Можем три пъти да разраснем ИТ индустрията в България

Стамен Кочков - вицепрезидент в SAP Labs България и председател на БАСКОМ

2015 за ИТ индустрията беше поредната положителна година, показват данните на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според цифрите, ако приходите през 2014 бъдат изчислени по курса на долара, какъвто той бе в края на 2014, то те ще са над 1 милиард щатски долара. Това е мечта на основателите на БАСКОМ, откакто асоциацията е създадена преди 11 години.

Делът на износа в тези приходи се увеличава и достига 65%. Индустрията отбелязва устойчив ръст, като от БАСКОМ очакват в следващите 2 години индустрията да достигне 2% от БВП на България.

Каква беше изминалата 2015 за ИТ индустрията и какви са очакванията за настоящата, разговаряхме със Стамен Кочков - вицепрезидент в SAP Labs България и председател на БАСКОМ.  

Г-н Кочков, каква беше 2015 за софтуерната индустрия?
Както винаги, добра. Откакто индустрията се развива, близо 20 години вече, няма година, в която да не сме отбелязали ръст. Дори и в най-големите кризи при нас имаше сравнителна стабилност и растеж. Така че 2015 отново беше добра, дори повече от добра. 11 процента ръст на приходите отчитаме като прогноза за 2015. 

Непрекъснато се говори, че големият проблем на ИТ компаниите са хората. Става все по-трудно да се намерят необходимите хора и въпреки това всички компании отчитат ръст. Как се случва това?
Първо, всички възможни хора, които излизат на пазара, ние ги назначаваме. В крайна сметка образователните институции изкарват кадри на пазара, които ние вземаме. Т.е. има растеж. Въпросът е, че това, което ние имаме като очакване или като нужда, е далеч по-високо и не се покрива от образователните институции и въобще от системата. Също и като качество очакваме повече от кадрите, които се подготвят. Всъщност голяма част от нашите компании инвестират много в образованието, след това в самото дообучение на тези хора, които вземаме. От тази гледна точка има положителен растеж, защото все пак хора излизат от системата, от друга страна, те са крайно недостатъчно за това, което ние бихме могли да наемем като работна ръка. Разликата е в пъти. Може би около три пъти.

Бизнесът отдавна настояваше да се улесни режима за наемане на хора, които са извън ЕС. Предприеха се мерки, достатъчни ли са те според вас?
Има положителна промяна. Тя е, че вече няма необходимост да доказваме, че на пазара не можем да намерим такива специалисти, което спестява от четири до шест седмици от процеса. На фона на средно 5-6 месеца процедура обаче това е крайно недостатъчно. Нашето очакване е, че тази процедура ще отнема от 4 до 6 седмици като цяло, както е в Германия да кажем, и нашето разкарване по институции ще се сведе до подаването на документи на „едно гише” или поне на едно място, в една институция, откъдето и да очакваме отговора. Това, което може би се пропуска, е, че за нас е важен отговорът –можем или не може да го наемем този човек, а не ние да продължаваме да инвестираме време с месеци наред и накрая да ни се каже,че не можем да го наемем. Ако не можем да го наемем, да ни се каже сравнително бързо, което за нас пак е резултат. 

Направена е първата стъпка, но бизнесът очаква още?
Да. Направена е първата стъпка, има диалог, но ние очакваме още доста.

Какъв ще е резултатът от промените според вас? Пазарното проучване ще улесни компаниите, но очаквате ли да доведе реално до повече наети специалисти от страни извън ЕС?
Искрено се надяваме.  Защото това е един от начините да запълним в краткосрочен аспект липсата на кадри. За последните пет години в България има няколко десетки назначени. И то за всички индустрии, не само за нашата, което е нищо. За сравнение Германия за 2013 имаха 14 000. Само за година. Ако ние стигнем до няколкостотин, това ще е огромен успех. Ще е десетки пъти растеж и ще помогне в някаква степен. 

