неделя, 12 юли 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1416 прочитания

    ТИЗ: Очакваме инвестиции за 50 млн. евро през 2020, ще се разкрият нови 1000 работни места край Пловдив

    Заводите тук не спряха производство, работим по 6 нови инвестиционни проекта тази година – Пламен Панчев, основател на „Тракия икономическа зона“, пред Economy.bg
    30 юни 2020, 11:23 a+ a- a

     

    Кризата с коронавируса не е затворила нито едно от 180-те предприятия в "Тракия икономическа зона" (ТИЗ). Това сподели пред Economy.bg Пламен Панчев, основател на ТИЗ. Някои от тях са намалили производствените обеми, но постепенно започват да се възвръщат към нивата отпреди пандемията. Повечето от фирмите са пуснали в платени и неплатени отпуски през април и май своите служители, за да не се наложи да ги съкращават.
    Има и компании, които в кризата продължават да реализират инвестиционните си проекти. „Вили Елбе аутомотив България” за производство на авточасти през март е завършила нова производствена сграда, където се очаква да бъдат открити още 60 работни места. Новата инвестиция на компанията, в която вече работят 145 души, е за 5 млн. лв.
    VEM Europe (джойнт венчър между китайския концерн VEM и немската група Mecalit) е пуснала в експлоатация през януари 2020 завод за производство на матрици и щанци. Инвестицията в новия завод е 10 млн. лв. и там вече работят 25 души.
    Гepмaнcĸo-тypcĸият ĸoнcopциyм „Шпинер България“ е инвecтиpaл 10 млн.лв. в нoв зaвoд зa пpoизвoдcтвo нa мeтaлooбpaбoтвaщи мaшини, където по план трябва да бъдат открити 100 работни места. Заводът ще започне производство в началото на юли 2020 с първоначално наети 20 души.

    От ТИЗ работят и по шест нови инвестиционни проекта – за четири завода и за два проекта в областта на логистиката и горивата. Инвестициите в тях са за над 50 млн. евро, като се очаква те да разкрият нови 1000 работни места тази година. Инвестициите са в зоните Куклен, Марица и Раковски, част от ТИЗ. Предприемачите са от България и чужбина.
    Разширяване на производствените си площи през 2020 планира и „одело България“, който миналата година откри първия си завод в ТИЗ за фарове за Мерцедес.
    Общо в ТИЗ работят над 180 компании, половината от които са чуждестранни. За 24 години са реализирани над 2 млрд. евро инвестиции, разкрити са над 35 000 работни места. ТИЗ обединява 6 индустриални зони в района на Пловдив – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Високотехнологичен парк „Пловдив“ и Агроцентър „Калояново“. Площта й е над 10 700 000 кв. м, като 1/3 от нея вече е заета.

    Как кризата с коронавируса се отрази на фирмите в ТИЗ, имаше ли спрени, или замразени проекти, уволнени служители, планират ли се нови инвестиции, как България може да се възползва от желанието на Европа да съкрати веригите на доставка, как кризата ще промени индустрията – тези и други въпроси коментирахме с Пламен Панчев, основател на "Тракия икономическа зона" /ТИЗ/ и председател на „Клъстер Тракия икономическа зона“ /КТИЗ/.

    Г-н Панчев, как коронавирус кризата се отрази на компаниите в ТИЗ?
    Добрата новина е, че коронавирусът засега не успя да „затвори“ нито едно от 180-те предприятия в "Тракия икономическа зона". Някои от тях намалиха производствените обеми, но постепенно започват да възвръщат нивата отпреди пандемията. Повечето от фирмите пуснаха в платени и неплатени отпуски през април и май своите служители, за да не се наложи да ги съкращават.

    Компании с какъв тип производство бяха най-силно засегнати?
    Почти всички дъщерни фирми на чужди компании, както и български.
    Медиите непрекъснато коментираха отражението на пандемията върху аутомотив сектора. Но хубавото е, че както го описа Красен Кръстев, управител на немската фирма „Мекалит България“ в ТИЗ, „ако компанията майка в Западна Европа е локомотивът в една влакова композиция, то дъщерният завод в България е последният вагон. Когато локомотивът спре, последният вагон постепенно намаля скорост и ако локомотивът потегли, последният вагон може и въобще да не спре“. Точно така се случи при нас. Заводите тук не спряха производство и сега отново устремено потеглят. Да, имаше спад в обемите на доставките и на произведената продукция. Имаше спад в производството и на български компании, които изнасят за чужбина, като например, известните сокове от арония по оригиналната технология на проф. Христо Крачанов, които не можеха да бъдат доставяни за пазарите в Япония, Южна Корея, Китай, Словакия, Великобритания, Гърция, Хърватска, Испания.
    Имаше и фирми, които напълно запазиха обемите си на производство. Някои ще работят дори с повишен капацитет до края на годината по предварителните заявки на клиентите си.

