Ще улеснят или заменят дигиталните работници реалните - Марчела Георгиева, съосновател на компанията за автоматизация на бизнес процеси Capto, пред Economy.bg
След дълги години в чужбина Марчела Георгиева и приятелят й французин Алексис Шевальо идват в България, за да стартират компания за автоматизация на бизнес процеси Capto. Целта е да се помогне за модернизирането и автоматизирането на различни процеси, които забавят развитието на страната, както в администрацията (НАП, НОИ, болници), така и в бизнеса.
Марчела е работила 7 години в Лондон за PwC. Одитирала е световни банки като JP Morgan, Bank of America и Deutsche Bank. Става член на Института за сертифицирани счетоводители в Англия и Уелс, след което се трансферира в отдела на PwC за данъчна консултация на частни клиенти, основно предприемачи и партньори в различни фондове.
Какво може да върне в родината една българка след дълги години успешна кариера в чужбина, ще улеснят или заменят дигиталните работници реалните, кои професии ще бъдат засегнати в най-голяма степен от автоматизацията, ускори ли пандемията роботизацията и замяната на хора, може ли тя да доведе до възникването на нови професии и какви могат да бъдат те – тези и други въпроси коментирахме с Марчела Георгиева, съосновател на Capto.
Марчела, Вашата новосъздадена компания Capto се занимава с автоматизация на бизнес процеси. Защо има нужда и какви проблеми решава RPA (Robotic Process Automation)?
Capto има за цел да помогне на компании и техните екипи, спестявайки им времето, енергията и ресурсите, изгубени в извършването на неефективни, бавни и крайно демотивиращи задачи и процеси за извършващия ги човек или екип.
Предизвикателството, срещу което се изправяме ние, е да подпомогнем изграждането на работни места, които стимулират креативността, личното развитие и аналитичните умения на екипите. Паралелно с това бизнес средата прави все по-наложителна нуждата от оперативна бързина, точност, бърз достъп до информация в реално време и привличането на кадри. В този контекст RPA често е решението, което подпомага изграждането на т.нар. „дигитални работници“, които могат да бъдат програмирани да извършат всякакъв вид рутинни и структурирани задачи и процеси. Примери за такива задачи са навигацията в интернет страници, работата с различни приложения и системи, изготвянето и обработването на файлове и копирането и поставянето на информация.
Защо се насочихте именно към тази сфера? Какъв бизнес потенциал виждате в нея?
След завършването на университета в Сейнт Андрюс в Шотландия, започнах работа в лондонския офис на компанията за финансови услуги PwC, където работих близо 7 години до момента, в който със съдружника ми Алексис Шевальо стартирахме Capto. Годините на стаж във финансовия отдел на PwC, а след това и 3 години в екипа на компанията по данъчна консултация на лични клиенти, ме срещнаха с много интересни и предизвикателни проекти, но също така и неочаквано много административна, демотивираща и рутинна работа, която както аз, така и повечето ми колеги отчаяно искахме да избегнем, тъй като сама по себе си тя не допринасяше нито за развитието на компанията, нито за нашето. Именно в момента, в който бях започнала вече активно да обмислям как мога да подобря работата на екипа ми, PwC ме срещна с Алексис, който беше изпратен в лондонския отдел на компанията от екипа на PwC в Люксембург с цел подпомагане на местния екип в сферата на дигиталната трансформация. Не след дълго разбрах, че Алексис всъщност се занимава с автоматизирането именно на процесите и задачите, с които ние се сблъскахме. След доста планиране и допитвания до колеги, приятели и познати в други компании решихме да основем Capto, защото бързо разбрахме, че проблемът и възможността за автоматизация далеч не са изолирани само в моя личен опит, а са налице във всяка една позиция и компания, въпрос е само до каква степен.
За да обобщя, насочихме се именно към сферата на автоматизацията първоначално заради личния ми опит. Потенциалът, който видяхме тогава и все по-силно виждаме сега, е глобален както географски, така и откъм вид индустрия, размер на компания и до голяма степен екип.
Кои са най-честите потребители на RPA?
