понеделник, 16 септември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    53121 прочитания

    Софтуерен инженер се създава от нулата за 10 месеца

    Всеки може да се справи, зависи колко е мотивиран човек, казва Светлин Наков –мениджър „Техническо обучение” в „Телерик”
    11 юли 2012, 14:03 a+ a- a

    През 2009 българската ИТ компания „Телерик” стартира Telerik Software Academy. Програмата предоставя безплатно практическо обучение по програмиране, подходящо за напълно начинаещи, както и за хора с опит в разработката на софтуер.

    Обучението обхваща C#, бази данни, SQL и технологиите ASP.NET, ASP.NET MVC, WPF, WCF, XAML и др.  Завършилите курсисти получават професионална квалификация: Software Engineer, Quality Assurance Engineer или Developer Support Engineer.

    Първоначално учащите нямат никакви ангажименти и могат да се откажат от програмата по всяко време. След петия месец всички одобрени участници подписват стажантски договор с „Телерик” и се ангажират да започнат работа в компанията, ако завършат успешно обучението си.

    Срещнахме се със Светлин Наков – мениджър „Технологично обучение” в „Телерик”, за да ни разкаже за колко време се създава един софтуерен инженер, на какво ги учат и какво знаят и могат след това. Попитахме и някои от курсистите защо са решили да се включат в академията и по какво обучението се различава от това, което получават в университета.

    За колко време се създава софтуерен инженер?

    Г-н Наков, вие сте ръководител на академията на „Телерик”, в която обучавате софтуерни инженери. Кажете ни за колко време се създава един ИТ специалист?
    Един ИТ специалист може да се създаде за период от няколко месеца до няколко години. Ние в академията произвеждаме софтуерни инженери, които правят например софтуер за таблети, телефони, сървърни приложения, десктоп и уеб приложения. Тази материя се усвоява при нас за около 10 месеца. Ние създаваме компетенции от основата – алгоритми, езици за програмиране. След това продължаваме с бази данни, уеб технологии, мобилни приложения. В крайните фази на обучение разделяме хората по екипи и те правят заедно приложения под наш надзор, където натрупват чисто инженерен опит и опит за екипна работа. За нас компетенциите са комбинация от  знания, умения, опит и правилна настройка - да правиш нещата с желание.

    За 10 месеца успявате да подготвите софтуерни инженери дори да нямат никакъв предишен опит и знания в тази област?
    Това са хора, които започват от абсолютната нула. Тези, които имат базисни умения, може да се справят и по-добре. Типичният посетител на нашите курсове е студент, който нещо е учил, но не е доучил. Ако е научил твърде много, няма да дойде при нас, а ще работи.

    Предимно студенти от технически специалности ли са?
    Да, предимно от технически специалности. Но от 300 души тази година имахме от ученици в 10-ти клас до пенсионери, които се справяха добре и се класираха до финалния кръг. Всеки може да се справи. Зависи, първо, колко е мотивиран човек, от което следва колко време ще отдели. Някои хора отделят цялото си време, включително и събота и неделя, и денем и нощем. Други малко по-мързеливо го карат, но компенсират,  да кажем, че схващат по-бързо. Обикновено по-важният фактор е мотивацията. Колко наистина искаш да станеш добър и колко си съгласен да отстъпиш от останалите си занимания.

    Какво учат курсистите в Академията на „Телерик“ и какво могат в края на обучението?

    Постоянно се говори за нуждата от ИТ специалисти. Има ли интерес към академията от хора, които са се развивали в друга област, но искат да се преквалифицират?
    Постоянно обучаваме хора от други професии. Хората от университетите са около 2/3. Имали сме фотографи, счетоводител, който вече е инженер по качеството при нас, човек който се занимаваше с картография, също работи при нас. Много е разнообразно. От продавачи на пазара до всякакви различни професии. Както казах, всеки може да стане софтуерен инженер. Не е трудно. Просто трябва да имаш интерес към компютрите, малко вдъхновение и да ти се занимава усърдно с това.

