сряда, 21 февруари 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3787 прочитания

    ИТ секторът у нас: 2023 е година на отрезвяване, очакваме съживяване през втората половина на 2024

    С промяната на данъчно-осигурителната система в България рискуваме да загубим конкурентните си предимства, някои компании може да решат да изнесат бизнесите си от страната - Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ
    30 ноември 2023, 09:37 a+ a- a

    Софтуерният е най-солидарният и социално отговорен сектор в България. Той внася данъци и осигуровки, които са три пъти над средното за страната, движи потреблението в икономиката, основен инвеститор е в промяната на качеството на средата и е значим фактор за задържане на младите хора (97% от завършващите технологични специалности остават в България) и за привличането на таланти от чужбина. Това са основните изводи от редовния годишен доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас, който се изготвя периодично от БАСКОМ.
    Продължава двуцифреният ръст на приходите в софтуерния сектор, но темпото му се забавя. Очакваният ръст за 2023 г. по данни на асоциацията ще е 12,1% докато през 2022 г. той е бил 23,7%. Над 85% от тези приходи са от износ. През 2022 г. делът на експорта на софтуерни продукти и услуги е близо 1/3 от общия обем на износа на услуги в България. Ръстът на приходите от износ е 25% на годишна база през 2022 г., достигайки 6,35 млрд. лв. През 2023 г. се очаква експортната стойност да нарасне с нови 21% и да достигне до 7,69 млрд. лв.
    Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо БВП достига най-високата си в годините стойност от 4,3% през 2022 г. Прогнозата за 2023 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП отново ще се увеличи и ще достигне близо 4,5%, което ще затвърди позицията на сектора като №1 в икономиката на услугите в страната. За първи път тази година Барометърът измерва и приносa на ИТ талантите към икономиката на страната през внасяните данъци от личното потребление (вкл. местни данъци и такси). За 2022 г. той е бил в размер на 504 млн. лв. Прогнозата е, че през 2023 г. секторът ще внесе общо над 2 млрд. лв. данъци (ДДС, данък печалба, социални осигуровки, ДОД и данъци през лично потребление) със своите 58 хил. работни места.
    Нито една компания член на БАСКОМ не подкрепя въвеждане на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг, става ясно от вътрешно проучване на Асоциацията. Трусовете в данъчно-осигурителната политика са оценени като най-големия национален риск за развитието на сектора. Сред глобалните рискове са световната икономическа и геополитическа криза.
    По отношение на последствията от навлизането на изкуствения интелект – тема, която БАСКОМ направи видима в публичния дебат през последната година – изследването показва, че над 50% от софтуерните компании в България вече използват ИИ на някои позиции, а 16% - на всички позиции.
    Поради динамиката в развитието на сектора тази година традиционната 5-годишна прогноза за развитието на сектора е сведена само до 2025. Тогава се очертава броят на заетите в сектора да достигне 72 500 души, а приходите да надхвърлят 12 млрд. лв.

    Каква 2023 изпраща ИТ секторът у нас, колко нови работни места бяха открити, как се промениха заплатите, какви са прогнозите за 2024 – какви нови инвестиции се очакват, колко нови работни места ще открият те, как ще се отразят глобалната криза и напредъкът в AI, кои са най-големите рискове пред софтуерната индустрия в България – тези и други въпроси коментирахме с Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ и изпълнителен директор на Немечек България.

    Г-н Брашнаров, каква 2023 изпраща ИТ секторът у нас?
    Данните в нашия барометър от агенцията, с която работим, и от нашите собствени компании - над 150, които членуват в БАСКОМ, са за 2022. Разбира се, имаме прогнозни данни и за 2023. На тази база смело можем да кажем, че софтуерният сектор като част от ИТ индустрията в България, е най-солидарният и социално отговорен, защото с 58 000 работни места през 2023 се очаква да платим над 2.15 млрд. данъци и осигуровки, което е три пъти над средното за страната.

    Какъв е делът на софтуерната индустрия в икономиката на България?
    Очакваме софтуерният сектор да продължи развитието си. През 2022 ръстът на приходите е над 25%. 2023 e интересна година, като най-вероятно този тренд ще продължи и през 2024. Но и на световните пазари, както и в България, се забелязва известно забавяне на темповете на растеж. Софтуерният сектор продължава да расте, но не със същата скорост, с която първоначално очаквахме. Така че нашите прогнози са, че приходите през 2023 ще отчетат ръст от 12-13% при предварителни очаквания за 20%.
    Като дял от икономиката само софтуерният сектор през 2022 вече е 4.3%. През 2023 очакваме да стане над 4.5%, като софтуерният бранш е движещият в целия ИТ сектор - над 55% от ИТ индустрията се пада на софтуерните компании.
    Важно е да се отбележи, че този бранш е много устойчив и жилав, защото той не е толкова зависим от локалния пазар. Над 85% от услугите и продуктите на софтуерния сектор са за износ, основно за САЩ и Западна Европа. Около една трета от целия износ на България се пада на софтуерните услуги.

    Кога очаквате делът на софтуерния сектор в българската икономика да достигне 5%?
    Най-късно през 2025. Тогава очакваме над 12 милиарда оборот и над 72 500 заети.

    Колко са заетите тази година?
    58 хиляди. Забелязва се продължаващ интерес. Софтуерният сектор със сигурност е най-предпочитаният работодател в България. Въпреки че през втората половина на тази година се наблюдава намаляване на обявите, те все още са много повече от кандидатстващите по тях. Така че има едно отрезвяване на пазарите след много бурните години около Ковид. Сега се връщаме на едни нормални нива, които най-вероятно ще продължат и през следващата година.

    Колко нови работни места бяха открити през 2023?
    Мисля, че има рекордно нарастване на новооткритите работни места от над 8500 за последната година. Така че, въпреки че има забавяне на темповете на растеж на самия бизнес като обороти, работните места продължават да бъдат достатъчно интересни и привлекателни.

    Какви са най-големите рискове пред ИТ индустрия у нас?
    Не са много големи. Това забавяне внася известен дискомфорт, защото, както си говорихме, и в самата асоциация, има цяло едно поколение, което е израснало, без да разбира концепцията за криза. Последната сериозна криза в ИТ сектора всъщност беше през 2002/03 след т. нар. дотком бум и дотком краш. Дори и кризите от 2008-2009 или пък тази около Ковид подминаха бранша. Те забавиха растежа, но не го спряха и не го обърнаха в негативен. Така че в момента отново имаме едно забавяне, което със сигурност няма да се обърне като негативна тенденция. И това внася известен шум в системата.

    Това забавяне основно на външни фактори ли се дължи?
    Да, софтуерният сектор директно следва трендовете в САЩ от миналата година и в Западна Европа от тази година. Сериозна част от големите корпорации бяха много оптимистични относно оборотите, които не се случват във вида, в който бяха планирани. Имаме перфектна буря – през последните 2-3 години имахме Ковид, последван от икономическа рецесия и инфлация, и войни. Имаме 4-5 събития, които се наслагват едно върху друго и няма начин да не окажат влияние върху целия икономически цикъл.

    Докога очаквате да продължи това забавяне?
    Реалистично, мисля, че втората половина на следващата година ще видим признаци на съживяване, но дотогава едва ли ще има нещо по-различно.

    Какво е мястото на изкуствения интелект в този микс от фактори?
    Той е един допълнителен дразнител, но не бих казал, че е нещо неочаквано. В нашата индустрия познаваме възможностите на изкуствения интелект, далеч преди той да стане публично известен. И сега голямата задача е да вдигнем диалога как AI може да бъде полезен, а не страховит за работните места или за бъдещето на човечеството. Защото това е инструмент, който ускорено ще повиши производителността на труда, особено в рутинни дейности, а това е необходимо. България, като цяло, страда от ниска производителност, така че изкуственият интелект е добър шанс това да бъде наваксано, включително и в нашата индустрия. Огромна част от компаниите вече използват по един или друг начин инструментите на AI в ежедневната си дейност.

    Как българските ИТ компании използват AI? Кои са успешните примери?
    Има много. Ние си имаме вътрешни форуми. Правим т.нар. Business Tree формат, в който компаниите споделят успешни случаи в една или друга бизнес област, кои инструменти помагат и кои все още не. Този диалог се модерира добре от БАСКОМ през последната година. Ние бяхме първите, които го вкараха в публичното пространство и продължаваме да се опитваме да помагаме първоначално на нашите вътрешни компании, а после и към всички други субекти на икономическата дейност в България.

    ИТ секторът се обяви срещу предлаганото отново повишаване на максималния осигурителен доход. Продължавате ли разговорите по темата с правителството?
    Толкова много аргументи сме представили защо не сме съгласни нито с начина на провеждане, нито с логиката, нито с предлаганите промени. Разговорите продължават. Има работна група. Очакванията ни са в даден момент да стигнем до някакво работещо решение. Засега не виждаме такава възможност. Разговорите продължават.

    Как би се отразило на бранша, ако Вашите аргументи не бъдат приети и повишението мине?
    Има различни нива на това отражение. Едното е чисто като конкурентоспособност на сектора. В крайна сметка това, че работим на световните пазари, ни прави успешни, но и доста подлежащи на атаки от други подобни страни, с които се конкурираме всекидневно. Една подобна, дори и малка, промяна на данъчно-осигурителната система в България веднага ще удари върху финансовата конкурентоспособност на сектора. Така че ако тази тенденция продължава, до 3-4 години можем сериозно да се застреляме сами в крака и да загубим много от конкурентните си предимства. Но има и други неща, които мен повече ме притесняват. Върви се по линия на най-малкото съпротивление и се прилагат мерки към най-светлия и социално отговорен сектор. Това е много лош знак за цялата икономика в България, защото в същото време се предлагат мерки за изсветляване на други сектори, като официално се признава, че голяма част от тях работят на сиво. И този дисонанс в знака с увеличението е притеснителен, защото не е мотивиращо за нито един сектор да стане бял и прозрачен по начина, по който ние сме позиционирани в момента.

    Подобно решение за повишаване на максималния осигурителен доход би ли накарало някои компании да се преместят към други страни?
    Това зависи от компаниите. Сега специално при това отрезвяване на пазара, когато виждаме за първи път от много години сериозно намаляване на разходите, точно този знак в момента също е много отрицателен. Защото големите корпорации нямат особен сантимент къде да работят. Те имат сантимент към крайната сума по фактурата, която плащат.
    Не мога да говоря от името на корпорациите, но знам, че тези, за които цената е от първостепенно влияние, най-вероятно ще започнат да преразглеждат такива сценарии. Още повече, както казах, нашите най-близки конкуренти в Европа - Румъния и Полша са съвсем малко по-скъпи. Разликата не е толкова голяма, че с подобни увеличения да не можем да ги достигнем. И тогава въпросът е дали малка България с количеството таланти, които могат да вършат тази работа, е несъразмерно по-малко с тези 40-45 милионни страни като Румъния и Полша.

    Имаше ли нови ИТ компании, които стъпиха на пазара у нас през 2023?
    Самият БАСКОМ се разшири много. Тази година беше рекордна от гледна точка на нови компании, които решиха да се присъединят към асоциацията - над 22 дружества. И със сигурност има нови, които са стъпили у нас, но няма такова масово присъствие, както предишните години. Трендът е такъв. ИТ секторът по света се ориентира към много по-трезво инвестиране, доста по-консервативно, докато стане ясно кога икономиката ще тръгне нагоре.

    Как се промениха възнагражденията в сектора през 2023? И какви са очакванията Ви за 2024?
    От години не ги следим, защото е ясно, че нашите възнаграждения са достатъчно конкурентни спрямо средните в страната.

    Как това свиване и забавяне на сектора ще се отрази върху заплатите?
    Ние сме пазарен сектор. Не разчитаме на грантове или някакви постановления, които определят минимална или средна заплата. При нас, ако има нарастване на бизнеса, ще има ръст и на заплатите. В момента бизнесът се свива, което вероятно ще доведе и до по-слабо нарастване на заплатите. Ръстът на заплатите ще бъде по-нисък, но това не означава, че няма да има ръст.

    Колко нови работни места се очаква да открие софтуерната индустрия през 2024?
    Плановете на нашите членове в асоциацията са за около 10% ръст на новооткритите работни места. Така че при 58 хиляди в момента можем да очакваме да бъдат добавени 6 хиляди нови работни места. Но ще бъде динамична и предизвикателна година. Ще видим какво ще стане в САЩ, защото оттам тръгва всичко. След това вълната минава през Западна Европа и от 3 до 6 месеца по-късно идва и в България. Виждаме, че САЩ малко по-малко вече се съвземат от това, което беше в началото на годината и през лятото. Там по-сериозните активности за намаляване на разходите попреминаха. Затова считам, че втората половина на следващата година може би ще бъде доста по-интересна. Дотогава ще бъде предизвикателно.

    Има ли го все още проблема с кадрите и как БАСКОМ го адресира?
    За нас от доста време работата и с университета, но и все повече със средните училища, е издигната като основен приоритет. От миналата година имаме цел да бъдат създадени поне 10 технологични училища по модела на ТУЕС и по модела на гимназията в Бургас. Виждаме вече плодовете на тези усилия - във Варна и в Стара Загора имат подобни училища. Във Враца разговорите ни са напреднали. Така че асоциацията ще се ангажира все повече в модериране на този процес и най-вече в необходимостта тези училища да бъдат приобщени към една обща система, за да комуникират и да обменят знания и добри практики максимално бързо. Също така много подкрепяме съдържанието на т. нар. STEM програми. Там си партнираме доста добре с МОН. Все още не сме доволни, че голяма част от средствата отиват за строително-ремонтни дейности, а не за съдържание.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    САЩ отпусна $1,5 млрд. на GlobalFoundries
    Третият по големина договорен производител на чипове в света, ще построи ново съоръжение в Ню Йорк
    преди 15 часа
    Accenture придобива българската фирма за анализ на данни GemSeek
    Експертите от GemSeek ще станат първите служители на Accenture Song в България, заедно със служителите от Технологичния и Оперативния център, които в момента са над 1100
    преди 15 часа
    Бундесбанк: Германия вероятно е в рецесия
    Германската централна банка очаква тя да е слаба, но широкообхватна и продължителна
    преди 16 часа
    Проучване: 70% от френските компании у нас планират увеличаване на персонала
    Липсата на квалифицирани кадри, бюрокрацията, несигурната регулаторна рамка и неефективната администрация са сред основните трудности пред френския бизнес в България
    преди 17 часа
    Nokia и Dell ще си сътрудничат
    Двете компании ще изграждат „частно 5G“ и облачни мрежи