Как се развива аутсорсинг индустрията в България и Румъния?

Филип Угринов, изпълнителен директор на Call Point New Europe

Филип Угринов е изпълнителен директор и съсобственик на аутсорсинг компанията Call Point New Europe от 2004. Преди да създаде Call Point Угринов работи осем години като financial audit manager в офисите на консултантската компания PricewaterhouseCoopers във Франция, България и Румъния. Бил е също финансов директор (CFO) на една от най-големите ритейл компании - Cora Group в Сърбия.

Угринов е магистър по икономика. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в София. Той има и магистърска степен по маркетинг от ESCE, Париж. Също така филип Угринов е  сертифициран експерт-счетоводител от британския институт АССА.

Господин Угринов, Call Point вече има два офиса в Румъния. Каква беше причината, която Ви накара да се насочите към румънския пазар?
Стратегията ни винаги е била да сме регионална компания. От самото си създаване ние разбрахме, че България ще бъде лимит в някаква степен - населението е само около 7.5 млн. От друга страна, както знаем, в Румъния се говорят голяма част от латинските езици. Така че, нашата стратегия винаги е била да изградим компанията като регионален играч. През 2007, когато Call Point беше почти на три години, решихме, че е дошъл правилният момент за стъпване на румънския пазар. Румънските ни офиси са с насоченост предимно към френскоговорящи клиенти.

Доколкото знам, за бранша е най-трудно да си намерят служители, владеещи скандинавски езици. Вие как се справяте? На кой пазар – румънския или българския, е по-лесно да се намерят такива кадри?
Да, скандинавските езици са проблем за целия бранш. Тези езици се покриват най-добре от страните от Прибалтика. На българския и на румънския пазар наличието на българи или румънци, които говорят скандинавски езици, е много оскъдно. Малко вероятно е техният профил и желание за работа да съвпада с този, който предлага аутсорсинг индустрията. Затова обикновено компаниите намират собствени канали за откриване на хора с такива способности. Ние например вече повече от две години имаме установени контакти с университети в Европа, като даваме възможност на европейски студенти, включително от скандинавските страни, да прекарат минимум 6 месеца в България на работа. Това е една пакетна програма, в която те успяват не само да работят по проекта, за който са наети, но и да научат различните аспекти на нашия бизнес. Това е единият канал, по който се справяме с недостига на хора със скандинавски езици. Другият е набиране на персонал за работа при нас от чужбина. За младите хора, които търсят първа работа, международният опит в CV-то е от огромно значение. Те разбират колко ценно е това. България има шанса да привлича такива кандидати с хубавото време и разположението на страната.

Какъв процент от Вашите служители са чужденци?
В момента около 10% от нашите служители не са български граждани. Това са хора, които поради някаква причина живеят в България, или пък такива, чиято цел е международна кариера. Скандинавските езици са част от проект, който ние покриваме с повече от един език, т.е. в един проект може да се покриват 10 езика, и 11-ия да е датски. В този смисъл ние не се специализираме в скандинавски езици, те са част от един многоезичен проект. 

Какъв е профилът на чужденците, които работят при Вас? Как се чувстват те в България?
Това са хора, които търсят предизвикателства, отворени са към една нова култура и могат да си намерят работа със собствения си език в България. Ще дам един пример, който много обичам. Преди 6 години, когато започнахме работа за много важен немски клиент, намерихме млада студентка от Германия, която трябваше да работи 6 месеца тук. Тя остана обаче 2 години. Стана ръководител на проект от 50-60 човека. Впоследствие същата дама беше поканена от голямата компания, за която работехме в Германия, да започне работа в централата им. След 4 години международна работа там тя вече е директор на едно от поделенията им. Това е типичен пример за международна кариера. 

Ако трябва да сравните пазара на труда у нас и в Румъния, къде този пазар се развива с по-бързи темпове?
В Румъния кризата се усеща много по-тежко от всички компании. Това доведе до по-висока цена, която самите служителите трябва да плащат. Румънското правителство официално намали заплатите на служителите в администрацията, както и пенсиите. Страната изпитва трудности да се справи с положението. Тя има плаваща валута, която от 2007 насам загуби над 40% спрямо еврото. Втората регулативна рамка, която влияе върху бизнеса ни, е Кодексът на труда в Румъния. Той е по-рестриктивен за работодателя. Например там по закон срокът за предизвестие при прекратяване на трудови взаимоотношения не може да надвишава в общия сличай 20 работни дена, а в България това е въпрос на договаряне между работодателя и служителя. Такъв кратък срок на предизвестие според нас не е в полза нито на служителите, нито на работодателите. Ние обаче оценяваме този пазар най-вече по това, ако трябва да наемем служители с френски език, дали бихме изпитвали трудности.  В това отношение нямаме никакви проблеми в Румъния.

