Парите не трябва да са самоцел. Меркантилността е болест на нашето общество, с която трябва да се борим без значение от позицията, която заемаме, убеден е Марин
Снимка: Марин Василев - Principal Software Development Engineer R&D, Coretech Bulgaria
Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В тази рубрика целта е да разкажем за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция? С какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад?
Вижте какво сподели Марин Василев - Principal Software Development Engineer R&D в Coretech Bulgaria.
Марин, разкажете ни за Вашето образование и какво считате за най-ценно.
Моето образование е странно, така да го кажем. Завършил съм 7-о училище с профил „Немски език“. Някъде около 10-и клас в училище създадох ученически съвет, който след това оглавих. Исках промяна и търсех начини да я постигна. Смея да твърдя, че това беше един страхотен работещ инструмент, с който учениците можеха да повлияят на учителския съвет, който пък, от своя страна, вземаше реално важните решения.
А след това завърших ТУ – София със специалност „Топлотехника“. В университета обучението беше спряло някъде около Бай-Тошовото време – учебниците – стари, методите на преподавателите – амортизирани (е, имаше си и своите изключения, де), което пък, от своя страна, беше катализатор да чета много други източници. Часовете по индустриален мениджмънт в университета, от своя страна, също ми бяха безинтересни, защото ми се струваха крайно архаични.
Най-ценна за мен винаги е била обстановката, която всячески те принуждава да се адаптираш.
Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте избрали да учите?
Бих избрал други направления, но не бих сменил нито училището, нито университета. Смея да твърдя, че ако искаш да учиш, има какво да вземеш от нашето образование. Разликата с чуждестранните университети е, че там има минимални изисквания всяка година. В България, за съжаление, университетите се издържат от броя студенти, което съответно сваля качеството на крайния човешки капитал като продукт. Със сигурност мога да кажа, че отново бих избрал да уча в България.
Каква беше първата Ви работа?
Семейството ми винаги ни е насочвало към това да сме трудолюбиви. А като деца това ставаше с възнаграждения за някои задачи. От много ранна детска възраст дядо ми ме вземаше да му помагам на село. Първата ми работа (на която бях назначен) беше, когато бях на 16 в един склад на едно приятелско семейство. Много исках да ми купят някаква прищявка и родителите ми ме пратиха да си изкарам парите. Това ми даде отправна точка за стойността на желанията ми.
Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
Имал съм страхотни ментори през годините. Учили са ме на професионализъм, подход, спомогнаха за затвърждаване на ценностите ми и ми показваха различни тънкости на занаята. Ще споделя с вас един от най-важните за мен примери през годините.
По време на първата ми работа, свързана със следването, животът ме срещана с инж. Иванка Кралева. След като работих сам два месеца върху проектирането на няколко семейни къщи, предадохме проекта, платиха на фирмата и всички служители, освен мен като служител на временна позиция, получиха бонус.
Ваня ме извика и ми каза: „Тези пари не са мои. Те са твои, не искам да спорим. Те са от твоя проект. Честно си ги изкарал, за теб са“. Така тя ми връчи нейния бонус, който всъщност имаше себестойност, равна на заплащането ми за тези два месеца.
Парите не трябва да са самоцел. Меркантилността е болест на нашето общество, с която трябва да се борим без значение от позицията, която заемаме.
Как започнахте в настоящата компания?
Интересна история. СЕО-то на компанията Амир Ваклин ме придърпа в CoreTech в деня, преди да започна в друга компания. Участвах в създаването на R&D отдела, малко след неговото официално обявяване. След това нещата станаха доста динамични. Всичко се случваше „за вчера“. Доста динамични темпове следвахме, но към днешна дата смятам, че успяхме да постигнем поставените цели за периода.
Какви са Вашите отговорности днес?
Моите отговорности са доста разхвърляни в технологичната част на компанията – от това технически да се изпълнят проектите, през това екипите да получат подходящите инструменти, до разрешаването на сложни бизнес проблеми чрез намиране на адекватен подход и инструменти за неговото безпроблемно изпълнение. Осигуряването на предизвикателства, адекватни за нивото на нашите инженери, е в основата на моята работа и същевременно е това, което може да ги ангажира и удовлетвори в ежедневното изпълнение на проектите.
Какво Ви мотивира?
Мотивира ме това, че виждам резултата от усилията, които влагаме. Прогресът от началната ни точка, отпреди три години до днес, е наистина огромен, видим и реален. Имаме още много работа, докато стигнем там, където ми се иска, но това само може да ме задвижва повече.
