понеделник, 17 юни 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2526 прочитания

    Калин Георгиев: Репутацията е всичко

    За изграждането на успешен бизнес, значението на образованието и развитието на IT сектора у нас вижте какво сподели съоснователят на Astea Solutions пред Economy.bg
    17 май 2019, 09:02 a+ a- a

    Калин Георгиев е завършил магистърска степен по „Логика и алгоритми“ и докторска по „Компютърни науки“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. На 19-годишна възраст става преподавател във факултета си, а четири години по-късно и асистент. Бил е зам.-декан на Факултета по математика и информатика към СУ. Съосновател е на софтуерната компания Astea Solutions, в която работят близо 100 души.

    Свързахме се с него, за да научим пречка ли е локацията в България за изграждането на успешен бизнес, как се печелят чуждестранни клиенти, губи ли своето значение формалното образование и какви са тенденциите при развитието на ИТ сектора. Ето какво сподели Калин Георгиев пред екипа ни:

    Вие сте един от съоснователите на Astea Solutions. Разкажете ни как се стигна до учредяването на компанията?
    Astea започна малко като по филмите - в мазето на Факултета по математика и информатика. Със съоснователя, в момента CTO на компанията – Трифон Трифонов, започнахме работа на малко известен език за програмиране, наречен Sqeak (диалект на езика Smalltalk). Проектът беше финансиран от американската фондация Andrew Mellon, чийто екип беше изпаднал в затруднение, защото не можеше да открие изобщо по света хора, които са готови да пишат на този език. По стечение на обстоятелствата ФМИ в СУ се оказа чудесен източник за такива хора.

    За старта на Astea Solutions и развитието на компанията, вижте какво сподели нейният съосновател Калин Георгиев пред Economy.bg

    Вие така или иначе ли изучавахте този език, или се научихте да програмирате на него специално за целите на проекта?
    Нас ни вълнуваше всичко, което е нестандартно, интересно. Това беше страхотна възможност да научим нещо ново, да правим нещо, което малко хора правят. Не бяхме се сблъскали професионално с този език. Той е нещо, което по-скоро се споменава в учебниците като интересен исторически феномен. Не знам дали се дължи на генезиса на Astea, или на хората, които работят тук, но за нас е характерно да работим по проекти, които съдържат такова интелектуално предизвикателство – нова технология, нов домейн, нещо ново, което да ангажира въображението на нашите хора.

    В момента колко души работят в Astea и от кои държави са основно клиентите Ви?
    В момента в Astea работят 100 души, плюс-минус. Това число постоянно се променя, като, естествено, плановете са да продължаваме да нарастваме по органичен начин. Клиентите ни са почти изцяло в САЩ. Имаме единични проекти с европейски клиенти, по-скоро като консултанти. Например консултираме инвестиционни фондове, когато обмислят инвестиране в някаква софтуерна компания или компания със софтуерен продукт. От тяхно име правим анализ на технологията. Почти изцяло  сме базирани в САЩ и Австралия.

    Колко важна  е репутацията за една IT фирма, обслужваща клиенти в чужбина?  Кои са най-важните фактори за изграждане на положителен имидж пред чуждестранни клиенти според Вас?
    За нашата работа на американския пазар репутацията е всичко. И това е единствената причина да имаме бизнес – че ние имаме страхотна репутация. Поне повече от половината от нашия бизнес е клиенти, които се завръщат с нови проекти и клиенти, на които сме препоръчани от други клиенти. По-малка част са нови клиенти, до които сме стигнали с маркетинг усилия. Така че репутацията е всичко. Репутация, естествено, се постига с добри резултати. Но нещо, което се подценява обикновено са първите впечатления. Ние много държим на  тях. До степен, в която някои от нашите инженери се изнервят вече от нашите усилия да изглеждаме перфектни в началото. Те казват: „Добре, ние така или иначе сме супер, те ще видят, че сме супер“. Да, наистина ще видят, че сме супер, но е много важно от самото начало да докажем, че сме хора, на които може да се има доверие.

