събота, 24 октомври 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    456 прочитания

    Докъде стигна процесът на дигитализация у нас?

    Анализ на БСК показва в каква степен обществото и икономиката са премнинали към дигитален формат и къде сме ние спрямо региона на ЦИЕ
    29 септември 2020, 13:49 a+ a- a

    Посланията на Европейската комисия за дигитализация на всички сфери на социално-икономическия живот се чуват добре и в България. Основно в частта на планираните суми. Има и множество изказвания на политици и медийни публикации, които ни пращат или в едната, или в другата крайност: от „България има най-бързият интернет в Европа“ до „за електронно управление се дадоха 1,5 милиарда лева и още е в началото“.

    Особено впечатление прави широката употреба на термина „дигитален хъб“ без да се знае какво е това. А европейските дигитални хъбове ще бъдат гръбнака на общество и икономика съвсем скоро – т. нар. единен цифров пазар. Това пише в своя анализ „Дигитализацията – най-вече на думи“ Веселин Илиев, главен директор „Международно икономическо сътрудничество“ в БСК.

    За изследването си той е потърсил неутрални източници на данни, които позволяват съпоставимост. Има такива, но част от най-актуалните данни за всички държави-членки на ЕС са налични за 2018 или дори няколко години преди това. Въпреки това и поради важността им, той прави преглед на най-важните индикатори и мястото на България в ЕС и съпоставими новоприети държави-членки (след 2004 г.). 

    В анализа се обръща особено внимание на дигитализацията на публичното управление (държавно, общинско) и на бизнеса (независимо от размера). 

    Лица, ползвали интернет през последните 12 месеца, за получаване на информация от интернет страница на публична администрация, сваляне на служебни формуляри или изпращане на файлове и форми, през 2019 г.

    Видно е значителното изоставане на България от страните, с които бихме искали да се сравняваме. 

    Лица, ползвали интернет през последните 12 месеца, за получаване на информация от интернет страница на публична администрация, сваляне на служебни формуляри или изпращане на файлове и форми за периода 2008-2019 г.
    Дял на публичните услуги, необходими за стартиране на бизнес и текущи делови операции, които са налични онлайн. Услуги, които се предоставят направо от онлайн портал, получават по-висока оценка, отколкото предоставянето само на информация и бланки, които се попълват офлайн

    По този индикатор България е над средното за ЕС ниво и дори е на 8-мо място в ЕС (2019 г.). Съществен принос за челните позиции има наличието на услуги и на английски език.

    Когато се говори за свързването на различни бази данни (на различни ведомства), предпоставките за последващо електронно управление са обединени в 5 индикатора. Отговорът на въпроса „защо е-управлението не се случва в България“ е скрит именно в слабото представяне на България по тези 5 индикатора.

    Наличие и употреба на техническите предпоставки за електронно управление. Най-важните предпоставки, позволяващи по-нататъшно развитие са: а) Електронна идентификация (eID); б) Електронни документи (eDocuments); в) Достоверни източници; г) Цифрово оповестяване; д) Single sign-on (SSO) – система за автентичност, позволяваща достъп до няколко свързани, но независими софтуерни системи само с едно ID и една парола

    Българският бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския. Следват няколко графики, които онагледяват положението в у нас.

    Фирми, използващи ERP-Enterprise resource planning за обмен на информация между различни функционални звена (производство, маркетинг, снабдяване, счетоводство и т.н.)
    Фирми, използващи CRM – customer relationship management софтуер
    Фирми с уебсайт със сложни функционалности, напр. продуктов каталог с конфигуратор, възможност клиентите да приспособяват или преправят продукт (webctm), онлайн проследяване изпълнението и доставката на поръчката (webot), персонализиране на фирмения сайт за клиенти с чести посещения
    Широколентово покритие на извънградските региони - % от домакинствата. Като извънградски се считат регионите с под 100 жители на 1 кв. м.

    Усещането на повечето българи е, че извън големите градове няма интернет. Всъщност, България се намира около средното за ЕС ниво по този показател. Но когато става дума за скорости над 100 Mbps, България значително изостава.

    Дял на абонатите със скорост над 100 Mbps (посочена от доставчика)
    Домакинства без интернет достъп у дома, защото не могат да си позволят да заплащат цената

    Цели 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет. Това е най-големият процент в Европа. България е водеща и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. Това дава отражение на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им.

    Лица с ниско ниво на дигитални умения (липсват им базови умения)

    Това състояние на ИКТ сектора у нас е свързано с финансирането му. То е основно частно, публично почти няма, а „усвояването“ на европейски фондове е на изключително ниско ниво, отбелязва още Илиев.

    Общо финансиране от ЕС на проекти по H2020 ICT

    Значителна чат от администрацията си представя е-управлението като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма – с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни.

    За много фирми наличието на интернет страница и/или Facebook е достатъчна дигитализация. Тези, които продават онлайн, са най-напредничавите. Същевременно проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно. А последното е необходимо стъпало за т.н. Индустрия 4.0 – съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката. Има държави, които подготвят навлизането на Общество 5.0…

    Това изреждане може да продължи дълго. Изключително рядко са случаите, в които България може да се похвали с достижения около или над средните за ЕС. Нещо повече, динамиката във времето показва, че ножицата между нас и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се разтваря все повече, завършва Веселин Илиев.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    Борисов: 5G мрежите са бъдещият гръбнак на нашите икономики
    Премиерът коментира с зам.-държавния секретар на САЩ придобиването на изтребители F-16
    преди 10 часа
    Турция е сред 5-те най-големи търговски партньора на България
    Двустранната търговия възлиза на близо 5 млрд. долара годишно
    преди 10 часа
    Гърция въвежда вечерен час в Атина и Солун
    Навсякъде в страната е задължително носенето на маска, както в закрити пространства, така и на открито
    преди 11 часа
    преди 11 часа
    преди 14 часа
    Вносът на лаптопи в Европа отчита рекорд по време на пандемията
    България е на 5-о място в ЕС по ръст на вноса на преносими компютри тази година, сочат данни на Евростат