.

Човек, който е изкълчил крака си, например, не подлежи на спешна медицинска помощ, но ако някой кърви в планината - това е спешен случай. Всички хора в България - независимо дали са наши граждани или са чужденци, имат право на спешна медицинска помощ. Тя се осигурява от държавата. Планинското спасяване обаче е регулирано по друг начин. Навсякъде в Европа то се полага със застраховка.

В началото хеликоптерът ще се ползва само за транспортиране на органи и на пациенти от една до друга болница. Причината за това е, че пилотите на HEMS ще имат нужда от време да натрупат достатъчно летателни часове, кацания и излитания.

Предстои регистрирането на оператора за спешна медицинска помощ по въздуха (България Хели Мед Сървиз ЕАД), а хеликоптерът следва да премине всички процедури по регистрация, които се очаква да приключат в рамките на един месец. През първата година той ще лети само в светлата част на денонощието.
 • По договора с италианската фирма Leonardo S.p.A в България ще бъдат доставени общо 6 хеликоптера до 2026 г. Те са оборудвани с последно поколение навигация и авионика, съвместими с изградените и действащи комуникационни системи в страната.
 • Хеликоптерът не може да бъде използван за издирвателни планински дейности, но може да транспортира пострадали при инциденти в планината, ако метеорологичните условия позволяват и ако има подходящо място за кацане.
 • Системата ще помогне за намаляване на броя на загиналите при пътни инциденти, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ в рамките на златния час. Ще достига до отдалечени места в страната, които в момента не са достъпни за наземните екипи на спешната помощ.
 • До края на 2026 година е планирано България да разполага с 6 хеликоптера в 6 напълно оборудвани бази за спешна медицинска помощ. Те ще бъдат разположени така, че да покриват цялата страна и да позволяват обслужване в т.нар. златен час при спешни състояния, възникнали в радиус от 170 км. от съответната база. Обхватът на шестте бази се застъпва, което ще осигури пълна свързаност във всяко кътче на страната, когато пристигнат всички хеликоптери.
 • След подаване на сигнал за инцидент към 112, той се предава към съответния Център за спешна медицинска помощ. След извършване на медицински триаж се взема решение за искане на медицински транспорт по въздуха.
 • Разходите за въздушната помощ, както и за всяка спешна медицинска помощ, се поемат от държавата - за всички пациенти.

За да видите картата в по-голям размер, кликнете на нея

„Убеден съм, че възможностите, които ще предостави специфичният въздушен транспорт, ще изведат спешната помощ у нас на качествено ново ниво. Смело мога да заявя, че с екипа ми постигнахме много в тази посока, като една от най-важните стъпки беше да ускорим процеса по осигуряване на равнопоставен достъп до спешна медицинска помощ на територията на цялата страна“, това заяви министърът на здравеопазването проф. Хинков.

„Създаването на спешна медицинска помощ по въздух е кауза, която трябва да обединява цялото общество“, каза министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков. Той допълни, че авиацията е индустрия, която изисква висок професионализъм и много прецизност, а българските пилоти притежават тези качества. Гвоздейков обясни още, че следващият хеликоптер се очаква да бъде доставен в средата на годината, а до края на 2024 г. ще пристигне и третата въздушна линейка.

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Бойко Благоев отбеляза, че събитието е още един повод ние, българите, да се гордеем, че принадлежим към европейското семейство. „И също така доказателство, че още 26 нации ги е грижа за българското здравеопазване и за това всички граждани да имат равен достъп до спешно медицинско лечение. Това е европейската солидарност в действие! Тя идва там, където е най-необходима и смислена – в случая в помощ на хората в България, независимо в коя точка на страната се намират те. Този хеликоптер струва над 22 милиона лева и е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие по линия на политиката на сближаване между по слабите и по-силните икономики в Съюза. В допълнение, са инвестирани 148 млн. лв. за обновяване на центровете за спешна помощ и за доставка на 400 нови линейки. И това е само началото. С близо 51 милиона евро от Плана за възстановяване и устойчивост ще има още 5 медицински хеликоптера – за да има цялостна система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха.“, каза още Благоев.