Какво е коучинг?

Петър Горялов и Ирина Горялова бяха удостоени с най-високото отличие в световната коучинг индустрия – Наградата на президента на Международната коуч федерация (ICF President’s Award). Това е най-високото отличие за принос в коучинг индустрията и се дава за пета поредна година на един коуч или организация, избирани от над 100 държави.

Присъждането на наградата на Петър Горялов и Ирина Горялова е прецедент, тъй като за първи път тя се връчва не на един коуч, а на двама, и то на семейна двойка. Ирина и Петър са и първите неанглоезични носители на отличието – досега с него са удостоявани двама британци, една американка и една австралийка. Първият награден за цялостен принос е сър Джон Уитмор от Великобритания, който пренася един от видовете коучинг от САЩ в Европа през 80-те години на миналия век.


Ирина, Петър, вие спечелихте най-голямото отличие в коучинг индустрията? Как бяхте избрани?
Петър: Това е избор, който нe сме очаквали и не сме кандидатствали за него. Според нас Международната федерация по коучинг бе вдъхновена от нашата визия за бизнеса. В България решихме да посеем малките семенца в самото начало. Искахме да направим конференция с едни от пионерите в света в коучинга и фокусирано работихме в тази посока, но дойде икономическата криза и бюджетите бяха замразени.

Ирина: Именно това, че не се отказахме, беше оценено. Продължихме да работим в посока как коучингът може да допринесе за бизнеса във всички сфери. Коучингът тепърва прохожда в България и в стремежа си да наваксаме, в ICF Bulgaria стартирахме Майсторски коучинг класове. Оказа се, че това не е правено никъде в света.
П: Бяхме провокирани да правим нещата, които наистина работят. На тези майсторски класове присъстваха изпълнителни директори, ЧР мениджъри, коучове, консултанти, треньори. Целта ни беше международно признати коучове да демонстрират как работи коучингът. Това беше оценено от всички.

Според проучване на „Харвард Бизнес Ревю” световната коучинг индустрия е оценена на 1.5 млрд. долара. Как се развива коучинг индустрията в държавата, от която са най-добрите експерти в тази област?
П: В момента посяваме семената. Първата и най-важна крачка е да се увеличи познаваемостта и разбирането за коучинга и за професията. Следващата стъпка е коучингът да започне да се прилага като управленски подход. Мениджърите и ръководителите да управляват своите служители, като ги овластяват, провокират с въпроси и слушане, а не да им дават нареждания.
И: Това е следващото ниво на мениджмънт и възниква по естествен път. В момента скоростта на бизнеса е невероятно висока и хората са принудени да правят повече с по-малко средства за по-малко време. Това е подход, при който мениджърите вместо да казват и да дават решения, повече слушат и задават въпроси на хората в екипите си, за да им помогнат да се придвижат към зададените от организацията цели и квоти.

Как работи коучингът?
И: Коучингът катализира пътя към целите. Представлява разговор, който провокира мислене. Коучът никога не дава съвети и не насочва. Коучът със задвижващи, отворени, ненасочващи въпроси и повече слушане провокира човека сам да стигне до решението и да открие най-подходящия за него път до желаната от него цел.
П: Коучингът има за цел да подкрепя мениджърите да стигат от точка А до точка Б, като ги подкрепят в процеса на вземане на решения. Ще ви дам пример с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт, който има коуч. Той управлява компания, чиито услуги достигат до милиони хора в целия свят. Решенията, които той взема, имат ефект не само върху хората в организацията, но и върху стотици хиляди други. Той е професионалист, той е експерт в областта си и е сред най-добрите изпълнителни директори в САЩ.

Това, от което има нужда, е подкрепа в самото действие, при реализацията на целите. Външен човек да му направи огледало: кое го спира, кое го задвижва по пътя към целите и да го провокира, за да може да реагира още по-бързо на бизнес пазара.

Каква е разликата между коучинга и останалите познати форми като консултация, тренинг, менторство?
И: Коучингът се различава кардинално от консултацията, менторството, обучението, треньора в спорта и психотерапията, с които често се бърка. Коучът слуша и задава отворени, ненасочващи въпроси от типа: „Каква е целта ти в момента?”, „Къде се намираш спрямо тази цел? Как би изглеждала тази цел в идеалния си вариант, когато я постигнеш?”, „Кое те спира по пътя към целта?”. Коучът работи само и единствено с прецизни, но отворени въпроси. Задачата му е да създаде такава атмосфера, че да извлече собственото решение от клиента, без да му привнася никакви съвети и насоки. Къде е разликата с останалите методи? Консултантът дава експертни съвети, насоки, решения. При менторството един професионалист предава своя опит, знание и експертиза на друг, по-неопитен в конкретната област. При обучението има преподаване на знание от един човек към много хора. Треньорите в спорта също казват на спортистите какво трябва да направят, за да поставят рекорд. Терапията е по-скоро ориентирана към семейните въпроси и миналото, докато коучингът е ориентиран към бъдещето.

Каква е цената на услугата и как се определя?
И: Не бихме могли да говорим за цени в България, тъй като все още няма проучвания на местния пазар. За груба ориентация мога да посоча, че в света цената  на една сесия варира от 300 до 5 000 долара. Цената се определя от вида коучинг, от опита и нивото на коуча, от това дали става въпрос за лични цели, за бизнес цели, от йерархичното ниво на мениджъра в компанията и дали се работи за умения или с цялата организация. Коучингът е по-скъпа услуга от останалите, за които говорихме, но фокусът не е върху цената, а върху това за какви цели искаме да го използваме и колко може да възвърнем от тази инвестиция. Коучингът е един от най-високоефективните инструменти. Според изследване на PwC възвращаемостта от инвестицията е средно 7 пъти. Засега в света не знам за друга услуга, която да предлага подобна възвращаемост. Например, ако един коуч подготвя клиент за преговори и сделката е за няколко милиона и мениджърът е успешен, тогава сами разбирате откъде идват тези числа.