    Някога създавало ли Ви е проблем това, че компанията е българска?
    Никога. Това винаги е работило изцяло в наша полза. В интерес на истината сме се сблъсквали с предубеждения, но ги разбиваме на пух и прах за дни – в момента, в който направим първите 2 конферентни разговора и доставим 1-2 неща, вече няма абсолютно никакви предубеждения. Така че това няма никакво значение. Те като народ са много непредубедени, така че не сме имали проблеми. Освен това се възползваме от часовата разлика. Те стават и цял ден мислят, стоварват ни някакви проблеми. Имаме 2 часа прозорец през деня, в който може да си комуникираме един с друг тези проблеми. После ние работим, те спят през това време. Доставяме някакъв резултат, който те получават. И всъщност се получава екипна работа през цялото денонощие. Вместо да си висим на главите едни на други в безкрайни срещи, без реално да има време за истинска работа, се получава, че часовата разлика работи в наша изгода. Има и нещо друго. Честно казано, не знам на какво се дължи и не съм компетентен да правя народопсихологичен анализ, обаче има нещо, което нас ни прави много добри в тази професия. Ние не се чувстваме комфортно да сме просто едни изпълнители и да ни казват какво да правим, ние искаме да сме част от играта, да движим нещата, да казваме как трябва да стават, а за много от нашите клиенти това е ключово, тъй като те имат проблем и не разбират как този проблем трябва да се реши или не желаят да смилат решението на части, както примерно се работи с Индия. Там правиш една изрядна спецификация и те доставят каквото си поискал. С някакво закъснение, но точно каквото си поискал. Докато нашите клиенти не могат да работят така. Те искат да общуват с някого, който да им каже: „Този проблем се решава по този начин“. Така че това, че сме в България и работим с българи, е изцяло в наш плюс. 

    За значението на формалното образование вижте какво сподели Калин Георгиев, съосновател на Astea Solutions пред Economy.bg

    В ИТ индустрията напоследък все по-малко внимание се обръща на формалното образование, то като че ли се неглижира. Същевременно Astea изключително много набляга на партньорството си със СУ. Защо, с какво това е полезно?
    Действително хората откриха, че с малко усилия може да тренираш професионалисти да допринасят в софтуерни проекти. Проблемите, които се адресират с такъв тип професионалисти са сравнително стандартни проблеми за стандартни приложения на стандартни технологии. Когато обаче си изправен пред някакво по-голямо предизвикателство, налагащо въображение и способност да реализираш това въображение в непозната сфера, тогава ти трябват хора, чиито мозъци са тренирани да правят това. А най-добрият начин да се тренира един мозък да прави това е математика. Не че специално сме решили толкова да обръщаме внимание на формалното образование, колкото за нас това е практическа необходимост. За типа проекти, които изпълняваме, и типа проблеми, които решаваме, на нас ни е необходима такава подготовка. Иначе няма нищо лошо в това, че индустрията като цяло инвестира сериозно в подготовката на ИТ кадри с минимално обучение, което е достатъчно да изпълняват по-стандартни типове проекти, просто това не е нашият фокус. 

    Какво бихте посъветвали младите хора, които сега започват образованието си в тази сфера?
    Като съвет мога да кажа: преди да хукнат към чужбина, в което няма нищо лошо - човек колкото повече свят види като млад, толкова по-добре - да си направят труда да вникнат в това какво се преподава в съответните университети, какви са възможностите в България. Ние, за съжаление, поради исторически причини имаме един такъв манталитет, че държавата е скапана и т.н. Mладите хора понеже нямат собствен опит, чувайки какво се говори около тях, решават, че сигурно е по-хубаво в чужбина, защото нашата държава е „скапана“, което въобще не е така. Гордо могат да заявя, че университетът, който аз представлявам, е един от най-добрите в Европа при преподаването на компютърни науки. И тук възможностите, които имаме, са огромни и ще растат. В днешно време може да правиш роботи, може да правиш медицина, може да правиш космически апарати и всичко това - в България, в тая малка държавица. Просто човек трябва да реши какво му се прави и да не подценява образованието. Има много хора, които смятат университета за продължение на ученическата скамейка. Очакват както в училище знанието да им бъде натискано в главите. А пък в университета е съвсем различно – там те трябва да си го вземат. И за тях е шокиращо в началото как изведнъж очакванията към тях страшно много скачат и трудът, който трябва да положат, скача неимоверно. Така че това, което бих ги посъветвал, е да гледат сериозно на нещата и да използват това време, което имат, за учене и четене.

    Често се чува, че образованието девалвира, че младите хора имат по-малко познания и са по-посредствени. Вашите наблюдения такива ли са, или напротив, младите са по-мотивирани, по-знаещи?
    Аз имам наблюдения вече 18 години. Преди 18 години за първи път преподавах на студенти и действително тогава нивото на учениците, идващи от средното образование беше друго. Не знам на какво се дължи – дали на това, че много хора заминаха, не знам - в днешно време нивото наистина е някак си по-слабо. Но аз го отдавам на липсата на дисциплина и мотивация за работа. Ние работихме страшно много. Може би, защото нямаше какво да правим. Нямахме пари за дискотеки, нямаше толкова много филми и компютърни игри. Компютрите не бяха достатъчно хубави и добри за хубавите игри. Вероятно от скука или не знам защо, четяхме страшно много и пишехме страшно много и като се замисля колко много сме отделили като ученици и студенти в това да изучаваме някакви неща, да правим някакви експерименти... Времето, което в днешно време студентите отделят, е нищожно в сравнение с това, което ние отделяхме едно време. Аз не казвам, че ние сме прави, пък те са криви. Просто го установявам за себе си като тенденция. Проблемът, който ние имаме като преподаватели в университета не е, че студентите са глупави, напротив, те са умни, по-умни от нас. По-млади са и мозъците им са по-бързи. Проблемът, който имаме, е, че те не отделят време, а пък то не става без време. Някак си очакванията са, че нещата стават бързо и лесно, пък то не е така. 

