понеделник, 29 ноември 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6161 прочитания

    Ираван Хира: Бизнесът трябва да говори повече за доброто, което прави

    Без да инвестираме в обществото, няма как да сме успешни, казва председателят на Българския форум на бизнес лидерите
    09 март 2017, 17:46 a+ a- a

    На 14 март 2017 Българският форум на бизнес лидерите (БФБЛ) за поредна година ще връчи своите престижни призове за корпоративна социална отговорност. Как израснаха наградите през годините, в какви общественополезни инициативи инвестират компаниите днес и какъв е смисълът да си социалноотговорен? По тези и други теми, свързани с корпоративната социална отговорност, разговаряхме с Ираван Хира – председател на БФБЛ и генерален директор на Hewlett Packard Enterprisе.  

    Как Наградите за отговорен бизнес се развиха през годините?

    Г-н Хира, вече 14 години БФБЛ връчва своите Годишни награди за отговорен бизнес. Каква е целта на наградите и как те израснаха и се промениха през годините?
    Да, наградите се връчват вече 14 години. Започнахме през 2003 и интересното е, че участниците в първите издания на инициативата  бяха предимно мултинационални компании с традиции. 14 години по-късно мога да кажа, че този конкурс успя да се утвърди като един от най-престижните в областта на корпоративната социална отговорност, а компаниите, които участват, вече са най-различни - както големи български компании, така и по-малки, както утвърдени компании с десетилетна  история, така и компании, които съвсем скоро са  стартирали дейността си. Да оказва подкрепа на обществото се превръща в кауза за бизнеса.  

    Какъв е смисълът да бъдеш социалноотговорен?
    Хубавото е, че и бизнесът, и служителите на съответните компании приемат различните инициативи като свои лични каузи. И това се случва,  защото през годините те са видели, че когато се инвестира в обществото и когато даваш, ефектът е положителен, средата става много по-благоприятна, а оттам растат и възможностите на бизнеса. Може би това е най-голямата мотивация – виждаш, че остава следа. Ние в бизнеса сме много ориентирани към цифри, резултати, печалба, ръст и т.н. Но бизнесът, който инвестира в КСО, търси смисъла и вижда, че ангажирането с обществени каузи придава смисъл на всичко, което прави.   

    Промениха ли се инвестициите в обществено полезни каузи през годините?

    Промениха ли се възприятията за социална отговорност през годините?
    Да, промениха се. Най-голямата промяна, която ние забелязваме, е, че преди 14 години тези кампании бяха предимно еднократни. Обикновено дадена компания идентифицираше проблем в обществото или в средата около нея и съответно се опитваше кампанийно да реши този проблем. Днес виждаме, е, че компаниите кандидатстват все по-често с дългосрочни инициативи, които не засягат само една част от обществото, а се стремят да решават по-широк спектър  от предизвикателствае. И второ, те се стремят да бъдат  последователни. Т.е. имат стратегия  какво може да бъде направено днес, какво трябва да бъде направено след година, две и т.н. Устойчивостта в инвестирането в обществото от страна на бизнеса е най-голямата промяна за тези 14 години.  

    Наясно ли са компании в България с истинския смисъл на понятието корпоративна социална отговорност?
    Абсолютно. Ако отново се върнем 14-15 години назад, това, от една страна, до голяма степен беше форма за решаване на даден проблем, а от друга, се използваше и като форма на реклама. Днес ни е много по-трудно да убедим компаниите да кандидатстват, защото те казват, че не го правят, за да се рекламират или да получат награди, а за да помогнат. Защото виждат,  че когато помагат ,  печелят всички,  в крайна сметка печели и бизнесът. Така че сега вече сме на друт етап,  в който трябва да ги убеждаваме да представят проектите си  и да кандидатстват, защото по този начин ще дадат пример на други компании, които правят първите си стъпки в тази област. 

     

    Колко и какви проекти участват в тазгодишния конкурс?

    Колко и какви проекти участват в конкурса тази година? В какви обществено полезни инициативи, сфери и проекти най-много инвестират компаниите днес?
    Интересно е, че за тези 14 години петкратно нараснаха проектите и компаниите. И това наистина е много сериозен ръст. Тази имаме 84 номинации  от близо  60 компании. Най-голям е интересът към категорията  „Инвеститор в обществото“ - подпомагане на отделни организации,  части от обществото, които са в затруднено положение, или създаване на  възможности, които позволяват да  се открие талантът, да се  разкрие потенциалът. Традиционно много силна категория е „Инвеститор в човешки капитал“. Това ясно показва, че  защото компаниите осъзнават нуждата да  инвестират  в своите служители. „Инвеститор в образованието“ е другата традиционно силна категория. Не на последно място е „Инвеститор  в околната среда“, в която са номинирани много интересни и иновативни проекти.  

    Как се определят победителите?

    Как и по какви критерии се определят победителите в конкурса?

     Конкурсът се утвърди като един от най-престижните в своята област и заради  журито, което работи безпристрастно и обективно. Негов председател е  кметът на София Йорданка Фандъкова, активно участие вземат министерството на труда и социалната политика, министерство на околната среда, министерство на икономиката в лицето на Изпълнителната агенция за насърчаване на  малки и средни предприятия, различни бизнес асоциации, неправителствени организации, медии. 

    По този начин формираме едно 14-членно жури от личности, зад които стоят сериозни институции и организации. Членовете на журито оценяват проектите  независимо един от друг. Буквално два дни преди самия конкурс цялата тази информация се събира в офиса на БФБЛ и резултатите се сумират. Така че до самия ден на церемонията дори и аз като председател на Форума не зная на кого ще връчим наградите . Това се знае само от двама служители на БФБЛ. Нашата цел е да има обективност и безпристрастност и ние я гарантираме с независимостта на  журито. 

