Как би изглеждала туристическата индустрия, ако това лято всички почиваме в собствените си държави?
Дълго след като мерките за оставане у дома официално отпаднат, вероятно няма да се отдалечаваме на твърде голямо разстояние от собствения си заден двор, пише Quartz в статия, която разглежда ползите от вътрешния туризъм за различните държави.
Пътуванията това лято, ако се случат изобщо, ще бъдат предимно местни или в най-добрия случай вътре в държавата. Британците ще заменят Биариц (Франция) с Блекпул, а храбрите американски туристи ще предпочетат Юта пред Узбекистан, пише още изданието.
Голямо нарастване на вътрешния туризъм, обаче няма да се отрази еднакво на различните държави. Доклад на Ричард Кларк от изследователския център Bernstein, който той сам определя по-скоро като „трудно упражнение“, отколкото като прогноза, показва кои държави ще имат полза и кои ще загубят „ако международният туризъм бъде пренасочен към вътрешен“.
За пример се дава Германия, чиито вътрешен туризъм е на стойност $265 милиарда. В същото време германците харчат $77 милиарда в чужбина (без цената на полетите), а Германия получава $47 милиарда от входящ туризъм. Ако предположим, че тези $77 млрд. ще бъдат изхарчени вътре в Германия, но изгубят $47 млрд. от входящ туризъм, то германският туристически пазар ще отчете 10% ръст, обяснява Кларк. Същото важи и за други богати нации чиито граждани имат навика да обикалят света като Канада, например. В същото време държави, чиято икономика зависи силно от туризма като Нова Зеландия или Португалия, ще имат проблем.
Разбира се е твърде малко вероятно летните пътувания да се случат точно по този начин, отбелязва Quartz. Всички, които изгубиха работата си заради кризата с коронавируса вероятно няма да похарчат толкова, колкото в предходни години, още повече, че все още не е ясно дали изобщо ще е възможно пътуване, дори на местно ниво в най-тежко пострадалите от пандемията държави. Според анализа туристите от континенталната част на Китай няма да могат да посещават Макао и Хонконг.
Източник на информацията: ОИСР и анализ на Ричард Кларк, Bernstein