Това, което ме демотивира, от друга страна, са грешните решения, затова винаги се старая да бъда прозрачен, така че да позволявам синергичност, при това своевременна.
С какво не бихте направили компромис?
Границата между крехкия баланс работа – личен живот, е много тънка за работохолици като мен и се старая да не я прекрачвам. Признавам си, че през годините съм я минавал многократно.
Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Стремим се да привличаме хора, които да си паснем като работна култура и идеология. Хора, които ценят отношенията помежду ни и с които можем да постигаме все повече и повече заедно. Желанието да се учат и усвояват нови неща е една от характеристиките, които много ценим. В нашия бранш всичко е толкова динамично, че желанието за усъвършенстване и изследване на новите технологии е от съществена важност.
Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно технологична компания?
За мен лично трябва да се направи граница между мениджър и лидер. За мениджъра е важна компанията – разрешаването на бизнес кейсовете, а хората се разглеждат главно като редове в някоя таблица.
Лидерът има различна функция и качества. Емпатията за мен е най-важното умение за един адекватен лидер/ръководител; техническата подготовка е напълно задължителна; знанията към конкретния домейн – също. Един лидер трябва да служи като опорна точка на хора, екипи и отдели.
Не мисля обаче, че има обща характеристика, която да може да опише успешното управление. Всяка ситуация следва да се разглежда като частен случай и да се търси правилното и адекватно решение в конкретика. Едно решение, направено преди време, може да ви се стори доста грешно днес. Перспективата е ключова.
Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариера и какво научихте от тях?
Предизвикателствата са моята движеща сила, част от ежедневието ми. Едно от най-важните бе проблемът с мотивацията и запазването на целостта на екипите. Как да преминем през времена на пандемия, предизвикателно кратки срокове за изпълнение на проектите, релокация и т.н., без да губим вече генерираната инерция. От техническа страна имаше също доста предизвикателства и бих посъветвал колегите да търсят вече готово (с отворен код или не) решение, което би съкратило драстично времето за работа, сравнено с това да се прави инхаус решение (което после някой трябва да поддържа).
Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте променили?
Бих бил по директен и открит в споделянето на идеите си, за да постигна съгласие с останалите за прилагането на налудничавите ми на пръв поглед предложения, които доста пъти са ни спасявали в кризисна ситуация.
Как си представяте развитието на ИТ индустрията в България през следващите години?
Много болезнен въпрос. Надявам се да се развива в правилната посока. Смятам, че в момента има изкривено търсене и предлагане на обучения, подпомагащи преквалифицирането на хора към ИТ индустрията. Също смятам, че за да бъдем по-добри от останалите държави, трябва да променим това. Трябва да вдигнем нивото на професионализъм, знания, отдаденост към професията чрез инвестиране в развитието на човешкия капитал, качествен подбор на нови кадри, подпомагане на връзката с университети и активно участие в процеса на обучение, организиране на безплатни академии, семинари и т.н. Пазарът е огромен, но ако искаме да бъдем сред добрите в сектора, следва да ускорим процеса по създаване на квалифицирани кадри.
Повече информация за компанията и свободните позиции в момента вижте в профила на CoreTech Bulgaria EOOD в JOBS.bg тук
ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА ИТ ЛИДЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Надежда Данабашева, PSInteractive
Димитър Камбарев, Bosch Engineering Center Sofia
Иван Гойчев, Cobuilder
Александър Димов, „Адастра“
Благовеста Пугьова, Childish
Огнян Траянов, ТехноЛогика
Ивайло Връбчев, Helecloud
Вихрен Славчев, Мнемоника
Стефан Стефанов, Progress
Николай Николов, Mansion Bulgaria
Калоян Петров, Smart IT
Иван Дудин, Acronis
Светослав Спасов, KPMG ITS
Илия Николов, Devision
Динко Манолов, Модис България
Владимир Димитров, ITGix
Недялко Миленков, Scalefocus
Александър Кондов, News UK екип в Questers
Мартин Антонов, AtScale
Екатерина Недялкова, Experian България
Костадин Йорданов, FITE
Боян Шейтанов, Astea Solutions
Милен Желев, Hewlett Packard Enterprise
Светлин Николаев, Progress
Мохамед Соула, SEEBURGER
Дарин Маджаров, „Уча.се“
Стоян Дамов, Tick42
Елеонора Георгиева, МенторМейт
Драгомир Николов, VMware - CPBU
Атанас Райков, Rakuten Viber
Иван Александров, eBag
Иван Петров, Paysafe
Михаил Панайотов, TechPods
Иван Димитров, "Бианор Сървисиз"