    След като не е необходимо да имат знания в тази област, как избирате хората, които включвате в академията и колко от тях завършват?
    В академията хората влизат абсолютно начинаещи и излизат софтуерни инженери,  съпорт инженери или инженери по качеството. В началото ги подбираме по няколко критерия. Първо искаме CV и мотивационно писмо на английски език. Който не го е пратил на английски или е преписал мотивационното писмо, имаме автоматична проверка за това, изгаря още тогава.

    И от 500-600 кандидати миналата година приехме около 300. Тази есен имаме амбиция да приемем 500, което означава между 800 и 1000 кандидати. Те минават IQ тест за математико-аналитични способности, които са важни за програмирането, и тест по английски. Трябва да имат поне  начално ниво, за да могат да четат документация, книги и техническа литература на английски. След това всеки месец правим изпити. Изпитът е задача и всички са при равни условия. Например трябва да напишат програма, която решава реален проблем от практиката. Така на всяко ниво ги отсяваме. В определен момент започваме интервюта, защото ние смятаме, че не от всеки става добър софтуерен инженер, който да работи във фирма. Да си добър технически не е достатъчно. Затова правим интервю. На това интервю отсяваме тези, които имат правилния начин на мислене, отношение, позитивни са и могат да работят в екип. След това разделяме хората в три направления. Софтуерен инженер – програмист, който пише код, което е най-трудната специалност и най-времеотнемаща. Специалист по качеството –  хората, които тестват софтуера – дали е написан кадърно и отговаря ли на изискванията. И хора, които са специфични за нашата фирма, които се занимават с техническа поддръжка и решават проблеми на клиенти.

    Цялата академия е 10 месеца. Имат ли възможност хората да съвместяват работа или лекции в университет?
    Академията започва октомври. Най-късно завършват софтуерните инженери – през септември. В направлението QA свършват по-рано, а съпорт инженерите - през  юли.  До март месец имаме занимания два пъти в седмицата по четири часа. В тези начални етапи могат да съвместяват с друга работа, дори ако работят на пълен работен ден, защото имаме вечерни групи. От един момент обаче минават на пълен работен ден. Идеята е да работят в екип, всеки ден, както е в една нормална фирма. Имат си задачи, проекти и ги пишат съвместно.

    Вижте анкета с курсистите от Академията на „Телерик“ защо са решили да се включат в програмата и какво е различното от обучението, което получават в университета?

    На какво ги учите тук?
    Учим ги на съвременните софтуерни технологии, които се ползват през 2012. Отворете обявите за работа и вижте думичките, които са в изискванията за работа. Ние учим точно тези неща, но не само. Първо даваме фундаментална подготовка 4-5 месеца, където ги учим, най-общо казано, да мислят – да мислят като програмисти, алгоритмично като инженери. Да хванат една задача, да я разбият на подзадачи, да намерят решение, да пробват различни начини, да преценят кое е най-доброто. Това е формиране на алгоритмичното мислене у един програмист, което е важна основа. Не е достатъчно, но е много важно. Оттам нататък започваме с набор от технологии, които за нас в „Телерик“ са най-търсени, защото не е тайна, че всички обучения са абсолютно безплатни и се финансират от това, че наемаме кадърни хора на работа. Нещо, за което много фирми плащат такси на посредници и се опитват  да си крадат кадрите. Ние сме фирма, в която няма недостиг на кадри. Ние си ги произвеждаме сами. И сега от тези 300 души около 60-70 ще започнат при нас в края на академията.

    След като завършат, какво могат да правят тези хора? По какви проекти могат да работят и доколко да бъдат самостоятелни?
    Те са на нивото на програмист с две години опит. Да, понякога университетът може да им даде парченце от това, което им е необходимо, но общо взето това, което се работи в софтуерната индустрия, се учи на работа, по метода проба – грешка. Освен това ние ги учим на работа в екип и това със самостоятелността много-много не го харесваме. Това е един от важните критерии, по които ги класираме. Имаме оценяване кой на кого помага с домашни, с проекти. Имаме отделно оценяване кой отговаря на въпроси във форумите и т.н. Но да, в края на обучението са добри джуниър дивелъпъри.