Това са краткосрочните мерки. В дългосрочен план е необходимо да се предприемат мерки по отношение на образованието. Какво трябва да се случи според вас?
По въпроса за образованието ние имаме дългосрочни проекти, работим с Министерство на образованието. Искаме да дадем възможност на децата или на младите хора – 9-12 клас, да специализират и да получават професионално образование в нашата индустрия, след което от тях ще зависи дали ще продължават своето образованието и повишаване на квалификацията. След последните срещи в Министерство на образованието мога да кажа, че вече съм оптимист. Срещите вече са в конструктивен разговор как да го направим, а до момента темата беше възможно ли е, или не. Има воля наистина да бъде реализирано такъв тип професионално или дуално обучение. С Националната агенция за професионално образование и обучение в момента развиваме програмата, по която да протече това обучение. Имаме пълно съдействие там, но това, което ние искаме да осигурим, е дългосрочност и устойчивост на тази инициатива. И без ангажимент от страна на държавата или държавните институции и Министерство на образованието, че те ще поемат щафетата от нас, нямаме гаранция за дългосрочност. Ние ще подготвим програма, съдържанието й, методиката, ще обучим учителите да вървят по тази методика, но оттам нататък очакваме ангажимент от държавата да поемат нещата – да направят образователните центрове, в които да се извършва  вече обучението и да осигурят финансиране дългосрочно.

Към 2015 колко са заетите в ИТ индустрията?
Това, което имаме като официални данни за софтуерната индустрия, е 17 000 човека. От миналата година сравнено това е 8% ръст на заетите. Тук е много важно да отбележа, че тази сравнително ниска цифра генерира близо четвърт милиард  лева данъци.  Което е съпоставимо със здравеопазването например или търговията на автомобили.

В тази цифра са включени само софтуерните компании или броите и тези, които се занимават с технологии в компании, които са в други индустрии – например във финансовата сфера?
По-скоро само софтуерните компании. Около 2 300, грубо казано.

Колко би могла да се разшири индустрията? Ако има наличие на хора?
По проучването на БАСКОМ би могла да се разрасне до три пъти. Разбира се, растежът би могъл да бъде неограничен, но това в реално време не би могло да се случи.  В рамките на 5 години бихме могли да се увеличим поне три пъти като брой. Устойчиво. Да наемем тези хора, да ги обучим и те да започнат да произвеждат. Защото една компания от 200 човека, ако в момента реши да наеме  400 човека – да, това може да се случи, въпросът е, че ще минат две- три години, докато успее да се организира и ги обучи, за да бъдат наистина продуктивни. 

Оптимист ли сте това да се случи?
Оптимист съм за след това. Очаквам да подобрим образователната система, да увеличим броя на специалистите, които излизат от нея за професията „програмист”, което е проект на БАСКОМ . Очакването е около 10 процента от всички ученици да могат да минат през този вид професионално обучение, което е около 6 000 младежи. Ако тези 6 000 младежи влязат или в индустрията, или във висшите образователни институции – чудесно, значи можем да го постигнем. Но за целта, ако стартираме догодина, за да сме реалисти, трябва да говорим определено за след 5 години. 

Вече повечето големи компании инвестират в това да обучават млади хора без опит – дали в академии, или друг тип обучения. Считате ли, че хората, които излизат от тези академии, имат достатъчно знания да работят реално в бизнеса?
Да, голямата  част от компаниите имат вътрешни процеси за обучение и подготовка на кадри. Някои от тях го направиха и бизнес. В момента говорим за около 30 т.нар. академии, които са реално преквалификационни центрове – хора с всякакви специалности, стига да имат правилната нагласа и мотивация, биха могли да минат оттам. Говорим за курсове от 4 месеца до година и половина за различните академии. Интервалът е голям. Бих казал, че в зависимост от амбициозността и ефективността на програмата готовността на тези хора да влязат в индустрията варира. Някои са почти готови, не казвам напълно, но могат сравнително бързо да започнат да дават добавена стойност на компанията. За някои се налага допълнителна инвестиция, но в общия случаи фирмите и индустрията се ползва от продукта на тези академии и се възползват от кадрите, които излизат от тях. И нямат друг избор всъщност. Но бих казал, да, тези инициативи са успешни, ако ги погледнем общо и цялостно. 

Намалява ли значението на дипломата във вашата индустрия, при положение, че за вас е важно какво може човекът?
По принцип – да, важното е какво може човек. Но не е като дипломата да няма значение. Има значение. Просто ако я няма базата, доста по-трудно съответният човек ще прогресира чисто професионално. Ако има правилната мотивация и нагласа – да, ще прогресира, но по-бавно и затруднено. Ще му се налага да усвоява базови неща, които биха могли да бъдат усвоени доста в по-начален стадий, и определено ценим дипломите и предварителната подготовка. Това в крайна сметка спестява на нашите фирми средства за обучение, които ние трябва да инвестираме.

Отчитате ли по-голям интерес от младите хора към индустрията?
Индустрията е млада и хората в нея – също.   90% от нашите служители са под 35 години. Второ – между 30 и 35% са жените в индустрията. Това въобще не е мъжка професия и имаме задача да преборим това възприятие, че математиката не е за всеки, особено за момичетата. Това не е така със сигурност. Тя може да бъде учена от всеки и нашата индустрия го доказва. 