Това, което е изключително впечатляващо и изцяло потвърждава нуждата от RPA, е именно фактът, че започваме да виждаме силен интерес към RPA от нетрадиционни потребители като различни институции в публичната администрация и болниците, като огромен ефект в това отношение има Covid-19. С все по-силното навлизане на опции, които правят RPA по-достъпен откъм инвестиция, наблюдаваме и засилен интерес от средни и стартиращи бизнеси. Все още обаче най-честите потребители на RPA са големите компании в сферата на банкирането и финансите, застраховките, производството и доставките.
Ще разчитате на т.нар. дигитални работници или софтуерни роботи. Ваша разработка ли са те?
Това, което забелязахме още докато работехме в PwC, е, че даже компании (в това число и PwC), които имат в наличност закупени вече RPA лицензи, имат трудност в изграждането, имплементирането и управлението на дигитални работници не заради недостатъци в наличните на пазара софтуери, а в уменията, които са необходими за самото RPA имплементиране. Именно поради тази причина и фактът, че на пазара в момента има наистина изключително добри RPA софтуери и платформи, някои от които са наши партньори като UiPath и Robocorp, дигиталните работници, които Capto имплементира, са наша разработка, но нужните софтуер или платформа принадлежат на партньорите ни.
Тези дигитални работници изместват реалните. Кои професии ще бъдат засегнати в най-голяма степен от автоматизацията на бизнес процеси?
Идеята на автоматизацията и това, което се стремим да изградим в Capto, е не да се изместят реалните работници, а да им се помогне, като лесните, но пък нужни за изпълнение задачи се поемат от т.нар. дигитални работници.
Изключително добър пример имам от тази сутрин в една от основните банки в България, където асистирах на майка ми в откриването на първата й набирателна сметка за откриване на малък бизнес в родния ми град Русе. След като й предоставихме исканите документи на хартия, служителката на банката отиде да ги сканира. След това последваха близо 35 мин на ръчно въвеждане на личните данни на майка ми и тези на новата компания, в които тя като нов предприемач имаше толкова много въпроси, но не беше удобно да попита. От друга страна, дамата видимо не беше особено вдъхновена от задачата да впише всички данни, след като други служители идваха да се съветват с нея, тъй като тя беше отговорна за фирмените услуги в конкретния клон на банката. Това е един от многото практически и всекидневни примери, в които RPA би могъл коренно да подобри работата на служителката, обслужването на клиента и оттам репутацията на банката.
Как? Автоматизацията може да помогне за автоматичното разчитане на сканираните документи, изваждането на нужните данни от тях (име на фирма и съдружник, номер на лична карта, дата, и т.н.) и автоматичното им въвеждане в системата на банката, където дигиталният работник да направи проверка срещу база данни, да одобри ниско рисковите профили (при предварително определени критерии) и да изпрати за одобрение от специалист тези, които проверката отчете с по-висок риск. Така служителката ще има време да отговори на въпросите на клиента и да изгради връзка с него/нея, клиентът ще получи нужната консултация и внимание, и съответно банката ще подобри репутацията си (сред клиенти и служители) и оттам размера на новите си клиенти и приходи.
В обобщение, дигиталните работници и автоматизацията като цяло са тук, за да работят паралелно с нас, хората, без значение от професията ни, като ни помагат и подобряват качеството на работата ни, правейки я по-интересна, интерактивна и по-фокусирана върху клиента и хората от екипа.
Редица проучвания сочат, че работодатели в много страни все по-интензивно планират автоматизация на своя бизнес предвид големия брой хора, принудени да останат у дома по време на пандемията. Ще ускори ли пандемията роботизацията и замяната на хората?
Отбелязваме значително повишаване на нуждата от по-предизвикателна и креативна дейност на работното място и автоматизацията на “роботизиращите” задачи е ключова в постигането на тази промяна. Това, което видяхме през последните 18 месеца, е, че пандемията ускори нуждата от промяна както от самите служители, така и от бизнесите, които се сблъскаха с несигурност, критична промяна в нивата на търсене и предлагане и нуждата от бързо отреагиране, което в повечето случаи е непосилно без автоматизация. Добър пример за това сме ние с Алексис, които напуснахме PwC именно в разгара на пандемията - от една страна, заради личната нужда от по-голямо предизвикателство на работа, а от друга, заради пазарната нужда от компания, която да помага на бизнеси от различни размери да автоматизират процесите си и да постигнат нужната адаптивност в нестабилен и променлив икономичен климат.
