Петер Щтор, HPE: Развитието на аутсорсинга в България е много положително

Аутсорсингът е бизнес модел, който е важно да бъде разбран и анализиран. При избора на дестинация е от съществено значение да се проучи компетентността на кадрите в ИТ сектора и наличието на необходимите експерти, стандартите за сигурността и не на последно място, политическата обстановка. Така коментира Петер Щтор, съветник „Стратегически сделки” в Hewlett Packard Enterprise. Той беше в София за участие в национална аутсорсинг конференция, организирана от Българската аутсорсинг асоциация.

Economy.bg разговаря с него за потенциала на аутсорсинг пазара в България и затова как последните промени в Hewlett Packard Enterprise ще се отразят на звеното на компанията в София.

Г-н Щтор, как оценявате потенциала на аутсорсинг пазара в България?
Развитието на аутсорсинга в България е много положително. Отговаряте на повечето критерии и затова доставчиците откриват центрове за аутсорсинг тук. Hewlett Packard Enterprise има около 4000 служители тук и 2000 контрактори. Имаме достатъчно договори, които да осигурят работа за тях.

Как обявеното преди месец решение HPE да отдели бизнеса си с услуги ще се отрази на звеното на HPE в България?
Не виждам проблем с това решение. Това ще подсили позициите ни. Разделянето и сливането с Computer Sciences е гаранция за дългосрочен бизнес. Това според мен няма да промени нищо тук, но подробностите по сделката все още се изясняват.

Миналата година изпълнителният директор на HPE Мег Уитман обяви, че 60% от служителите на HPE в звеното за услуги ще бъдат заменени от служители в офисите в Коста Рика, Филипините, България и Индия. Защо HPE избра България?
Не мога да коментирам това, защото не съм запознат с този въпрос.

Имате ли информация колко нови работни места ще бъдат открити в България в резултат на това решение?
Не. Мисля, че тези решения все още се доизясняват.

Как България може да стане по-привлекателно място за аутсорсинг?
Има няколко стандартни критерия. Всяка страна, която иска да развива аутсорсинг бизнес, трябва да отговаря на тези критерии. Трябва да имате стандарти за висшето образование, за да подготвите специалисти с добри езикови умения, които да обслужват клиентите на аутсорсинг услуги.
Освен това трябва да имате добра инфраструктура – добър мрежови капацитет, иначе няма как да сте глобално свързани без ограничения. Факторът разходи също трябва да се отчита. Но разходите вървят ръка за ръка с качеството. Вие едва ли искате да сте страна, която предоставя нискокачествени back office услуги. Това не е амбицията ви. Така че разходите ни (за заплати, за наем и др.) трябва да съответстват на добро качество на предоставяните услуги. Мисля, че в това отношение ние се справяме добре.
От значение е и подкрепата на държавата за сектора. Това означава, че политиците разбират стойността на аутсорсинг индустрията и се опитват да задържат талантливите хора в страната. Да създават рамковите условия за хората и компаниите като нас по отношение на данъци, получаване на лицензи, и т.н. За мен подкрепата на държавата е ключов фактор.

Как HPE оценява подкрепата на държавата за аутсорсинг сектора у нас?
Ние вече присъстваме тук. Друго не мога да коментирам.

Планира ли HPE разрастване у нас?
Не знам. Плановете в нашия бизнес зависят до голяма степен от това дали има достатъчно сключени договори за предоставяне на аутсорсинг услуги. Не виждам нещо да се е променило в негативна посока. Няма причина да се отстъпва.

Къде е България в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като аутсорсинг дестинация?
Това, което не бива да забравяме, е, че имаме три типа аутсорсинг: offshoring, nearshoring или insourcing. Има компании, които искат да аутсорсват бизнес към други фирми в същата страна - от Германия за Германия. Когато се аутсорсва в рамките на Европа, се говори за nearshoring. Предимство за вас е, че сте в ЕС, имате правна сигурност, финансова и политическа стабилност. С тези фактори вие се разграничавате от offshoring дестинациите. А те са доста по-големи от вас. Вземете за пример потенциала на Индия, Китай или Филипините. Но макар че развиват аутсорсинг бизнес отдавна и имат значителен опит, те не са част от ЕС и за някои клиенти изнасянето на бизнес процеси към тези страни е твърде несигурно.
Мисля, че България дава достатъчно добри аргументи на компаниите да изберат опцията nearshoring. Страната ви предлага услуги на много езици. Мисля, че никъде другаде не съм виждал подобно нещо.

Едно от предизвикателствата пред българската аутсорсинг индустрия е липсата на достатъчно квалифицирани кадри. Какво бихме могли да направим в това отношение?
Необходимо е по-дългосрочно планиране в тази посока. Не бива да се предприемат хаотични мерки. Те не водят до добри резултати.