Какво предстои за платежните услуги у нас през 2021?

Банките в България успяха бързо да се адаптират към новата реалност, резултат от пандемията, и осигуриха непрекъсваемост при предоставянето на финансови услуги за бизнеса и гражданите. Това стана възможно благодарение на високата степен на електронизация и дигитализация на банковия сектор в страната. Фокусът на дейността както на БНБ като регулатор, така и на доставчиците на платежни услуги през 2020, беше насочен към повишаване сигурността на електронните плащания с акцент върху платежните операции с карти в интернет и отварянето на достъпа до платежните сметки (т. нар. „open banking”). И двата процеса се очаква да завършат до края на 2020 в рамките на сроковете за Европейския съюз. Това заяви Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“, по време на видеоконференцията „Банките и бизнесът“, организирана от в. „Капитал“.

Поглед към бъдещето на платежните услуги в средносрочен план по думите й дава публикуваният през септември 2020 от Европейската комисия пакет от документи за цифрови финанси. Като един от важните аспекти в него следва да се посочи предстоящият през 2021  преглед на Директивата за платежните услуги (PSD 2). Предстои да бъде направена цялостна оценка на въздействието на задълбоченото установяване на идентичността на клиента върху нивото на платежни измами. За намаляването на измамите от типа „социално инженерство“ или „фишинг“ ще се обмислят нови изисквания, включително изискване за съвпадение между името на получателя, посочено в платежното нареждане, и това на титуляря на сметката. Специален акцент ще бъде поставен върху превенцията на измамите при незабавните плащания.

Стоянова подчерта, че предстои да бъдат проучени възможностите за използване на електронната идентификация и решенията, основани на удостоверителните услуги, за изпълнение на изискванията за задълбочено установяване идентичността на клиента при влизане в профила и иницииране на платежни операции. Наблюдаваното силно сближаване в дейността на платежни институции и дружества за електронни пари обосновава включването им в единна правна рамка и отпадане на Директивата за електронните пари. В обхвата на директивата е възможно да бъдат включени и нерегулираните до този момент доставчици на технически услуги, подпомагащи извършването на платежни услуги.

На следващо място според подуправителя на БНБ бъдещата архитектура на платежните услуги в Европейския съюз ще се гради върху незабавните плащания. В тази връзка Комисията планира да оцени необходимостта от нормативно регламентирано задължение за участие в SEPA схемата на Европейския платежен съвет за незабавен кредитен превод в евро (SCT Inst.). За насърчаването на използването на незабавните плащания се обмисля въвеждане на изискване таксите за незабавни плащания да са не по-високи от таксите за обикновен кредитен превод.

У нас „Борика“ в тясно сътрудничество с БНБ като оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS) е в напреднал етап на развитие на проект за незабавни плащания в левове, базирани на изискванията на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи (SCT Inst.). Амбицията на дружеството е през 2021 доставчиците на платежни услуги в страната да могат да предоставят на своите клиенти незабавни кредитни преводи в левове.

За осигуряване на презгранична достижимост при изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро е необходима взаимосвързаност и оперативна съвместимост между различните платежни системи, осигуряващи клиринг и сетълмент. През месец юли 2020 ЕЦБ обяви решението си да въведе мерки, осигуряващи трансевропейски обхват на незабавните плащания в евро до края на 2021. В резултат на това ще се изисква всички доставчици на платежни услуги, които са се присъединили към схемата SCT Inst. и които са достъпни в системата TARGET 2, да станат достъпни или като участник, или като достижима страна (т.е. чрез друг доставчик на платежни услуги, който е участник) и в услугата за незабавни плащания (TIPS) в TARGET 2. Услугата предоставя възможност за сетълмент в други валути и се очаква през 2022 г в TIPS да се извършват незабавни плащания в шведски крони.

Част от публикувания от Европейската комисия пакет от документи, свързани с цифровите финансови услуги, са и предложение за Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии, който съдържа изисквания за управление на риска, свързан с информационните и комуникационни технологии във финансовия сектор, предложение за Регламент за пазарите на криптоактиви, както и предложение за Регламент за пилотна уредба на пазарните инфраструктури въз основа на технологията на разпределения регистър (DLT), уточни Стоянова.

Според нея бъдещото развитие на регулациите в областта на платежните услуги несъмнено е интересно и динамично, но не по-малко интересно и динамично е развитието в текущото използване на платежни услуги в България. Публикуваните от ЕЦБ през септември 2020 данни за 2019 на база събираната от БНБ информация за поредна година отчитат съществен ръст на платежните услуги в България. В тази връзка могат да бъдат откроени някои показатели като нарастване на броя на електронно инициираните кредитни преводи със 17%, нарастване на броя на извършените картови плащания с 25% и др. Както броят, така и стойността на картовите плащания, инициирани през интернет, са се увеличили през 2019 г. спрямо 2018 г. със 17%. Значително увеличение се наблюдава при плащанията с електронни пари, чийто брой през 2019 г. е нараснал с 41% на годишна база, а тяхната стойност с 37%.

Свиването на икономическата дейност вследствие пандемичната криза очаквано се отрази и на трафика през системите RINGS и TARGET2-BNB, които отчетоха спад в общия брой на обработените плащания за второто тримесечие на 2020  в сравнение със същия период на 2019, съответно с 17% за RINGS и 28% за TARGET2-BNB. Въпреки първоначалния негативен ефект от пандемията през третото тримесечие на 2020 г. се отчита възстановяване и увеличение на броя на извършените плащания. Нарастването на плащанията през третото спрямо второто тримесечие на 2020 е съответно с 14% при броя и 20% при стойността за RINGS и с 23% при броя и 31% при стойността за TARGET2-BNB. Ръст бележат както клиентските, така и междубанковите плащания, коментира Стоянова.