Защо Siemens избра София и Варна за новите си центрове?

Преди седмица Siemens обяви, че открива два нови хъба в България. За решението на немския гигант да разшири дейността си у нас, какъв тип дейности ще обслужват двата центъра и хора с какви умения ще търси компанията – тези въпроси отправихме към Мария Петрова, експерт „Привличане на таланти” в отдел „Човешки ресурси, Siemens България.

Г-жо Петрова, Siemens открива два нови хъба в България. Какво продиктува това решение за разширяване на дейността на компанията у нас?
Решението за откриване на двете нови звена, които ще бъдат част от направления „Дигитализирано производство“ и „Процесни индустрии и задвижвания“ на Siemens, е свързано с желанието на компанията да разшири своето портфолио от услуги в сферата на дигитализацията и автоматизацията на производството, както и да опрости и канализира вътрешните си процедури по подаване и обработване на поръчки, така че да бъдем максимално полезни на нашите клиенти.
За нас изборът на страната ни за локация на двата нови хъба е свидетелство за признанието, на което нашата експертиза и ноу-хау се радват в глобалната структура на Siemens. Радваме се, че то идва в знаков момент за Siemens България, тъй като през тази година компанията ни ще отбележи своята 140-годишнина.

Защо избрахте София и Варна като локации за тези хъбове?
Като столица София предлага множество предимства по отношение на инфраструктура, логистика и условия за развиване на бизнес. Тук е разположена и централата на Siemens България, така че градът бе логичен избор за новия хъб.
Варна бе избрана след внимателен анализ на регионалните специфики и предимства. В случая натежаха ключовото географско положение на града, добрата инфраструктурна база, високото ниво на учебните заведения в региона, както и фактът, че Siemens вече разполага със свой офис в морската ни столица.
В допълнение, компанията ни има дългогодишни традиции на сътрудничество с университетите във Варна, Шумен и Русе. Там вече действат учебни лаборатории, оборудвани с наши технологии, а наши специалисти участват в подготовката на студентите в част от специалностите.
Така например в ТУ-Варна – катедра „Автоматизация на производството”, от няколко години по програма, определяна от направления Дигитализирано производство и Процесни индустрии и задвижвания, се предлага магистърско обучение „SIEMENS PLC технологии за управление”, при което наши специалисти участват в проверяващата и изпитваща комисия.
Подобна модерна лаборатория съществува от 2011 и в Русенския университет „Ангел Кънчев”. Лабораторията „Индустриални контролери и комуникации” е оборудвана с техника на Siemens, дарена от направление Дигитализирано производство. С нея се обучават студенти от специалностите „Автоматика, информационна и управляваща техника”, „Електроника”, „Телекомуникационни системи”, „Електротехника и електрообзавеждане”.
Лаборатория, оборудвана от двете направления, е част от обучението на студентите и в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”. Така че имаме солидна основа на дългогодишно партньорство с водещи образователни институции в региона и разчитаме на тях за намирането на най-подходящите хора за Варна.

Какъв тип дейности ще обслужват двата центъра?
Инженеринговият хъб във Варна ще обслужва автомобилната индустрия, като в него ще се разработват и внедряват системи за производство и автоматизация. Освен проектиране и модернизиране на такива системи съгласно стандартите на производителя, инженерите ще се занимават и с интегриране на място и пуск на софтуера, както и със задвижвания за индустриалните роботи в автомобилните заводи.
Хъбът в София ще отговаря за обработката на клиентски поръчки на направленията от целия регион на Централна и Източна Европа. Целта е да се уеднаквят процесите по изпълнение, проследяване и фактуриране на клиентски поръчки, направени по традиционен начин или през онлайн платформата на Siemens – т.нар. Industry Mall.