Всички знаят, че заплатите в индустрията са високи. Отчитате ли ръст на възнагражденията през последната година?
Да, имаме ръст и той се запазва. 7% е точната цифра от статистиките. Да, високо е възнаграждението, бих казал, около 4 пъти над средното за страната. Тук е важно да отбележа един факт. В момента относителната покупателна способност на един програмист в България е около 90% от съответната покупателна способност на един програмист във Великобритания.

Във вашето проучване за първи път правите такава съпоставка.
Да, за първи път. Когато ни питат вие какво правите, за да задържите младите хора – ето, това правим, осигуряваме им  висок стандарт – тук, в нашата страна, и това е факт. Това, което може да си купи един програмист в Англия с техните средни заплати, реално може да си купи и един програмист в България с нашите средни заплати.

Защото много хора правят грешката да сравняват абсолютни суми, което не е правилно.
Да, това е грешка. При нашия стандарт и данъци, които искрено се надяваме да се запазят, защото те имат значение за покупателната способност, да – ние осигуряваме висок стандарт.

Планират ли компаниите ръст на възнагражденията и през 2016?
Да, очакваме. Малко по-нисък, но ще има. Може би около 5%. Тенденцията е да се изравняваме с Централна Европа. Това, което ние предлагаме повече, е качеството на хората и услугите, които предлагаме, чисто като знания, подготовка, обхват на услугите.

Не е необходимо да питам планирате ли разрастване. Предполагам, всяка компания би наела, колкото може?
Да, планираме разрастване. Колкото можем, ще наемем. Факт е тук и трябва да отбележа, че всички, цялото общество, пропускаме огромни възможности от това, че не можем да осигурим търсенето. Ние се превръщаме в регионален център за точно този тип високотехнологични инвестиции и невъзможността ни да задоволим исканията на чуждестранните инвеститори води до загуби за всички. Това е индустрия с висока добавена стойност – както казах, четвърт милиард лева данъци. Реално погледнато, бихме могли да ги удвоим и утроим. 

Очаквате ли нови компании през 2016?
Искрено се надявам. Това създава, от една страна, здравословна конкуренция между самите фирми и второ, едно налягане към държавните институции. Всяка година имаме такива компании. Миналата и по-миналата  година беше кризата в Украйна и имахме нови компании на пазара. 

Но освен това новите компании вдигат заплатите и това се отразява във всички компании?
Така е и трябва да се съобразяваме с пазара. 

При положение, че е ясно, че пазарът е ограничен и хора няма, защо въпреки това идват нови компании?
В сравнение с останалите държави в региона ние сме далеч по-напред и индустрията доста израсна. Не е както преди - само аутсорсинг. Това беше преди 15 години основен бизнес. В момента голямата част от компаниите са продуктово ориентирани, където реално марджинът е много висок и всъщност това привлича чуждестранните инвеститори. Ние имаме развита индустрия,  готови кадри, готово ноу-хау.  Можем да се включим от съвсем първоначалните стадии – дизайн, разработка, уточняване на изисквания до имплементация, внедряване при клиентите и поддръжка. Говорим за пълен цикъл на производство. Географски сме много добре позиционирани между няколко големи пазара. Като култура сме много, бих казал, отворени. И освен това 65% сме експортно ориентирани. Всички тези неща, събрани накуп, водят чуждестранни инвеститори. Ако се сравним например с Румъния, там отчитат същите цифри – като брой заети хора и обеми, само че те са 22 милиона, а ние сме 7 500 000.

Доколко цената на труда е фактор?
Да, има го и този момент за изгодност, но той е много ограничен вече. Не е това, което привлича чуждестранните инвестиции. Да, сравнено с примерно Германия, може да се каже, че тук е по-евтино, но по-скоро ги привлича качеството, гаранцията за качеството на услугата и подготовката на хората, отколкото цената. Цената беше може би основен фактор преди 10-15 години. Сега вече не е – определено. 

Какви са вашите очакванията за 2016?
Очакванията са отново за растеж, между 10 и 15 процента. Нямаме някакви фактори или податки, че нещо друго ще се случи. Обикновено сътресенията на западните пазари водят дори до по-положителен растеж тук, защото се изнасят производства насам. Не виждам нещо, което би могло да ни спре, освен липсата на кадри. Държавната политика, поне откъм данъчна и политическа, има стабилност. Ако това остане като фактор, не виждам нищо, което да повлияе негативно.

И 2016 да е дори още по-успешна от 2015?
Искрено се надявам.