Как се развива аутсорсинг-пазарът в Румъния в сравнение с България?
И двата пазара се развиват идентично. Може да се каже, че Румъния поради мащаба на страната и на населението успя да привлече в годините между 2006 и 2008 много големи играчи в аутсорсинг-пазара. Това даде много по-силен потенциал на този пазар в Румъния. В индустрията там са заети около 30 хил. души,  докато в България по данни на „Макинзи“, са около 12 хил. души. И в двете страни потенциал за растеж има, тъй като се счита, че около 1%-1.2%  от населението може да бъде заето в тази индустрия. Това за България са общо  около 40- 45 хил души, заети в аутсорсинга.

Какви са спецификите на всеки от двата пазара?
В България аутсорсинг индустрията е позната като офшорна индустрия. Всички компании предоставят услуги предимно за европейския или американския пазар. Докато в Румъния има и местен пазар. Почти всички телекоми и компании от ютилити сектора прибягват към гъвкавите услуги на компаниите за аутсорсинг. Това решение е лишено от рискове, особено по време на криза. В Румъния участваме в много търгове, които са организирани от телекоми и ютилити компании. Втората съществена разлика е в инфраструктурата. В Румъния тя е много по-добре развита от гледна точка на летищата. Ако искате да летите от Букурещ за Тимишуара - това са 550 км, има всекидневни полети. В Тимишоара са съсредоточени повечето големи BPO компании. По същия начин има полети до Клуж, до Яши. Това са градове, където големи компании като „КапДжемини”, „Сименс”, „ Бош Комюникейшън” например имат поделения с над 1000 души. В България ние неслучайно избрахме Пловдив за второто място за офис извън София. Ако бяхме избрали Варна, нямаше да можем да правим работни срещи всеки ден там. 

Само инфраструктурата ли е проблем пред аутсорсинг-индустрията в България?
Другият проблем, който съществува не само в България, но ми се струва, че в България е много по-изразен, е изтичането на млад и образован потенциал от малките градове. Нашата стратегия е да отидем в тези градове, за да дадем възможност на тези хора за интересна работа по глобални проекти. За целта обаче трябва да имаме подходящата инфраструктура. Това означава бърз влак например, който би могъл да се ползва от хората с ежедневни бизнес срещи. Не трябва да забравяме, че когато трябва да отворим един нов офис в Русе или в Бургас, ние трябва да убедим нашия клиент от Германия, Франция или друга европейска държава, че мястото е подходящо и че на него няма да му се налага да пътува ден и половина, за да стигне дотам. Аз много се радвам, че след като отворихме офиса в Пловдив, много от нашите служители, които  са от този град, се възползваха и се върнаха да живеят там и да работят същото, което са работили и тук в София. Нетно погледнато, те имат по-висок стандарт на живот, отколкото в София, защото има къде да живеят и перото наем отпада, да не говорим и за социалния момент: приятели, семейство. 

На румънския пазар на BPO услуги вече има много местни компании. Кога това би могло да се случи у нас? Как виждате бъдещето на аутсорсинга в България?
Мисля, че вече се случва, но липсва мащаб. Мога да кажа, че дори идеята за изнасяне на държавни административни услуги е много добра. Това, че тя не е още много добре обмислена, не означава, че няма потенциал. Българските компании, които търсят гъвкави решения за своите бизнеси, трябва все повече да използват аутсорсинга като възможност да преминат по-плавно през турбулентни кризисни времена. Забелязваме, че телекомите, голяма част от ютилити компаниите у нас все още считат, че никой не може да прави по-добре от тях обслужване на клиенти. Все още големите ползи от аутсорсинга не са добре оценени. При аутсорсинг ползите не произтичат само от намаляването с например 5 или 10% на разходите, а и от факта, че един специалист ще поеме тази второстепенна за тях дейност като първостепенна и ще се грижи по-добре за клиентите им, ще осъществява необходими инвестиции в персонал и технология, ще спомогне за  увеличиване на удовлетвореността на клиентите им. Ако поради някаква причина бизнесът изпитва трудности и има спад на дейността с например 10%, когато се работи с партьор за аутсорсинг проблемът става за аутсорсинг-компанията...Мисля, че рано или късно разбирането и ползването на аутсорсинга и като гъвкаво и нискорисково решение при кризисни ситуации  ще става все по-честа бизнес практика.. Някои телекоми вече изнасят обслужването на клиентите си, но големият потенциал тепърва предстои.

Вие имате ли български клиенти?
Да, имаме български клиенти. Това са много важни и интересни проекти, но предвид мащаба на пазара, са малки поръчки за нашия бизнес.