    зона Раковски, част от ТИЗ

    Имаше ли отменени, или замразени проекти? Какво споделят компаниите?
    Някои фирми споделиха, че са водили преговори с потенциални клиенти от различни държави точно преди пандемията – февруари и март, но в момента те са стопирани.

    Има ли такива, които и в кризата реализират инвестиционните си проекти?
    Има такива и ще посоча конкретни примери.
    Немската Willi Elbe Gelenkwellen чрез българското представителство „Вили Елбе аутомотив България” /за производство на кормилни уредби, компоненти за кормилни системи и карданни валове/ през март 2020 завърши строителството на нова производствена сграда с площ 3 000 кв. м, инвестицията е около 5 милиона лева. Предстои пускането на сградата в експлоатация. В момента във Willi Elbe Gelenkwellen работят общо 145 души. Когато бъде пусната в експлоатация новата сграда, се очаква да бъдат открити още 60 работни места.
    VEM Europe (джойнт венчър между китайския концерн VEM /Virtual Electronics Manufacturing/ и немската група Mecalit) изгради и пусна в експлоатация през януари 2020 завод за производство на матрици и щанци – производство с висока добавена стойност. Инвестицията в новия завод е 10 милиона лева и вече работят 25 души, изцяло специализирани кадри.
    Гepмaнcĸo-тypcĸият ĸoнcopциyм SPINNER /“Шпинер България“/ изгради нов завод за металообработващи машини с цифрово програмно управление. Собственици в „Шпинер България“ с 50% дял са Avcı CNC Makine Pazarlama AŞ (Турция) и Spinner Werkzeugmaschinenfabrik (Германия). Компанията получи от Българската агенция за инвестиции сертификат „Инвеститор „Клас А” в края на януари 2019 за инвестиция в размер 10 млн. лв. и назначаване на 100 нови служители. Заводът е с АКТ 16 от 29 май 2020. Заради коронавируса ще започне производство в началото на юли 2020 с първоначално наети 20 души.

    Как кризата се отрази върху заетостта в компаниите? Имате ли данни за уволнени служители, или за намаляване на заплатите?
    Аз лично нямам такава информация.

    Има ли компании, които продължават да назначават нови служители? И от кои сектори са те?
    Да, има такива компании. Например, екипът на немско-турския холдинг „одело България“, който от миналата година произвежда при нас фарове за Мерцедес, се наложи да наеме помещения в град Пловдив, за да провежда интервюта с кандидати за работа, тъй като достъпът до базата в ТИЗ за външни лица беше забранен по време на карантината.

    Започна ли вече възстановяване на производството? Кога очаквате 100% възстановяване на производствените обеми?
    Някои от фирмите вече се похвалиха, че са възстановили напълно обемите отпреди пандемията. Други очакват това да се случи в следващите месец-два.

    Колко са инвестициите досега в ТИЗ? Колко работни места са открити и в какво производство?
    В зоната работят над 180 компании, половината от които са чуждестранни. ТИЗ обединява 6 индустриални зони в района на Пловдив – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Високотехнологичен парк „Пловдив“ и Агроцентър „Калояново“. Площта й е над 10 700 000 кв. м, като 1/3 от нея вече е заета. За 24 години /от старта на първата зона „Марица“/ в нея са реализирани над 2 милиарда евро инвестиции, разкрити са над 35 000 работни места.

    Индустриален парк „Пловдив“, част от ТИЗ

    Работите ли по нови проекти? Колко нови работни места ще бъдат открити чрез тях?
    Предварителните очаквания за 2020 година са за инвестиции в ТИЗ от над 50 милиона евро, които да разкрият нови 1000 работни места. Но все пак трябва да се има предвид, че ситуацията, свързана с преустановяване на пътувания между държавите, може да се отрази негативно на крайния резултат.
    Става дума за шест нови инвестиционни проекта – за четири завода и за два проекта в областта на логистиката и горивата. Тези инвестиции са в зоните Куклен, Марица и Раковски, част от ТИЗ. Предприемачите са от България и чужбина. Високотехнологичните инвестиции са във фабрики за оборудване и обзавеждане за аптеки и складове, за текстил – за производство на синтетична негорима ниша за седалки на самолети, за преработка на селскостопанска продукция, за производство на хранителни продукти. Работи се и по проект в логистиката. Българска фирма продължава да инвестира в областта на горивата.
    „одело България“, който откри миналата година първия си завод в ТИЗ, тази година започва разширяване на своите производствените площи. В момента голям интерес към ТИЗ проявяват турски фирми. Водим преговори с инвеститори в сектор "Мехатроника".

    Как България може да се възползва от желанието на Европа да съкрати веригите на доставка?
    Фирмите искат да скъсят пътищата за доставки и точно тук е големият шанс на страната ни. Засилва се тенденцията европейски фирми, които имат по няколко завода в различни части на света, сега вместо да направят още един в Азия да стъпят в Източна Европа. Днес стойността на една инвестиция в Азия не е толкова изгодна чисто финансово.
    Какво им предлагаме ние в "Тракия икономическа зона"? Една изградена като инфраструктура локация, облекчено административно обслужване. Съществена роля в този процес има и "Респект консулт" (юридическите консултанти на ТИЗ), които предоставят цялостни услуги в областта на релокацията на бизнеса и работната сила – консултации за визи, пребиваване, устройване за живот (покупка, продажба или наем на недвижими имоти) и др.

    Как според Вас кризата с коронавируса ще промени индустрията?
    Нашият екип е убеден, че след тази пандемия ще превърнем ТИЗ във водещ проект на България за Зелената сделка и представянето на страната като високотехнологична инвестиционна дестинация. Именно през месеците на коронавирусна карантина разработихме модели за постигане на въглеродно неутрална зона до 2050. Мерките, заложени в стратегическия документ за енергийно развитие на ТИЗ, съответстват на визията на ЕС за декарбонизация и преход към зелена енергия. Акцентираме върху инвестиции във възобновяема енергия, производство на електрически превозни средства, нисковъглеродна транспортна система с град Пловдив, разрастване на ВЕИ капацитета, енергийна ефективност, привличане на производства, свързани с нисковъглеродната индустрия. На преден план е и обучението както на млади хора – ученици, студенти, така и на работещи във въглеродно интензивни производства, за да бъдат по-лесно наемани в нисковъглеродните отрасли.

    Зона „Марица“, част от ТИЗ

    Как може да се подобри още връзката университети – бизнес?
    Ролята на "Тракия икономическа зона" е силна и в осъществяването на връзката бизнес – образование. Нашият екип прави буквално видими за компаниите изградените към университетите Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност - обединения на водещи специалисти, изследователи и институции, които работят в областта на приложните науки и иновациите. Ние привличаме фирмите да си сътрудничат с тези Центрове за създаване и прилагане в практиката на съвместни продукти.
    Миналата година открихме Център за професионално обучение ТРАКИЯ в "Тракия икономическа зона". Той е първият по рода си в страната, ситуиран и обслужващ бизнеса в индустриална зона. Капацитетът е над 1200 обучени на година. Курсовете са интензивни, едноседмични, с откъсване от производството. За първи път в страната мултинационални компании като SMC, „Шнайдер Електрик“, „Милара Интернешънъл“ и АББ се обединяват, за да решат по един много ефективен начин проблема с квалификацията на кадрите за индустрията. Центърът е уникален за България – тук е разположена последната дума на техниката в обученията, на практика занятията са с индустриална техника, която се ползва в реалното производство. Преподаватели от Университета по хранителни технологии – Пловдив /УХТ/, който наскоро стана асоцииран член на „Клъстер Тракия икономическа зона“, разработиха програмите, съобразени с изискванията на бизнеса, които се прилагат в обучителния център. Преподаватели и докторанти от УХТ са лекторите в Центъра, които подготвят работници от различни заводи в ТИЗ, както ученици и студенти. За първи път в България реално бе осъществена толкова коментираната в последните години симбиоза между образованието и бизнеса.
    За първи път в страната бе проведена и единствената по рода си инициатива - Дигитална академия "Хайкад", член на Клъстера, промотира българските технически университети с безплатни онлайн семинари за кандидат-студенти.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    10 юли 2020, 20:46
    България бе приета във валутния механизъм ERM 2
    Централният курс на българския лев е фиксиран на 1 евро = 1,95583 лева
    10 юли 2020, 20:53
    От 14 юли Гърция ще изисква отрицателен PCR тест за влизане през ГКПП „Кулата-Промахон“
    Тестът трябва да е направен не по-рано от 72 часа преди пристигането на границата
    10 юли 2020, 15:38
    Министерството на туризма ще дава специален знак на спазващите мерките за безопасност
    Местата за хранене и настаняване ще получават специален печат
    10 юли 2020, 15:31
    София ще тества иновативна практика за „зелен обществен транспорт при поискване“
    Проектът ще се изпълнява в рамките на 3 години и се очаква да започне през тази есен
    10 юли 2020, 14:51
    Европейският съвет предложи по-малък бюджет на ЕС в сравнение с искането на ЕК
    Председателят на Съвета Шарл Мишел предложи отпускането на средства да бъде обвързано със върховенството на закона
    10 юли 2020, 13:46
    Анализ на българския телекомуникационен пазар показва влошено ниво на конкуренция
    Страната ни е изпаднала от върха до дъното в класациите за интернет, показва анализ на ecta