Колко нови работни места ще бъдат разкрити с новите хъбове?
Хъбът във Варна ще започне с 11 инженери. Това е първоначалният екип, който ще се обучи и ще стартира проекта, като към него се очаква да се присъединяват нови специалисти в съответствие с обема от работа.
Хъбът в София ще започне с екип от петима опитни експерти в областта на логистиката и управлението на поръчки с тенденция да се назначат общо около двайсетина специалисти до края на 2018, които да обслужват Австрия, Румъния, Унгария, Израел, Сърбия, Хърватска, Словения и Словакия.

Какъв тип специалисти ще са ви нужни за тях?
За Варна направлението търси инженери в сферата на автоматизацията, като условията са те задължително да владеят английски език, а немският е предимство. В момента сме в процес на набиране на проектанти EPLAN, софтуерни инженери C++, програмисти за роботизирани системи и специалисти програмируеми логически контролери (PLC).
Инженери, които са работили с контролери на Siemens и имат опит в производствената автоматизация и проектиране, са добре дошли. Опит в автомобилния бранш не е задължителен.
Освен курсове по немски език, специалистите от новия хъб ще преминат и през специално обучение, което да гарантира, че хъбът ще предоставя услуги от световна класа.
В центъра за управление на поръчки в София се търсят специалисти, които владеят някой от националните езици на страните в Централна и Източна Европа като румънски, сръбски, хърватски, словенски, словашки, унгарски и руски, както и немски и иврит. Познания по администриране на процеси, логистика в индустрията, ERP системи, както и опит с изнасянето на бизнес услуги (т.нар. business process outsourcing - BPO) са съществено предимство. На служителите в софийския хъб също ще бъдат предложени допълнителни обучения и езикови курсове.

Колко силен фактор ще бъде размерът на заплатата в стратегията ви за привличане на нужните кадри?
Размерът на заплатата безспорно е важен, но като се има предвид, че възнагражденията на специалистите в технологичната сфера – ИТ експерти, инженери, са едни от най-високите в сравнение с почти всички останали браншове, на добрата заплата се гледа като нещо, което се подразбира от само себе си и дори е задължително. България се оформи и като център, в който се изнасят различни услуги, и конкуренцията в този сектор е сериозна.
В този смисъл заплатите в т.нар. BPO сектор, както и пакетите от допълнителни придобивки, които компаниите предлагат, стават все по-атрактивни. Ние, разбира се, сме се съобразили с пазарните стойности и нива, но все по-често ни прави впечатление, че за поколенията „X” и „Y” са по-важни и привлекателни фактори като същността на проектите и тяхната социална значимост, новаторството и внедряването на нови технологии, международната среда и перспективите за развитие, свободата и гъвкавостта на работното място, обученията и възможностите за кариерно израстване, а ние можем да предложим всичко това.

Как компанията гледа на вноса на кадри от трети страни като възможност за решаване на проблема с недостига на кадри?
В нашето регионално дружество не сме имали такава практика досега. Това се дължи отчасти на факта, че понастоящем подобен род кадри в България се внасят основно с цел сезонна заетост или за да покрият нуждите от персонал в производствата.
В по-голямата част от случаите ние търсим специалисти с висок профил, а основната ни цел е тяхното обучение и дългосрочната им ангажираност към компанията. Дори и в момента в Siemens България работят немалко чуждестранни експерти. Политика и цел на Siemens AG е да поощрява международния обмен и мобилността на специалисти в компанията. При нас работят колеги от най-различни краища на света, които са избрали Siemens България за своя временна или постоянна месторабота.

Дуалното обучение е друга възможност за подготовка на кадри. Ангажирате ли се с подобни проекти?
Смятам, че дуалното обучение тепърва ще навлиза по-масово в нашата образователна система и в практиката като цяло. Ние като компания сме водили подобни разговори с различни професионални гимназии и ще се радваме да си сътрудничим в бъдеще с тях, но поне на този етап нямаме конкретни програми за дуално обучение. Разбира се, отворени сме за всякакви предложения за сътрудничество в тази сфера, които биха били от взаимен интерес.