Може ли автоматизацията да доведе до възникването на нови професии? Какви биха могли да бъдат те?
Абсолютно и не само, че може, но това вече се случва. Все по-голяма става нуждата от програмисти, които могат да работят със софтуерните решения на компании като UiPath, Robocorp, ABBYY. Все по-търсени са специалистите по автоматизация и анализатори на бизнес процеси с цел дигитална трансформация. Така че възможностите наистина са много и са вълнуващи както за бизнесите, така и за хората, които търсят развитие и промяна.
Какво бихте посъветвали младите хора – какви умения да придобият, за да успеят в света на автоматизацията?
Бих посъветвала младите хората да търсят информация за това какво се случва в света на технологиите, защото бързината на развитие с впечатляваща, а възможностите все по-атрактивни и често изменящи се. Днес развитието на технологиите ни помага да водим разговори за дигитални работници и е изключително важно и полезно младите хора да се научат да работят със софтуерни помощници или самите те да ги изграждат. Но развитието е бързо и затова никога не е бил по-важен фокусът върху изграждането на т.нар. меки умения като аналитично мислене, решаване на комплексни проблеми, работа в екип, комуникация, успешно управление на емоциите и отвореност към промяната.
Защо решихте да се върнете в България след успешната кариера в чужбина?
Напуснах България, когато бях на 18 години, за да замина да уча в чужбина и оттогава времето ми, прекарано вкъщи, се ограничаваше в 2-3 седмици на година. С годините обаче нуждата да мога да съм вкъщи за колкото време искам, се увеличаваше. Същевременно и аз и Алексис сме силно приключенски личности и желанието ни да пътуваме и опознаем България и по-специално планините ни беше несъразмерно с това, което Лондон и Люксембург можеха да ни предложат. Затова от лична гледна точка решението да основем Capto именно в България беше изключително естествено. Разбира се, от чисто бизнес перспектива България е страна с огромен потенциал, силна нужда от автоматизация, удивителни кадри и бързо развиваща се бизнес и стартъп инфраструктура, което направи решението да се върна тук още по-лесно и комфортно.
Пандемията изигра ли роля в решението Ви да се върнете у нас и да стартирате бизнес именно от България?
Решението ми да се върна в България след 10 години живот в Англия беше провокирано още преди пандемията, но Covid-19 и промяната, която последва в Англия особено след затварянето на офисите и ограничаването на връзката лице в лице с приятели и колеги, определено ускори процеса по напускането ми и връщането ми в България.
Какви бяха основните уроци, които научихте от живота в чужбина, които ще приложите у нас?
Уроците, които научих са много, но ако трябва да посоча основните, тогава бих посочила следните:
• Стреми се към това, което обичаш да правиш и в което виждаш смисъл и цел. Това всъщност е един от основните мотиви да стартираме Capto и е важна основа, върху която изграждаме културата на компанията.
• Оценявай хората и им го показвай чрез думите и действията си
• Трупай житейски опит - но разнообразен! Само опитът и личните истории са тези, които истински ни учат и ни позволяват да преоткрием себе си, кое е важното за нас самите и кое е рамка, в която сме се поставили самите ние или средата ни. Затова е нужно да пътуваме, да тестваме себе си, да опитваме нови неща, да се учим и да продължаваме да го правим без значение от възрастта, пандемията или позицията ни на работа, защото всяка една среща с нов човек, изкачване на планински връх или научаване на ново умение ни изгражда и променя по свой си различен начин и ако не се поставяме в нови ситуации, няма как да знаем какъв урок или каква промяна изпускаме. Именно заради това заминах да уча в Шотландия, работих, а след това и напуснах PwC, стартирах Capto, обиколих Югоизточна Азия и Южна Америка съвсем сама, запознах се с непалската култура и се изкачих високо в Хималаите и Чилийска Патагония, а сега опознавам отново България. Всяка среща, място и промяна ми е помогнала да съм сега тук, щастлива да съм отново близо до семейството си и развиваща бизнеса си именно тук. Затова нека търсим баланса и трупаме истории.
