петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6743 прочитания

    Как бизнесът може да защити своите търговски тайни?

    За новия закон, споразуменията за неразкриване и неизползване на информация и дължимите обезщетения вижте какво споделя адв. Христо Копаранов
    15 май 2019, 14:09 a+ a- a

    Според стратегията на ЕК за осигуряване на правилно функциониращ вътрешен пазар всеки патент и всеки дизайн или търговска марка започват като тайна. До получаването на дадено право върху интелектуална собственост, дружествата са уязвими, като изложени на риск от кражба на ценна научно-изследователска информация и знания.

    Търговската тайна не е ново понятие за българското законодателство, като то съдържа поредица норми за различни аспекти на нейната защита. Разпоредби, касаещи защитата на търговската тайна се съдържат в текстовете на Търговския закон (чл. 52 на ТЗ), Закона за защита на конкуренцията (чл. 37 и §1, т. 9 ДР на ЗЗК), Законът за стоковите борси и тържищата (чл. 44 от ЗСБТ), Законът за достъп до обществена информация (чл. 17 от ЗДОИ).

    На 21 март 2019 Народното събрание прие Закон за защита на търговската тайна, който да даде по-пълна уредба на материята. Какво е значението на нормативния акт за компаниите в България и как бизнесът може да защите своите търговски тайни, попитахме адв. Христо Копаранов.

    Той е член на Софийска адвокатска колегия от 2010 г. и арбитър в Постоянния арбитражен съд при Германо-Българската индустриално-търговска камара. Между 2004 и 2007 е бил експерт в Комисия за защита на конкуренцията, а от 2008 до 2009 - съветник на Председателя и директор в Комисия за регулиране на съобщенията.

    Работи в сферата на правото на защита на конкуренцията, потребителското право, телекомуникационно право и регулации. Участвал е в изготвяне на проекта на действащ Закон за защита на конкуренцията, а като адвокат е представлявал клиенти пред Комисия за защита на конкуренцията по всички видове производства съгласно Закона. 

    Поводът за нашия разговор е публичен семинар, който кантората, в която работи - „Попов, Арнаудов и партньори“ организира на 6 юни, между 09:30 и 13:00 часа в Сохо. По време на събитието ще бъдат разгледани няколко различни аспекта на правния режим на интелектуалния труд включително и търговската тайна.

    Какво е значението на приетия на 21 март 2019 г. Закон за защита на търговската тайна за компаниите в България?
    Новият закон цели да даде една допълнителна, по-бърза и по-ефективна защита на търговската тайна, както и да даде възможност да се защитят определени обекти на интелектуален труд (например производствено ноу-хау или разработки за бъдещи патенти), които към момента не са били ефективно защитени. Истината е, че и преди приемане на закона търговската тайна можеше да се защитава по реда на Закона за защита на конкуренцията, както и дело за вреди можеше да се води на общо основание. Законът обаче дава категоричност в кои случаи има нарушение, както и кога за целите на получаване на обезщетение се счита, че дадена информация е била търговска тайна. Много важни новости са също така възможността още преди самото дело да се наложат обезпечителни мерки и незабавно да се преустанови нарушението, което не беше възможно по реда на ЗЗК, както и възможността по време на делото да се запази конфиденциалност чрез закрити заседания или изготвяне на пълен и публичен вариант на решенията.

    Всяка информация ли, която не е публично достъпна, може да придобие характер на търговска тайна?
    По принцип много широк кръг информация може да бъде търговска тайна. И все пак не всяка информация, която не е публично известна, може да бъде защитавана с доста сериозните мерки по закона. Законът изисква тя да има търговска стойност, поради тайния си характер, с други думи това, че информацията не е известна на друг, да дава определено конкурентно предимство и добавена стойност за притежателя й. Търговска тайна е тази информация, от която може да се печели и ако бъде узната от други, това би имало отражение върху тази възможност. Например, представете си рецептата на Кока Кола. Кока Кола не е регистрирала патент, за използването на който да се заплаща, но никой не знае как точно се произвежда напитката. Ако тази рецепта бъде разкрита, вече всеки би могъл да прави същата напитка и това би имало огромно отражение върху бизнеса на компанията и нейните конкуренти. Или друг пример е ценова маркетингова стратегия на една фирма, в която е определено точно в кой момент кой продукт ще се пусне на пазара. Узнаването на тази информация би помогнало на конкурент да изпревари компанията и да пусне на същите пазари същите продукти непосредствено преди нея. Дори е възможно това да е на по-високи цени и въпреки това да доведе до пренасочване на клиенти. Всеки индустриален шпионаж пък би позволил недобросъвестен търговец да регистрира пръв марки или патенти на свой конкурент, за чието разработване последният е вложил време, пари и други ресурси. Други примери са списъци с клиенти, стратегии за разрастване, технологични разработки, производствено ноу-хау и много други.

    Освен принципното изискване информацията да има стойност, законът изисква и нещо конкретно, а имено - по отношение на информацията да са предприети мерки за опазването й. Това е и най-важното, което търговците трябва да знаят – ако не са взели конкретни мерки за запазване на тайната, няма да могат да получат защита. 

    В практиката си сблъсквали ли сте се със случаи, при които даден бизнес смята определена информация за търговска тайна, когато тя всъщност не е? Бихте ли могли да дадете пример за информация от такова естество?
    Най-често се отказва защита, защото мерките, които са взети от предприятията, не са такива, че да могат да защитят информацията ефективно. Например, като се оформят клаузи за конфиденциалност, предприятията посочват „цялата информация за дружеството“ – по този начин няма как да се конкретизира информацията, която наистина е търговска тайна и това може да попречи на нейната защита. КЗК винаги в практиката си е изисквала конкретно посочване на информацията, вероятно така ще прави и съдът. Друг често срещан случай е предприятията да очакват, че Годишният финансов отчет е търговска тайна, а той всъщност се обявява в Търговския регистър.

