България има потенциал да произведе цял автомобил

Има ли България още шанс да привлече инвестицията на Volkswagen, на какъв етап са преговорите с Hyundai и ще има ли завод за батерии у нас, кога напълно автономните коли ще станат реалност, върху какви проекти работи българският център на Visteon, колко служители има компанията и планира ли се разрастване и към други градове – тези и други въпроси коментирахме с Иван Михайлов, управител на Visteon Electronics Bulgaria и председател на УС на „Аутомотив клъстер България".

Иван, наскоро представихте 3D автомобилно табло. Върху какви проекти работи българският екип в момента?
Това, което мога да споделя, са новите технологии, които представихме на CES в Лас Вегас. Българският екип е сериозно ангажиран с тях. Това са още прототипни технологии, но те подсказват как ще изглежда бъдещето – гъвкави дисплеи, интериорът в автомобила ще е различен, ще има вградени системи за изкуствен интелект, машинно знание, компютърно зрение и т.н. Знаете, бъдещето е в автономните автомобили. Ние имаме такива прототипи. Надявам се скоро да можем да покажем и в България един от нашите прототипи. Класическите ни продукти са инфотейнмънт системи. Имаме продукти и в кокпита.

Кои са основните ви клиенти по всички тези проекти?
Всички водещи европейски марки. Японските Mazda, Hyundai, Mitsubishi също са наши клиенти.

Работите по проект за автономни автомобили. На какъв етап е той и какво точно правите там?
Работим в няколко направления. Едното е системата за изкуствен интелект – т.е. как автомобилът се движи автономно във всичките му аспекти: вземане на решения, поведение на пътя, разпознаване на обектите и т.н. Нашият екип в София се занимава основно с разработката на софтуерната част: изкуственият интелект и самообучаващите се машини. Това са сложни алгоритми, които изискват и сериозни познания и професионализъм в тази сфера.

Има ли такива добри професионалисти в България?
Намират се. Горд съм, че ги имаме.

Кои са основните предизвикателства пред навлизането на напълно автономните коли?
За напълно автономните автомобили ще е нужно известно време. Това, което наблюдаваме в момента, е повишаване на нивото на автономност.

На какво ниво на автономност сме в момента?
Ниво 2 – асистирано шофиране вече се наблюдава на пазара. В по-дългосрочен план можем да очакваме развитие в няколко направления. Напълно автономни автомобили в градската част ще бъдат по-голямо предизвикателство. Според мен в период от 10 години ще е напълно нормално да видим изцяло автономни коли по пътищата. Но тяхното поведение в града зависи от инфраструктурата– все повече говорим за „умни градове“. По междуградската мрежа и магистралите считам, че ще има отделни ленти, където да се движат тези автомобили. Защото ще е предизвикателство да се движат заедно автономни и неавтономни автомобили.

В София възможно ли е да имаме автономни автомобили по пътищата?
Във всеки град би било възможно.

Доколко София е „умен град“?
Да, това е аспект, който е много съществен. София и основните градове в България имат желанието да го направят. Има и програми за работа в тази посока. Местната власт има желание градът да се развива като smart city. И потребителите ще го изискват. В основата на това е 5G технологията. Освен автономни автомобилите ще бъдат свързани – ще обменят информация помежду си.

Ентусиазмът на много компании постепенно беше охладен и сега сякаш виждаме застой, сякаш те дадоха на заден. Кои са основните пречки?
Ентусиазмът не е намалял. Сега трябва да се мине през етап на адаптиране на тези технологии, така че ентусиазмът да се превърне в реален продукт. Разбира се, не бива да забравяме и правната страна на този въпрос. Кой ще носи отговорността? Въпросът има регулационни и морални аспекти, които трябва да бъдат адресирани.

Общоевропейска ли трябва да бъде регулацията?
И в европейски, и в световен мащаб. За нас е от значение регулацията на европейско ниво и Европейската комисия работи в тази посока. Няма да има най-вероятно безпилотен тип автомобил, който да взема сам на 100% решения, а ще има намеса и на водача при определени ситуации.

Колко голям е вашият екип?
Нашият център се състои от 1000 души, основно инженери.

Планирате ли разрастване и с колко?
Всяка година над 150-170 колеги постъпват на работа при нас. Нашият екип се подменя и се разраства непрекъснато. За нас е важен качественият растеж, не само количественият. Много компании в България се афишират на база брой хора, за мен е важно какво се прави с този брой хора.

Тези специалисти налични ли са на пазара, или вие ги обучавате?
Това е основният проблем. Знаете, няма работодател, който да твърди, че има достатъчно хора на пазара. Подкрепям тази констатация. Ние освен работодател се явяваме дообучаваща институция.

