Гари Шьонигер: Бъдещето има нужда да мислим като предприемачи

Гари Шьонигер е международно признат автор в сферата на образованието по приедприемачество, основател на The Entrepreneurial Learning Initiative. Консултирал е редица бизнес организации, както и Колумбийското министерство на образованието, Държавния департамент на САЩ и Европейската комисия. Срещнахме се с него по повод 20-годишния юбилей на „Джуниър Ачийвмънт България“ и старта на тяхната Европейска платформа за обучение по предприемачество. Вижте какво сподели Гари Шьонигер за синдрома на Силициевата долина и нуждата от предприемаческо мислене пред екипа ни:

Когато говорите за „предприемачи“ какво имате предвид?
Мисля за предприемача като за откривател, а това изисква набор от специфични умения. Всеки може да се научи как да развие тези умения в себе си. Има умения, които в исторически план, не са получавали достатъчно внимание, били са подценявани в рамките на нашите образователни системи.

Значи ли това, че не всеки собственик на малък бизнес е предприемач?
Точно така. Може да притежавате бизнес и да не бъдете предприемчив. Често виждаме това. Но също така може да бъдете много предприемчив и да не притежавате бизнес.

Какво представлява „синдромът на Силициевата долина“?
Синдромът на Силициевата долина е, в известен смисъл, психологическо явление. То се наблюдава сред университети по цял свят, които се опитват да преподават предприемачество по един изключително тясно определен начин, силно повлиян от Силициевата долина. Имаме нужда от предприемачи, които да създават огромни компании. Не отричам, нито омаловажавам това... Но първо, има разлика между голямо влияние и голям мащаб що се отнася до предприемачи. Предизвикателството тук е, че много малко бизнеси всъщност започват така. С голям ръст, с подкрепата на инвеститори. Това по-скоро е изключение от общия случай. Така че не отразява точно начина на мислене и методите, типични за предприемачите. Това е един проблем, който лежи в основата на Синдрома на Силициевата долина. Друг проблем е този култ към героите. Кланяме се на предприемачите все едно са икони. Този подход влияе негативно не само върху разбирането ни за предприемачеството като процес, но и за това кой може да бъде предприемчив.

Трябва ли непременно човек да има революционна идея, за да стане предприемач?
Ето какъв е проблемът. Ако изследвате развитието на компаниите с голямо влияние, ще откриете, че обикновено те са създадени от основатели, които не са наясно какво точно правят, нямат достъп до много пари. Тяхната първоначална визия често не включва създаването на мултинационална корпорация. Отнема десетилетия тяхната идея да се развие до този мащаб. Цялата дискусия по темата се основава на разбирането, че можеш да знаеш какво ще се случи, още в началото, което е проблем. Ще Ви дам пример. Интервюирал съм предприемачи по цял свят през последното десетилетие. Интервюирал съм човека, стартирал 1-800 got junk.  Не знам дали имате нещо подобно в Европа. Това е франчайз бизнес, който предлага да откара вашия боклук – от мазето ви, от гаража ви, срещу такса.  Та, този човек стартирал компанията като начин да плати обучението си в колеж. Разговарях с Браян, така се казва, миналата седмица. Каза ми, че е отчел приходи в размер на 250 млн. долара. Просто пример. При Уолмарт е същото. На Сам Уолтън му е отнело близо 23 години да достигне точката, в която е организирал дистрибуцията за 7 магазина. Искам да подчертая, че повечето идеи не са „големи“ в началото. Неразличими са. Отнема години, десетилетия да се развият.

Какво послание бихте искали да отправите към хората, които се колебаят дали да станат предприемачи?
Светът се променя с невиждана досега скорост. Нивото на комплексност е без прецедент в историята. Начинът на мислене, който ни е довел дотук, няма да успее да ни изведе, където искаме да стигнем. Адаптацията, успехът ни в новия свят изискват всички да се научат как да мислят като предприемачи.