    Отразява ли се приетият Закон на вече сключените от компаниите Споразумения за конфиденциалност?
    Не. Законът няма отношение към действието на сключените споразумения. Той, обаче, повишава изключително много тяхното значение. Търговците, които вече са защитили тайната си с такива споразумения, просто са изпълнили една от важните стъпки, които са необходими за защита на информацията. Разбира се, ако споразуменията са бланкетни и напълно формални, те може да не са достатъчни, за да се приеме, че с тях са предприети конкретни мерки.

    По Ваши наблюдения има ли често срещани в Споразуменията за конфиденциалност клаузи, които се оказват недействителни предвид разпоредбите на Закона? Ако да, бихте ли дали пример?
    Законът не поставя изисквания към тези споразумения с оглед тяхната действителност. Друг е въпросът, обаче, дали те ще имат нужния ефект. За целта споразуменията трябва да са конкретни - да посочват конкретна информация, било то доста широк кръг, както и по възможност да предвиждат ясни и точни задължения и последици при нарушения. Бих искал да обърна внимание и че важни са не само споразуменията за конфиденциалност, но и за неизползване на информацията от страна на лицето, което я е получило. Законът изрично предвижда и двата вида споразумения.

    Какво обезщетение се дължи при неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна?
    Целта на закона е да се даде пълно обезщетение на потърпевшия. Възстановяват му се всички претърпени вреди и пропуснати ползи в резултат от съзнателното неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Важно е да се знае, че нарушителят отговаря включително когато не е знаел, че става въпрос за търговска тайна, но обстоятелствата са предполагали да го знае – например, дадено лице само по себе си е придобило правомерно информацията, но този, който му е я дал, я е придобил незаконно и това е могло да се предположи предвид конкретната ситуация. Законът предвижда, че когато се определя какво да е обезщетението, се отчитат и неимуществените вреди, а също така изисква да се съобразят и приходите, които нарушителят е получил. Например - приходите, които потърпевшият би имал, ако само той познаваше съответната технология или приходите, които би реализирал, ако негов конкурент не знаеше предварително на какви цени смята да продава и не беше пуснал стоките си на по-ниски цени и т.н.

    Могат ли компаниите да уговарят в своите Споразумения за конфиденциалност неустойки, надхвърлящи по размер претърпените вреди? Има ли горна граница?
    Могат да се договорят неустойки. Въпреки уредбата на закона, изчисляването на размера на вредите е доста трудно. Например, ефективността на използването на дадена технология от нарушителя и потърпевшия би могла да е различна, както и няма как да е сигурно точно каква част от оборота е била недобросъвестно пренасочена. Ето защо е важно да се уреждат неустойки, за да се избегне необходимостта да се доказват конкретни вреди. Законът не предвижда горна граница, но важи общото изискване неустойката да не противоречи на добрите нрави, а това се преценява според всеки конкретен случай.

    Каква отговорност носят служителите на компаниите за придобиване, използване или разкриване на търговска тайна?
    Лесният отговор е, че носят такава отговорност, каквато е предвидена в договорите им или в споразуменията за неизползване или неразкриване на информация. Ако са на трудов договор, в определени случаи биха носили дисциплинарна отговорност т.е. може да се стигне и до дисциплинарно уволнение. Носят пълна отговорност за причинените вреди, а е възможно да подлежат и на административна санкция по Закона за защита на конкуренцията. И все пак, отговорността е, ако действията са извършени неправомерно. Законът подробно описва кога едно придобиване, използване или разпространяване е законно и кога не.

    Бихте ли дали пример за добра практика, която би подпомогнала работодателите при търсенето на отговорност от техните служители?
    На първо място - сключване на прецизни споразумения, както за неразкриване, така и за неизползване на информация. И на следващо място - предприемане на конкретни практически действия по опазване на информацията. Когато са налице, например, технически защити и ограничен достъп до файлове, това, от една страна, ще попречи случайно да „изтече“ информация, а от друга страна, ако все пак тези защити са преодоляни, това ще е доказателство, че съответният служител действително е действал виновно.

    Кога имат право журналисти да разгласяват търговска тайна, без съгласието на нейния притежател?
    Законът не цели да наложи цензура и опасенията в тази връзка са преувеличени. Още в чл. 2 от него изрично е посочено, че той не се прилага по отношение на правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз, включително зачитайки свободата и плурализма на медиите. Но все пак, това не означава, че журналистите имат право да разкриват всякаква търговска тайна. Границата е доста тънка и може да се каже, че се върти около това дали има обществен интерес обществото да бъде информирано за нещо. Ще ви дам и един пример – дадена фирма разработва скъпа технология, в която е вложила много средства и която смята да продава на своите клиенти. Публикуването на такава информация несъмнено ще увреди тази компания, защото тя няма да може да реализира инвестицията си и това не би било оправдано от гледна точка правото на информация.

    Организирате събитие, на което обширно да дискутирате Закона за защита на търговската тайна. Какво още ще могат да научат участниците в това събитие?
    Събитието е част от поредица събития, с които отбелязваме 20 години от основаването на нашата кантора. На него ще бъдат разгледани няколко различни аспекта на правния режим на интелектуалния труд и по-скоро на новостите и предизвикателствата в него. Освен защитата на търговската тайна ще разгледаме още изкуствения интелект и множеството правни въпроси, които възникват във връзка с него и с така наречените „умни“ договори (smart contracts), както и новата Директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Семинарът ще се проведе на 6-и юни и е напълно безплатен за желаещите да го посетят.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 11 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 12 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 13 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 14 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 16 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк