Sensata разкрива голям завод край Пловдив

Около 33 хил. души са заетите в сектора на електрониката и електротехниката. Работещите предприятия са 1600. Обемът на производство е около 1.7 млрд. лв. годишно. Това сочат данните на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Голяма част от продукцията се изнася, като основен пазар е ЕС. Много международни компании присъстват в страната с големи заводи. Много от тях произвеждат части за автомобилната индустрия. Въпреки трудностите има и множество успешни български фирми в сектора.

Как се развива секторът, какви са предизвикателствата и конкурентните предимства на България в него, разговаряхме с председателя на БАСЕЛ, Румен Атанасов.

Г-н Атанасов, каква беше 2014 за сектора на електрониката и електротехниката?
Има предприятия, за които годината беше много трудна, но има и такива, които излязоха на нови пазари и получиха добре развитие. Секторът е много разнообразен. В него има голям брой подсектори с различно технологично ниво и с различни позиции на пазара. Намираме се в един труден период не само за сектора, но и за цялата българска индустрия.

Кои са водещите компании в сектора?
В сектора има изключително успешни инвестиции на признати чуждестранни компании, които изградиха или закупиха големи заводи в България. Има много малки и средни предприятия, които са българска собственост. Те също се развиваха относително успешно, доколкото е възможно в тази тежка икономическа обстановка. В нашия сектор повечето фирми са малки и средни, които са особено затруднени да излязат на международния пазар. Но те трудно могат да се развиват, разчитайки само на вътрешния пазар, който е малък и доста свит.

По отношение на чуждите инвестиции мога да отбележа ABB, която е световен лидер в оборудване за енергетиката. Компанията има четири завода в България с общ персонал над 2500 души.
Друга успешна инвестиция е на шведската група AQ, която вече притежава три завода в България. Такъв пример е и фирмата Schneider Electric, която има голяма фабрика в Пловдив с над 600 души персонал.
Фирма Liebherr също в Пловдив има около 900 души персонал. Тя непрекъснато се разраства. Имаше два етапа на разширение, като сега предстои трети, а амбицията е да се достигне до производство на 900 хил. хладилника годишно. Цялото развойно звено за производството на хладилници Liebherr беше преместено от Германия в Пловдив.

Заводът на Fеsto в София е един от четирите глобални завода на компанията, т.е. продукцията им се продава по цял свят. Подобен е и заводът на Hyundai Heavy Industries в София за мощни трансформатори, които също се реализират в цял свят.
Трябва да спомена заводите за асемблиране на кабелни снопове за автомобилната индустрия в Ямбол на Yazaki, където работят около 3500 души. Наскоро започна работа и заводът на Nexans в Плевен.
Трябва да отбележа и високотехнологичната компания Sysco Set Electronics в София, която асемблира електронни модули за автомобилната индустрия и не само.
Сред най-новите компании, които развиха производството си през 2014, е LEM в София, която също асемблира електронни модули на базата на датчици за ток предимно за автомобилната индустрия.
Ще отбележа и швейцарската фирма Reichle & De-Massari със завод в София за оптическо окабеляване и производство на разпределителни шкафове за оптическа комуникация. Тя има около 100 души персонал.
Ще спомена и присъстващите по-отдавна у нас фирми, като EPIQ. Тя беше закупена преди няколко години от IMI.
Компанията Sensor-Nite, придобита от Sensata, планира да построи огромен завод в Пловдив за високотемпературни датчици предимно за автомобилната индустрия.

При българските предприятия бих започнал със Sparky, която се наложи като един от световните производители на електрически инструменти с широка гама на производство и интензивна развойна дейност. Всяка година фирмата пуска на пазара по 2-3 нови продукта или съществени подобрения на съществуващи продукти.
Успешни примери са фирма Eldom Invest във Варна, която произвежда бойлери с клас за енергийна ефективност, както и фирма TESY, активна в същата продуктова ниша. Има редица фирми, които произвеждат оборудване за енергетиката, като Filkab в Пловдив, Metix в Петрич, Electrogetz в София, „ПС Електрик” в Шумен.
Да отбележим и кабелното производство в България. Пример е кабелният завод в Пловдив, който макар и чужда собственост, е с българско ноухау. Други примери са смоленският завод „Гамакабел”, заводът „Емка” в Севлиево и един нов завод в Айтос, изграден в сътрудничество с италианска компания. България е известен производител на кабели в света, тъй като голяма част от производството се изнася за чуждите пазари.
Бих споменал и традиционното производство на електромотори в България. Преди всичко заводът „Елпром Харманли”. Има заводи в Троян, Пловдив, Велико Търново. Има и много трансформаторни заводи, като този в Кюстендил, новосъздаденият Lemi Trafo в Перник, също в Годеч, в Соколово и в Горна Оряховица.

