Пламен Панчев: Инвеститори от Германия, Турция и Белгия ще строят заводи край Пловдив

Инвестиции в размер на 1.2 млрд. евро, над 100 инвеститори, близо половината от тях – чуждестранни, 25 хил. работни места. Такава е равносметката за мащабния проект „Тракия икономическа зона” (ТИЗ). Тя обединява 6 индустриални, логистични, търговски и агрозони на обща площ от 10 700 000 кв. м. в пловдивския регион.
Прогнозата на Пламен Панчев, съуправител на ТИЗ, е през следващите 10 години в зоната да бъдат инвестирани над 1 млрд. евро и да бъдат разкрити 30 хил. нови работни места.
За тази година с изграждането на проекти на обща стойност около 50 млн. евро се очаква да бъдат създадени нови 1500 работни места.

Сред новите инвеститори тази година са японската компания SMC Industrial Automation, която е в топ 50 на най-иновативните компании в света. В ТИЗ компанията е закупила терен 180 дка терен, на който планира да изгради завод.
Нов инвеститор в ТИЗ е и производителят на кормилна и задвижваща техника „Вили Елбе аутомотив България” – дъщерна фирма на германската Willi Elbe Gelenkwellen, която през май миналата година закупи близо 20 дка край гр. Куклен. Сега проектирането вече е приключило и строителството на новия завод започва.
Предварителен договор е сключен и с още един германски производител на автомобилни части. Фирма от САЩ в областта на машиностроенето също проявява интерес да инвестира край Пловдив, както и китайска компания за производство на автомобилни компоненти.
Доста напреднал е проектът на българо-немската „Интрама” за производство на машини за хранително-вкусовата промишленост. Компанията закупи над 20 дка в индустриална зона „Марица” за фабриката си.
На финалната права са и преговорите с международна компания в областта на електрооборудването. В завода на компанията ще работят 1 000 души.
Германският предприемач Райнер Зигмунд от веригата за облекла втора употреба La Fiesta, в партньорство с фонда за дялови инвестиции BlackPeak Capital, започва строителството на сортировъчен завод за употребяван текстил, който ще бъде разположен в зона „Марица”. Инвестицията в сградата и сортировъчните машини е за около 2.5 млн. евро, като в предприятието ще работят 120 - 150 души.

За потенциала и бъдещето на „Тракия икономическа зона” Economy.bg разговаря със съуправителя й Пламен Панчев.

Г-н Панчев, какво представлява проектът „Тракия икономическа зона”? Как се роди идеята за него?
Проектът стартира преди 20 години с първия инвеститор, който дойде в нашия регион. Това беше дъщерно дружество на фирма Ferrero, която преработва череши в завод на входа на Пловдив. По-късно дойдоха Liebherr, Socotab и Schneider Electric. Работейки с всеки един инвеститор, постепенно стигнахме до извода, че тази дейност трябва да стане по-организирана. Стартирахме индустриална зона „Раковски”, част от ТИЗ. Очакваме през тази и следващата година проектът да разгърне пълния си потенциал.
Логистична база в зоната изгради Kaufland, а ABB откри втори завод в рамките на 4 години. Дойдоха също Magna и Ixetic. Английският инвеститор William Hughes вече 4-5 пъти разширява дейността си и е един много ярък пример за среден инвеститор в България. Той много допринесе за привличането на други инвеститори особено в областта на автомобилостроенето, който е един от водещите отрасли в зоната.

Каква е цената, която една компания трябва да плати, ако иска да влезе в „Тракия икономическа зона”?
Цената е различна в зависимост от това, което компанията търси – една е, ако иска логистична база, и друга – при желание за производство. Но цената е достатъчно добра за инвеститорите, защото броят им расте. И тази, и миналата година инвестиционният интерес към проекта е достатъчно голям.
Миналата седмица един немски инвеститор реши да стъпи в зоната. Той е отново от сектора производство на резервни части за автомобили. С него обсъждаме темата за образованието и квалификацията на кадрите.
Вече четвърта година с девет общини начело с община Пловдив, община Марица, община Раковски, община Куклен и община Първомай се опитваме да подпомагаме диалога между образованието и бизнеса. Имаме и първите резултати – предприятия, които активно се ангажираха с обучението на ученици, вкл. със стажове, стипендии.

Инвестиции в какъв размер са реализирани досега в зоната?
Около 1.2 млрд. евро. Не всички български инвестиции са обхванати от тази статистика.

Повече чужди или български са инвеститорите в зоната?
Вече има немалко български инвеститори. Наскоро „Биофреш” завърши инсталирането на нови производствени мощности. Това е една фирма, която произвежда козметика на световно равнище и която реализира много добре продукцията си в Азия и в съседните балкански държави. Това е една от фирмите. Там са „Рефан” и др.

Освен от аутомотив сектора инвеститори от кои други индустрии има в ТИЗ?
Има текстилни фирми и фирми, произвеждащи резервни части за битовата електроника. Много успешно се развива и ИТ секторът. Това също допринесе за по-добрата подготовка на кадрите. Повече от 4 500 души работят в този сектор.

Колко общо работни места са разкрити в зоната?
Около 25 хил. Прогнозата ни за следващите 10 години е да бъдат разкрити още 30 хил. работни места.Тя се основава на това, че се ускориха разговорите с доста азиатски инвеститори. Не става дума само за китайски фирми, имаме вече и японски инвеститор. Очакваме съвсем скоро да дойде и инвеститорска делегация от Южна Корея.

