Кои са ползите и най-големите предизвикателства, каква е разликата между Agile, Scrum, Kanban, научете от Теодора Тодорова – съосновател на bTalks Agile
Теодора Тодорова е част от ИТ сферата вече 15 години. Започва кариерата си като софтуерен разработчик и преминава през почти всички роли, свързани с внедряването на софтуерни проекти.
От 2012 нейният фокус е управление на проекти, а през 2017 съосновава bTalks Agile - консултантска компания за Agile обучения, coaching и консултантски услуги. Нейната мисия е да помогне на хората да възприемат Agile мисленето и да оптимизират процесите си чрез прилагане на Agile практики.
Съвсем скоро стартира и есенният сезон с безплатни и платени обучения на bTalks Agile, чиято цел е да се съберат на едно място хора, които искат да научат повече за Agile, да се срещат и с други практикуващи, както и да споделят своите предизвикателства.
Г-жо Тодорова, Вие сте съосновател на bTalks Agile, консултантска компания за Agile обучения. Доколко Agile практиката е навлязла в компаниите в България според Вашите наблюдения?
Agile като термин в управлението на проекти се появява през 2001 година с написването на Agile Manifesto, но изключително много набира популярност през последните 10 години. В България по мои наблюдения това се случва с малко закъснение, но през последните 3-4 години интересът на компаниите и отделните служители е изключително голям. Причината според мен е непрекъснато нарастващата общност от хора, която практикува Agile. Доколко Agile практиките са навлезли в организациите, зависи от сектора. В bTalks Agile най-големи са наблюденията ни върху ИТ сферата и смело мога да заявя, че в момента в България почти няма софтуерна компания, която да не е внедрила в някаква степен Agile практики в процеса си.
Бихте ли споделили накратко какво представлява Agile и защо това не е просто методология, а практика?
По-правилно е да се каже, че Agile е преди всичко нагласа и начин на мислене. Лично за мен при прилагането на Agile е необходима подходяща нагласа на хората в комбинация с много добро познаване на практиките, които биха могли да се приложат, за да имаме успех при реализацията на един проект.
Agile е подход за изпълнение на проекти и разработка на продукти, при който хората, които са ангажирани с извършването на работата, се поставят на първо място. От бизнес гледна точка Agile е подход, който се фокусира върху това да доставим възможно най-голяма добавена стойност. Това, което ни се е струвало важно в началото на проекта, няма да е същото по средата и най-вероятно ще е съвсем различно в края. При Agile промяната е нещо нормално, защото с напредването на проекта научаваме нови неща от най-различни аспекти – за пазара, технологиите, които използваме, рискове, които не е възможно да идентифицираме в самото начало, желанията и нуждите на потребителите.
Много хора са чували различните термини, но бихте ли споделили каква е разликата между Agile, Scrum, Kanban?
Разбира се. И преди да обясня, бих искала да кажа, че това е един от най-честите въпроси, които получавам. Нееднократно хората използват Scrum и Agile взаимозаменяемо, което не е вярно.
Agile е събирателно понятие за всички конкретни методологии, които можем да приложим, за да реализираме нашия проект в гъвкава и адаптивна среда. Agile рамките са повече, но Scrum и Kanban са най-популярните и разпространените. Самите Agile рамки могат да се класифицират според това колко правила налагат да се ползват и доколко свобода ни дават, за да ги настройваме според нашите нужди. Scrum попада някъде по средата, понеже ни казва какви точно роли трябва да имаме в нашия екип, какви са отговорностите на всяка роля, какви срещи трябва да се организират в екипа, но много конкретни детайли остават в ръцете на екипа. Kanban попада някъде съвсем в края, където правилата са много малко – няма конкретни роли, срещи. При Kanban най-основното е да визуализираме стъпките, през които преминава работата, за да бъде завършена и да сложим ограничение на тази, която е в прогрес. Това ни позволява да се фокусираме към завършване на започнатите задачи, преди да сме подхванали нови, защото само когато нещо е напълно завършено, носи някаква добавена стойност за бизнеса.
В какъв тип компании прилагането им е най-ефективно? Защо?
Като цяло Agile е роден от практикуващи в сферата на разработка на софтуер, но вече въобще не се ограничава с това. На наши обучения са присъствали хора от телекоми, банки, маркетинг компании, които също се опитват да внедрят Agile в процесите си. Но все пак най-приложимо си остава в ИТ сектора и по-конкретно при разработката на софтуер, защото там винаги, ама наистина винаги, крайният продукт е нещо уникално, което няма как да дефинираме в самото начало. Това налага да въведем процес, който ни позволява лесно да интегрираме промяната от първоначалния план.
В съвременния свят е изключително важно компаниите да бъдат гъвкави и адаптивни към средата. Според Вас кои процеси при управлението на проекти са вече неприложими в реалния бизнес?
Абсолютно е така. За бизнеса вече е невъзможно да прекара три месеца в планиране, след това осем месеца – в имплементация и накрая след една година да достигне до крайните потребители. Това е така нареченият традиционен (Waterfall) модел за реализиране на проекти, който, въпреки че се е развил през годините, в основата си е останал един и същ – фази, които се изпълняват една след друга. Нарича се „Waterfall“ от водопад на английски език, защото както водата пада надолу и не се връща, така при този модел фазите следват една след друга и не се връщат (или поне не е желателно и е доста скъпо) в предходната фаза. Сами разбирате, че в днешния динамичен свят това е неприложимо.
Бихте ли дали пример как да проведем бърза и ефективна работна среща?
Това е любимата ми тема дори извън контекста на управление на проекти и Agile. Първото ни безплатно събитие в нашия обучителен център на 3 септември беше точно на тази тема и предизвика голям интерес.
Много често се събираме на среща, защото някой е решил, че е добра идея да има среща, без да е ясно какъв точно краен резултат се търси. Всяка една среща трябва да има предварително дефиниран краен резултат, който искаме да постигнем. След това да се разпише дневен ред, който ще се следва, за да можем да постигнем този резултат. Предварително да се определи времето – точно колко ще продължи срещата. Голям почитател съм на концепцията „Timeboxing“ от Scrum, при която срещите са ограничени от максимално време и в момента, в който времето изтече – срещата приключва. Но за да няма обратния ефект, това изисква много добро управление по време на самата среща. И не на последно място – трябва предварителна подготовка от абсолютно всеки участник. Всеки, който присъства, трябва да е наясно защо е там, каква е неговата роля и какво се очаква от него.
Кои са основните предизвикателства на базата на Вашия опит, които компаниите срещат при въвеждането на Agile?
Най-честият проблем, който наблюдаваме, е разминаването в нагласата и разбирането на бизнеса и екипите, ангажирани с изпълнението. И нашата роля е точно това – да изградим споделено разбиране и обща визия в очакванията. След това идва вторият етап – внедряване на конкретни практики. Това е следващият проблем, с който се сблъскваме – недоброто познаване и разбиране на практиките, които да се приложат в процеса, за да бъде той по-ефективен.
И кои са най-големите промени и резултати, които се наблюдават в компаниите след прилагането на Agile?
При правилно прилагане и разбиране на Agile резултатите са повишена мотивация и ангажираност на хората, по-висока адаптивност към промените в пазара и конкуренцията, по-малък риск от провал, спестени средства от ненужни функционалности, непрекъснато внимание към променящите се нужди на потребителите. Това в крайна сметка се отразява изключително позитивно върху бизнеса и усилията, и инвестицията си струват.