    От гледна точка на критериите, бюджетът не е от значение. Има номинации с  огромни бюджети, но кандидатстват и  тепърва стартиращи организации. Това, което се оценява, е доколко съответният проект има въздействие върху обществото. Сред критериите са работата в  партньорство и последователността – много е важно инвестицията в о да не е кампанийна, т.е.  единична инициатива, или да се осъществява единствено от една компания, защото вярваме, че добрите идеи е добре да се разпространяват  чрез партньорства. Например, ако една компания е решила да инвестира в образованието, може да го прави сама, но и може да ангажира и  партньори или  неправителствена организация с експертиза. И колкото по-голямо става семейството зад тази инициатива, толкова по-устойчива е тя.  

    Разбира се, доколко служителите се ангажират, също е важен критерий. Защото инвестицията в социална отговорност е предимно кауза, а не бизнес цел. Да, мениджмънтът на компаниите може да оказва подкрепа, но резултатите са много по-добри ипо-трайни, когато самите служители припознаят тези каузи и действат, водени от лични убеждения.  

    Скъпо ли е да си социално отговорна компания?

    Скъпо ли е да си социално отговорна компания днес? Повече пари или повече време и труд инвестират компаниите в социално отговорни кампании?
    Ще дам за пример една от компаниите, които участваха миналата година. Оттам разказваха, че когато служителите се налага да останат след работа и да жертват част от личното си време заради някакъв бизнес проект или служебна задача, винаги има някакво недоволство. Но когато работят за социалноотговорна кауза, без значение дали се налага да останат след работа,  в събота или неделя, няма недоволни. Напротив, хората  са  ентусиазирани  точно защото виждат смисъла. Така че не е скъпо да си социалноотговорен. Всеки може да помогне с малко и това, което ние виждаме, е, че обществото не очаква нещо голямо. Да, много е хубаво да построиш огромен палат или чисто ново училище, ако се налага. Но от друга страна, учителите и учениците много повече оценяват не да им построим ново училище, а да отидат нашите служители при тях, да поговорят  и да разберат какви са им проблемите, да им помогнат, да им дадат съвет. Да направят нови приятелства и да им дадат перспектива, възможност да мечтаят. Това е много по-важно и не струва пари. Смятам, че корпоративната социална отговорност се превръща в кауза за българския бизнес.  

    В този смисъл какви са предизвикателствата пред развитието на корпоративната социална отговорност в България?
    Ние искаме да покажем, че това е може би най-значимата и най-важната инвестиция на бизнеса. Без да инвестираме в обществото, без да си подредим обществото, няма как да има успешен бизнес. Вече живеем в такива времена, в които не може да живеем на  самотен остров и там всичко да е добре. Границите падат, технологиите навлизат и вече не живеем в онези времена, в които се крием зад големи стени и правим прекрасни неща някъде без да се замисляме за другите. За да сме успешни, щастливи и да живеем добре, трябва да помогнем. Виждате какво става и в световен мащаб – не може някои държави и континенти да са много добре, а другите да бъдат  изостанали. Трябва да се помогне, за да може Земята да бъде хубаво място за живеене и за работа. Това е и предизвикателство пред бизнеса – да бъде не скромен, а да се осмели да говори за добрите неща. Може би все още бизнесът в България се притеснява  да разкаже за доброто, което  прави. Идеята не е да се похвалим, а да разпространяваме добрите примери, за да печелим повече съмишленици. 

    За новостите и изненадите в конкурса  

    Какво в тазгодишния конкурс Вас лично Ви впечатли или изненада най-много в качеството Ви на председател на БФБЛ?
    След 14 години човек си мисли, че не може да има нещо, което ще го изненада. Това, което наблюдавам като тенденция, е, че все повече малки и средни компании се включват. Т.е. да си социалноотговорен вече не е присъщо само за големите и утвърдени компании. Имаме няколко стартъп компании с 4-5 човека, стартирали преди година – година и половина. И тези компании, освен че се мъчат да оцелеят и да се утвърдят на пазара, искат да помогнат на средата, да споделят  част от успеха си. Второто нещо е иновативността. Имахме интересен пример от едно висше учебно заведение. Преподавателите там се опитват  да помогнат на хора, които не могат да комуникират и да се движат, чрез новите технологии. Т.е. виждаме различни посоки, в които компаниите оказват подкрепа. И това е най-хубавото – за доброто, което правиш, граници не съществуват.  

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    АИКБ: Сивият сектор у нас е 21,5%
    Методика за превенция на недекларираната заетост ще помага на работодателите да не допускат сиви практики
    преди 9 часа
    Хапчето на Merck е значително по-малко ефективно от първоначално съобщеното
    Според новите данни ефективността му срещу хоспитализации и смърт е 30%
    преди 10 часа
    109-ият магазин Lidl отвори врати в София
    Обектът е построен на мястото на някогашната Къпалня „Чайка“ на бул. „Тодор Александров“ в ж.к. Разсадника
    преди 11 часа
    eMAG стартира програмата „От България“ в подкрепа на малките производители
    От програмата могат да се възползват малки местни производители, НПО и занаятчии
    преди 12 часа
    30% от бизнеса в сектор „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ отчита намалени приходи
    През октомври почти 30% от нефинансовите предприятия у нас отчитат намалени приходи