    Разкажете ни за най-предизвикателния проект, който сте реализирали в Astea?
    Ние не ги сегрегираме на предизвикателни и непредизвикателни. Истината е, че ако някой проект не е толкова предизвикателен, просто ще го направим по-бързо. Интензитетът, с който работим върху него, ще е същият. Гордо мога да заявя, че почти всеки от проектите или повечето от проектите, които правим, са предизвикателни. От по-скорошните ни проекти мога да спомена партньорството ни с един от трите най-големи музикални лейбъла. Направихме много интересни неща, свързани с  начина, по който те обработват данните си вътрешно. В момента програмираме един робот. С един от нашите партньори в САЩ провеждаме експериментален проект на приложение на хуманоидни роботи в областта на грижата за възрастни хора, грижата за пациенти и някои по-конвенционални неща като например музеен гид.

    За трудните уроци в бизнеса вижте какво сподели Калин Георгиев, съосновател на Astea Solutions пред Economy.bg

    Кои са най-ценните бизнес уроци, които сте научили по „трудния“ начин?
    Едно от нещата, които за мен поне беше болезнено да науча е, че човек не бива да се предоверява на клиенти и партньори, не говоря за хора вътре в самата организация. Колкото и тези потенциални партньори и клиенти да изглеждат като  добри хора и те се борят със сериозни проблеми, имат си сериозни трудности и обикновено са по-важни за себе си, отколкото ние за тях. Случвало се е в нашата история колкото и добър партньор да сме за някои от хората, с които работим, да не получим съответното третиране от другата страна и за нас беше полезен урок да се научим да внимаваме повече. Това доведе и до промяна на някои политики. Например когато работим с някого за първи път, както ние се доказваме на клиентите си, така вече имаме процес, в рамките на който и те се доказват на нас. Период, в който държим на по-изрядни, предварителни плащания. Изненадващо беше, че нямаше проблем да въведем такива по-строги мерки, клиентите продължават да искат да работят с нас.

    Парите са...средство.

    Щастието е....задължително.

    Чувствам се добре...през повечето време.

    Възхищавам се на хора... от които имам какво да науча, имат самоувереност, знаят какво искат и как да го постигнат.

    Лидерът е...работохолик.

    Как се разделяте с клиенти, с които считате, че не можете взаимно да допринесете за успеха си?
    Ами никога не е лесно. Ние, в крайна сметка, вършим една доста добра работа и много бързо и по естествен начин ставаме ключов фактор за бизнеса на клиентите си. Действително се е случвало неведнъж в нашата история да вземем решение, че или не можем да допринесем повече, или не можем да допринесем ефективно, или просто не искаме. В момента, в който решим по каквато и да е причина, че е време да прекратим някакво отношение с  клиент, процесът е дълъг и бавен. Ние полагаме всички възможни усилия бизнесът на клиента да не  пострада. Това може да включва няколко месеца работа, а не просто двудневно или едномесечно предизвестие. Продължаваме да осигуряваме поддръжка и след като приключи този процес. Но това, което сме наблюдавали неизменно, е, че ние сме много трудни за заместване. Почти всички клиенти, с които се е наложило да се разделим, не съумяват да намерят екип, който да може да постигне нашето качество. Един друг урок, който научихме трудно и бавно с времето, е, че когато виждаме проблеми и недостатъци на начина, по който нашият клиент работи – по-добре е да ги обсъдим с клиента възможно най-рано. Като млада и неопитна организация в миналото стандартният ни начин на работа беше да се примиряваме с нещата при клиента, които не харесваме, и това е довеждало, включително и след години до раздяла с тези клиенти. В момента на раздялата ние им казваме: „Ние се разделяме с вас, защото вие допускате тези грешки“. Те изненадващо за нас в този момент ни казват: „Ами добре, спираме да ги правим тези грешки. Ще правим както вие кажете, нека продължим да работим заедно“. Което вече е много трудно да се случи, заради натрупания през годините негативизъм. Това ни отвори очите, че когато не харесваме нещо в начина, по който работи някакъв клиент, ние просто трябва да го заявим, да си стъпим здраво на краката и по-често отколкото не клиентите ще кажат: „Да, наистина, нека направим, както вие казвате“. Това беше за нас труден, но важен урок, който ни отвори нови хоризонти. Говоря за конструктивен анализ на ситуацията и слабите страни и най-вече конкретни идеи за подобрение. Просто да мрънкаш не помага. 