На какъв тип хора сте склонни да дадете шанс и да инвестирате в тях?
Всякакви. Важно е човек да има желание и ентусиазъм за работа. В зависимост на какво ниво е конкретният човек, той се насочва към съответните обучения. Основно това са стажантските програми. Нашата Софтуерна академия например се провежда вече шеста година. От миналата година имаме академия по електроника съвместно с Техническия университет. Студентите правят истински продукт накрая – табло, което е приложимо за тип скутер. Имаме и академии за бизнес анализатори или системни инженери.
Създаваме си среда, в която хората могат да дойдат да се обучават, разбира се, при едни базови изисквания. Не всеки може да влезе.
Нежеланието и липсата на гъвкавост основно във висшето ни образование води до това, че с нашата дообочаваща роля се превръщаме не в образователна институция, но е голямо предизвикателство. Не е нашият основен бизнес, но сме длъжни да го правим.

Имате ли планове за разрастване в други градове?
Да, стига да имаме достатъчно хора.

Кои градове са във фокуса ви?
Основните градове. Например подкрепяме Бургас. Кметът Димитър Николов даде заявка, че градът иска да се развива като ИТ център. Браншът веднага го подкрепи по няколко причини. София не може да продължава да изпомпва ресурсите на страната. Всеки ден имаме проблеми с трафика, с въздуха и т.н. Това не е нормално. Въпросът е къде са хората, за да отидем ние, като всяка компания има свои очаквания.

Бургас е във фокуса ви?
Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора.

Твърдите, че автомобилният сектор в страната вече е изпреварил IT индустрията. В какъв смисъл? Вие също работите с ИТ кадри?
Всъщност вече няма граница между автомобилната и ИТ индустрията. Има пълна симбиоза. Нашият инженерен състав е 1000 души, като 53% са само софтуерните специалисти. Между тези дисциплини има дори преливане. Създаваме продукти, които в голямата си степен са софтуерни.

Какво влагате тогава в това, че автомобилната индустрия изпреварва ИТ сектора у нас?
По темпове на растеж и като брой заети, в R&D, като количество създадена интелектуална собственост. Делът на автомобилната индустрия в БВП също нараства.

Как виждате развитието на автомобилната индустрия у нас и по света?
България има уникални шансове. 2019 мина под знака на Volkswagen. Фактът, че достигнахме до финал, независимо какво ще е решението, потвърждава, че България има истинска автомобилна индустрия. Въпреки че много критици казват, че не сме като другите страни и че не можем да говорим за автомобилна индустрия у нас. Ако се погледне спектърът на компаниите, които са в България, почти няма система или част от автомобила, която да не се произвежда у нас. Ние наистина можем да направим цял автомобил. Доставяме за големите производители, т.е. те знаят за България.

Къде виждате предизвикателствата?
Кадрите, инфраструктурата. Минахме през етапа на държавните стимули по правилата на ЕС. Правителството направи всичко възможно и смятам, че най-атрактивната оферта е тази на България в сравнение с това, което съседите може да предложат. Производителите очакват да могат да дойдат и буквално всичко да им е готово. Това е начинът. Така се привличат инвеститори. Те очакват сериозни стимули. Въпросът е наистина в кадрите, без това да засегне останалата част от бизнеса. Тук има и един парадокс. Ние постоянно се оплакваме, че има недостиг на кадри, но всички компании се разрастваме.

Как си го обяснявате?
Намираме начини – млади специалисти, внос на специалисти от трети страни извън ЕС, колкото и да е труден този процес. Това трябва да е приоритет. Въпреки че процедурата беше оптимизирана, все още не виждаме реалния ефект.

Имате ли такива служители от трети страни?
Имаме от Македония и доста специалисти от Румъния. За съжаление, още я няма тенденцията, макар да виждаме някакви единични случаи, на връщане на българи от чужбина. Сега се говори за конкретни стимули. Ние като работодатели сме готови да ги посрещнем. Смятам, че няма разлика по отношение на работната среда и стандарти при нас и западните работодатели.

По отношение на Volkswagen много анализатори твърдят, че все още сме в играта. Какъв шанс имаме реално за тази инвестиция?
Когато няма окончателно решение на Борда, то тогава все още сме в играта. Положени са всички усилия, за да бъдем най-привлекателната дестинация този инвеститор да се развива при нас, защото повечето компании, които оперират у нас, са доставчици на Volkswagen.

Какво може България да предложи на инвеститор от такъв ранг?
Видяхме, че най-важното е възможно – държавата да оформи пакет от стимули. Става въпрос за финансови стимули, терени, инфраструктура. Основен приоритет са индустриалните зони. Виждаме голямо развитие там. За следващия програмен период има индикации, че ще има доста фокус върху тях.
Това е и много съществен знак в посока на други инвеститори.

На какъв етап са преговорите с Hyundai?
В сравнение с Volkswagen преговорите са на много по-далечен етап. На по-проучвателен.

Говори се също и за завод за батерии. На какъв етап е този проект?
Няколко проекта се дискутират в момента. Не мога да разкрия детайли, но със сигурност и завод за батерии.

Какви са другите проекти?
Високотехнологични производства за електроника, от спектъра на доставчици първо ниво.