Как се отнасят българските мениджъри към коучинга?
П: Всички са принудени вече да правят повече с по-малко и то при безпрецедентна скорост в бизнеса. Миналото никога вече няма да се върне. Нужни са бързи и иновативни решения, които обаче да са адекватни на новата пазарна реалност. Все повече мениджъри казват, че са се уморили да управляват чрез контрол и търсят нови подходи и нови начини. Непрекъснато срещаме такива. Това по естествен начин извиква развитието и на коучинга като външна услуга, и на коучинга като подход в управлението на хората в екипите.  Затова очакваме той да се развие силно през идните няколко години и сме убедени, че има изключително бъдеще в България в идните 10-20 години.
И:  Може би защото в голямата си част българският бизнес е самоук, мениджърите сами са се борили и учили от самата практика, в тях  има много мъдрост и опит.

Това, което ние виждаме, е, че българските мениджъри са изключително находчиви, адаптивни и смели и понякога един въпрос и смяна на перспективата може да ги провокира, за да намерят решение. Разбира се, единственото условие за това е да са отворени и любопитни.

Но не са ли по-скоро на принципа, че знаят всичко? Осъзнават ли нуждата да се обърнат към вас?
П: Аз ще ви дам личен пример. През последните три години бившият председател на британското представителство на Международната Коуч Федерация беше мой личен коуч. Когато решихме да правим конференцията в България, аз знаех всичко, имах визия и исках да поканим най-добрите гости от целия свят, защото България заслужава най-доброто. Когато обаче трябваше да поканя тези международно признати експерти, усетих, че започвам да се питам: „Кой съм аз?”, „Нашата страна е твърде малка, кой ще ми обърне внимание?”. Тогава помолих моя коуч да ме свърже с тях. Той каза, че би могъл да го направи като ментор. Той ми направи огледало и аз разбрах, че това ще е крачка назад. Преди това аз си представях тези експерти като огромни авторитети, а не като хора. Той обаче ме провокира с въпроси и започнах да осъзнавам, че макар и да водят цели индустрии, те също са хора. Това, че аз съм от малка страна, не ме прави по-малко човек. Така  започнах да действам като човек с човек и направихме инициативата Майсторски коучинг класове, която се оказа и уникална за света. Така че презумпцията в коучинга е точно такава – че клиентът има всички ресурси, за да постигне желаната от него цел. Задачата ни като коучове не е да ги учим на нещо, а да ги подкрепим да открият собствените си решения и да ги реализират.

Думата коучинг стана модерна и все повече хора започнаха да се представят за коучове. Как компаниите да различат професионалистите, от тези, които смятат, че умеят да слушат добре и да задават правилните въпроси?
И: Да, много хора започнаха да се наричат коучове и е изключително опасно тази професия да стане „модерна”, защото цената на модността ѝ може да бъде заплатена горчиво от клиента. Коучингът е силен инструмент, но не е панацея и не може да се прилага за всички случаи. За да избегнете каубоите, Международната коуч федерация препоръчва първо да си изясните какво е коучинг, в какви случаи се ползва и второ, всеки мениджър или HR професионалист да се срещне лично с поне трима коучове. Макар да е за цели, това е много лична и конфиденциална услуга. Високоефективен разговор няма  как да се получи  без доверие и химия между страните. Третото, попитайте какъв сертификационен курс е завършил коучът, с каква продължителност, какъв тип коучинг използва. Това е професия като тази на лекаря, инженера или всяка друга - нужно е човек да е специално обучен да я практикува.

Колко са сертифицираните коучове в България?
П: По наша информация има седем сертифицирани коучи. Все пак сме в самото начало на развитие на индустрията и това е голяма възможност за България.

ICF България е представителство на Международната федерация по коучинг. При вас може ли да се получи сертификат?
П: Международната коуч федерация акредитира институти и програми и в момента има 195 обучителни коучинг програми по целия свят, но не дава пряко сертификати на коучове. У нас все още няма такива акредитирани програми  и това е следващият  приоритет в работата ни като федерацията. Обикновено една програма е около 6 месеца и 125 часа. Има програми и по 60 часа. Таксата е между 8 000 и 20 000 лева за един курс. Важно е да кажем, че Международната коуч федерация си спечели реномето на лидер в световната коучинг индустрия и задава златния стандарт в тази професия. Има и други  професионални организации - Европейският менторски и коучинг съвет, британската Асоциация за коучинг и други. Благодарение на усилията на Международната коуч федерация и Европейския съвет за менторство и коучинг ЕС прие коучинга за саморегулираща се професия от септември т.г.

Как си представяте вашата индустрия след една година?
П: Това, което много ми се иска, е да продължим нашите инициативи да срещаме изпълнителни директори, HR мениджъри, търговци, консултанти, треньори и всички заедно да обсъждаме визията за бизнеса и кои са следващите малки, невидими понякога стъпки за разбирането и качественото приложение на коучинга в бизнеса. Ние винаги сме се старали, каквото и да правим, да е на 100%. От това има нужда и българският бизнес.  Досега се мислеше за съкращения и орязване на разходите. Да, това е едната страна. Но трябва да се мисли и кои са иновациите, кои са стъпките, които биха вдигнали бизнеса на следващо ниво? Кое би направило българският бизнес световен? И вече много управители в България си задават този въпрос. Ролята на коучовете е да ги провокират да играят голямата игра, а не малката, и да правят стъпки за реализацията ѝ на практика.