В кои градове основно са концентрирани компаниите от сектора и защо точно там?
Бих казал, че фирмите в сектора са доста добре разпределени в цялата страна и не може да се говори за някаква подчертана концентрация.

Колко са заетите в сектора?
Съгласно официалната статистика заетите са около 40-42 хил. души, а по наши данни те са около 30-33 хил. души. Обемът на производството е около 1.7 млрд. лв. годишно.

Имат ли компаниите от бранша проблеми с намирането на подходящи кадри?
Изпитва се значителен глад на технически кадри. Нужни са мерки за това, как да бъде възбуден интересът още от детска възраст към техническите дисциплини. Смятам, че в близките години все по-остро ще се чувства този недостиг. Много неща могат да се направят в това отношение. Например Българската стопанска камара разработи проект за оценка на компетентностите, насочен главно към инженерните сектори. Трябва да се въведе и т.нар. „дуална” система на обучение, която е добре развита в немскоговорящите страни. Решаващото за нея е, че ученикът е подчинен не на учителя или директора на училището, а на работодателя, от когото получава някакво малко заплащане. Когато един ученик сам си изкарва парите, а не чака от родителите си, то тогава у него се възпитава друг манталитет. Осъзнава, че прогресът му се следи от работодателя. А не както, тук в България, се обсъжда, учениците да ходят на стаж в предприятието. Това сме го правили и знаем, че то не е ефективно.

Кои са останалите предизвикателствата пред сектора?
Предизвикателства трябва да наречем всички трудности пред малките и средни предприятия (МСП) да присъстват на световните пазари. От една страна, това е развойната дейност, в която трябва да се влагат пари. Но МСП в България, тъй като излизат на световния пазар с голямо закъснение, трябва да излязат с една много динамична развойна дейност, за каквато те нямат ресурс. Затова е важно те да бъдат подпомогнати в организирането на иновационната си дейност. Натам трябва да бъдат насочени европейските фондове. Следващият проблем е достъпът до финансиране. Банките в България са частни и са длъжни да мислят за парите на вложителите си. А българските предприятия и цялата ни икономика са доста рискови. Затова са нужни други инструменти. Неотдавна стана ясно, че Министерството на икономиката вече е инициирало създаване на редица инструменти по експортно застраховане за рисковете на МСП, което е добра стъпка.

Кои са конкурентните предимства на България в сектора?
Много е лесно да кажем, че България трябва да произвежда високотехнологични продукти или продукти с висока добавена стойност. Всеки иска това. Това обаче е въпрос на ресурси и възможности.
По-важно е в България да се изградят т.нар. „вериги на стойността”. Грешно е да развиваме високотехнологичните индустрии, а да забравяме базовите индустрии. Трябва да развиваме „вериги на стойността”, стъпвайки на базовите индустрии, преработвайки рудата и стигайки до платките и продуктите с висока добавена стойност. За съжаление, у нас такива вериги почти няма. Ще дам пример. Въпреки че България е голям производител на електролитна мед, кабелните заводи, за които това е основна суровина, я внасят от чужбина, а българската се изнася. С други думи, българската мед не е свързана с кабелните заводи. Кабелните заводи у нас произвеждат медни проводници, а производителите на трансформатори и електромотори, за които това е основен материал, внасят медните проводници от чужбина. Затова държавата трябва по някакъв начин да създаде стимули, за да имат интерес предприятията да изградят такава верига на стойността.
България трябва да стъпи на националното ноухау. Имаме такова в производството на електромотори, трансформатори, кабели, амукулатори, касови апарати, електронни електромери, електронни модули. Страната трябва да заложи не на сектори, а на продуктови ниши. Така България може да бъде конкурентна, от една страна на база природните си ресурси, а от друга, на националното си ноухау.

За кои пазари основно се изнася продукция?
Около 65% от износа на сектора е в ЕС. Износът извън ЕС обаче е по-труден. Нашите фирми имат традиционни пазари в арабските страни и в Северна Африка. За съжаление, тези пазари пострадаха много политически в последните години. Не бива да се забравя и пазарът на бившия Съветски съюз. Но трябва да сме наясно също, че пазарите там вече са други, а и ние сме други. Сега нашите МПС нямат нужния ресурс да атакуват тези пазари. Но все пак има доста фирми, които са успели. Те изнасят за Русия, Унгария, Казахстан, Грузия. Тези пазари са доста специфични и за тях държавната подкрепа би била доста ефективна, защото не са напълно свободни пазари без политическа протекция.
Радостно е, че редица наши фирми започват да изнасят на юг в Африка, в Азия, в Северна и Южна Америка.