    Повечето компании предпочитат да вземат хора с някакъв опит, най-вече заради опасенията да инвестират време и ресурси в обучението на човек, който след като се научи, ще напусне. Вие сте една от малкото компании, които имат такава мащабна инициатива за обучение на хора без опит. Колко струва на една компания да обучава сама кадрите си?
    Ако наемаш повече от 7-8 еднакви специалисти на година, например Java програмисти, има смисъл да отвориш собствен център. Аз съм го смятал. Ще струва между 50 и 100 хиляди лева всичко – заплати, маркетинг, зали, лицензи, софтуер. В тази сума съм смятал двама преподаватели на добри заплати. Рисковете са да не успееш да намериш правилните преподаватели.

    Колко струва на една компания да обучава сама кадрите си и няма ли чувство на ревност, че с нейната инвестиция се захранват с кадри конкурентни фирми?

    В края на академията в „Телерик”  част от хората остават в компанията, но останалите се насочват към други фирми. Няма ли чувство на ревност, че с вашата инвестиция захранвате с кадри други ИТ компании, които са ваши конкуренти?
    Ние сме на състезателен принцип. Ако искаш качеството, трябва много хора да се състезават за едно място.  А това, че обучаваме някого и той отива в друга компания - хубаво. Така помагаме на индустрията. Ние имаме и други инициативи, чрез които обучаваме специалисти за цялата индустрия. Нашата философия, и моята, и на собствениците на „Телерик“, е, че когато има повече хора в индустрията и тя расте, това е добре за всички – и за държавата, и за бранша, и за обществото, и конкретно за нас.

    За да откриете академията, предполагам, сте правили анализи колко са ИТ специалистите в България и от колко има нужда индустрията?
    ИТ специалистите са по-широко понятие. Софтуерните инженери в България са между 5 и 10 хиляди.  Трудно е да се каже точно от колко има нужда индустрията, но със сигурност от няколко пъти повече. Ако се съди по обявите за работа, то 70% са за ИТ специалисти, от които 70-80% са за програмисти.

    Какво си поставяте като цел за следващата година?
    Най-голямата ни амбиция е да добавим университетска диплома към нашата академия. В момента ние произвеждаме хора, които получават професия и работа: или при нас или в друга фирма.  Няма как някой да завърши академията и да не си намери работа, защото вече отговаря на изискванията. Искаме да добавим диплома, за да може тези хора да не се разпокъсват между университета и академията, а ние да легализираме това, което правим. Обучението да стане четири години, както изисква Законът за висшето образование и да направим бакалавърска програма, каквато никой не е правил.

    По този начин не влизате ли в открит конфликт с университетите?
    По принцип избягваме конфликтите. Нашият университет в началото няма да е конкуренция на университетите, а допълнение към тях, ориентирано към практиката и към индустрията. От друга гледна точка образованието е свободен пазар. Щом аз го правя по-добре от другите, естествено е хората да дойдат при мен. И дай боже пък те да се усетят и да си вдигнат качеството. Това е в интерес на цялото общество.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    13 септември 2019, 15:25
    Борисов: Правим 7 магистрали наведнъж
    Премиерът инспектира инфраструктурата в Русе
    13 септември 2019, 14:23
    МВнР: Няма данни за пострадали българи в Испания
    Валенсия обяви червен код заради проливните дъждове и ураганните ветрове, наводненията взеха трета жертва
    13 септември 2019, 13:51
    Изслушванията на еврокомисарите в ЕП ще започнат на 30 септември
    Гласуването за одобрението на пълния състав на Комисията ще се проведе на 23 октомври
    13 септември 2019, 09:48
    Турция изпраща жена за посланик у нас
    Досегашният турски посланик в България Хасан Улусой заминава за Брюксел