    Какво мислите за практиката да се изпълняват определени ИТ проекти срещу придобиване на дял, вместо срещу заплащане?
    Талантът е капитал също като парите и в днешно време смятам, че талант се намира значително по-трудно, отколкото се намират пари. Защото много хора с пари не съумяват да намерят екип, който да реализира идеята им. Така че ние, разполагайки с този талант-капитал, действително вземаме понякога решение да го инвестираме. На практика това ни превръща в един малък инвестиционен фонд и всъщност част от бизнеса на Astea е инвестиционна. Ние сме я обособили в една компания, която съдържа цялото ни инвестиционно портфолио. Немалко пъти в нашата история сме вземали решение да работим за наши клиенти и партньори не срещу заплащане, а срещу дял в техните компании и по този начин сме изградили портфолио от десетина компании, с които работим. Отскоро инвестираме дори кеш в компании в Силициевата долина, в които смятаме, че има потенциал. Така че мога да кажа относно тази идея – това е задължително, ако имаш талант, ако познаваш пазара, ако имаш партньори, с които работиш, които познават пазара – най-смисленото нещо е да си разшириш мрежата, като подкрепяш усилията на други хора, инвестирайки в тях. 

    Как ще се развива IT секторът занапред? Вижте какво сподели Калин Георгиев, съосновател на Astea Solutions пред Economy.bg

    Кои процеси и роли подлежат на автоматизация според Вас и кои не?
    Това е един постоянен процес. Хората, които си спомнят как се програмираше преди 15 години, си спомнят, че ние вършихме адски много досадна и повторяема работа, която в днешно време един млад програмист въобще не може да си представи, че някога се е вършила. Реално човек, когато каже професия, която подлежи на автоматизиране, си представя шофьор на камион и последното нещо, което би си помислил, е, че програмистката професия може да бъде автоматизирана. А това не е вярно. Самите програмисти автоматизират програмистката работа постоянно. И ефектът от това е, че в днешно време инструментариумите, с които се прави софтуер, са на космическо ниво в сравнение с това, което беше едно време. Като хора, постоянно мислещи за автоматизация, постоянно автоматизираме всичко, което правим. Така че всяка една дейност човешка подлежи на автоматизация и в това няма нищо лошо. Това реално отваря възможност на хората, които са въвлечени в тая дейност, да използват потенциала си за по-нетривиалните проблеми и да оставят тривиалните проблеми на автоматиката. Хората си мислят, че роботите ще ни вземат работата. Това не е вярно. Роботите ще ни позволят да правим по-сложни неща, докато те вършат прости неща. Докато мият чиниите и т.н. Миене на чинии има и в нашата професия. В днешно време продължава да го има, но все по-малко, защото ние работим за това.

    През последните години заплатите в сектора растат значително, очаквате ли тази тенденция да се запази и занапред?
    Имам такива очаквания. Международните тенденции също са такива. Другото нещо, което е интересно, е, че България става все по-разпознаваема на картата. Ние се превръщаме все повече, по мои наблюдения, от нискотарифна аутсорсинг дестинация към дестинация, където хората идват със сложни проекти и където търсят някакви реални партньорства, т.е. типът работа, която извършваме, е с все по-висока добавена стойност. И това според мен ще предопредели един продължаващ ръст на нашите заплати. Още повече пазарът на нашата индустрия, за разлика от повечето други индустрии, е глобален и няма никакви бариери при доставката. Ако ти искаш, може да доставиш в Австралия, може да доставиш в Америка, може да доставиш в Англия с едно натискане на бутон. Единственото, което трябва да се случва, е да ставаме все по-разпознаваеми, за да адресираме все по-високоплатени пазари.

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Кои са лидерите по инвации в ЕС?
    България продължава да е на дъното, показва ново проучване
    преди 2 часа
    ЕС прие нова стратегия за Централна Азия
    Очаква се да бъдат сключени засилени споразумения за партньорство и сътрудничество (ЗСПС) със заинтересованите държави от региона
    преди 2 часа
    До 2020 у нас ще заработи суперкомпютър
    Той ще бъде най-мощният в Източна Европа, сред първите 10 в Европа и топ 50 в света
    преди 5 часа
    "Есетере България" откри втора дестилерия в Добрич
    Фирмата откри над 50 нови работни места