Какъв е интересът на китайските инвеститори?
Подписахме сериозно споразумение с „Портър сити”. Това е китайска фирма, която развива осем подобни проекта в Китай. Хубавото е, че първият проект извън Китай е в България. Работим с тази фирма повече от половин година. Първото споразумение беше подписано по време на посещението на премиера Бойко Борисов в Китай. Това даде сериозен тласък. Преди около месец представители на компанията посетиха Пловдив и проектът беше доразвит.

Какъв ще бъде този проект?
Това, което Китай иска, е максимален брой стоки от България, от балканските държави и от Европа да бъдат представени в Китай, българска продукция да има реализация в Китай. Ние се опитваме да свържем голям брой български производители с китайски партньори. Представителствата и логистичните центрове, които ще бъдат изградени в Пловдив, ще създадат възможност за директен обмен между български и китайски фирми.

Имате планове за изграждане на „глобално село” до Пловдив заедно с китайските си партньори. За какво точно става дума?
За това става дума. Това са техните мащаби. В момента сме в доста напреднала фаза на проектиране. Очакваме в рамките на половин година да имаме изчистена концепция.

От страна на Китай, освен споменатия проект, има ли друг заявен инвеститорски интерес?
Вече има един сериозен китайски инвеститор. Той е в областта на селското стопанство – „Тиенджин фарм култивейшън груп”. Обработва над 90 хил. декара. Този инвеститор има интерес да разшири дейността си.

Какъв е размерът на инвестициите, които очаквате в 10-годишен план?
Няма причина размерът да е по-малък от този 1 млрд. евро, който вече е вложен. Според нас дори сумата ще бъде по-голяма, тъй като започнаха да влизат и по-високотехнологични производства.

До края на годината колко нови инвеститори очаквате?
Към момента имаме разкрити около 1500 работни места. Интересът към проекта е добър. В доста напреднали преговори сме с белгийска компания, която е потвърдила, че ще влезе през юли. Тя е от сектор машиностроене и мехатроника.

Освен белгийска и немска компания какви други инвеститори очаквате тази година?
Има две български компании, които влизат. Доста добре се отразяват европейските програми, които помагат на българските инвеститори да повишат своята конкурентоспособност чрез изграждане на нови производствени мощности. Това се случва особено в преработвателната промишленост. Тук имаме сериозен проект, който се надявам през следващите три – четири години да се реализира. Той ще помогне на производителите на селскостопански продукти да реализират продукцията си директно на пазара.

Ако трябва да обобщим, за тази година очакванията ви са в ТИЗ да влязат една немска, една белгийска, една японска и две български компании. Така ли е?
Японската вече е тук. Може би немските фирми ще са около три до края на годината. Добре представени в Пловдив са италианските инвеститори. Преговаряме и с две турски фирми. Едната, която е в сектора на опаковките, може би ще влезе, защото интересът им е доста сериозен.

Това ли са регионите, от които се опитвате да привлечете инвеститори?
Усилени разговори имаме с община Хасково. Те проявяват интерес проекта да се разшири и към тях. Благодарение на тях ще можем да се възползваме от възможностите на трансграничното сътрудничество или това, което Хасково има възможност да прави заедно с Турция по европейските програми.

Какво привлича инвеститорите към Пловдив? Какви са предимствата на „Тракия икономическа зона” пред други подобни проекти у нас?
Сериозно предимство е положителният опит. Кандидат- инвеститорите могат да дойдат и да се срещнат с инвеститори, които вече са в зоната, доволни са и са разширили производството си. Това ни помага най-много.
Към това прибавяме и съвместната ни работа с общините по отношение на образованието и квалификацията. В момента подготвяме проект, отправен към привличането и задържането на работна ръка към нашия регион. Това е един проект, свързан с осигуряване заедно с голяма група работодатели на достъпни за служителите жилища. Този проект ще помогне за устойчивото развитие и за осигуряването на работна ръка, тъй като в момента това се оказва една от най-важните причини един инвеститор да избере „Тракия икономическа зона”.

Каква друга подкрепа оказвате на инвеститорите?
Много от инвеститорите не познават законодателството, не познават целия процес на реализация на дадена инвестиция у нас. Опитваме се да им спестим всякакъв досег с администрацията.

Има ли сред присъстващите вече инвеститори в зоната такива, които планират разширение?
Това се случи миналата година с трима от инвеститорите. Zobele е една италианска фирма, която от дълги години вече е в България, но направи трето разширение. Може би William Hughes ще закупят оборудване тази година, което е вид разширение, защото води до нови работни места.

Каква държавна подкрепа получавате?
В доста добър диалог сме с държавата сега по отношение на инициатива за подпомагане на инфраструктурата в индустриалните зони. Това е инициатива на АПИ. Имаме уверение от тях, че през следващата година част от тази инфраструктура ще бъде финансирана. Опитваме се да ускорим процедурата, може и да успеем.
Друга подкрепа, която получаваме, е в областта на образованието. Водим активен диалог с Министерство на образованието някои от училищата да преминат към общините. Те като един естествен стопанин на територията си и достатъчно заинтересован участник в този процес са готови да отделят средства заедно с инвеститорите, за да може тези училища да станат по-резултатни, да произведат кадрите, които са необходими на индустрията.