Деклариране на парични наличности и вземания от физически лица

Мира Господинова, мениджър в отдел „Финансово-счетоводни и пейрол услуги“ на EY Bulgaria

В последните години има засилен интерес от страна на Националната агенция за приходите (НАП) към касовите наличности, които дружествата отчитат в своите счетоводни регистри. Досега тази информация се оповестяваше например при изготвянето на годишните финансови отчети или при поискване от данъчната администрация в хода на започнато контролно производство. Но това вече не е така, тъй като с промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), публикувани в ДВ бр. 66 от 2023 г., за дружествата се въведе задължение за деклариране на касовите си наличности и вземания от определени категории физически лица на тримесечна база.

Мира Господинова, мениджър в отдел „Финансово-счетоводни и пейрол услуги“ на EY Bulgaria, разяснява пред Economy.bg какви са промените и кой точно е задължен да подава тази информация

ЗДДС в своя член 123 изисква регистрираните по този закон лица да водят подробна счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на данъчните им задължения от органите по приходите. През август 2023 г. беше приета нова алинея 10 към този член, съгласно която при определени условия предприятията трябва да декларират паричните наличности и вземания (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол и подотчетни лица, считано от 1 юли 2023 г., когато същите надвишават определения в ЗДДС праг.

Дружествата следва да декларират съответните суми чрез подаването на ново Приложение 4 към Декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Първият въпрос, който логично възниква за всички дружества, е кой точно е задължен да подава информация съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС. За да възникне задължението, трябва да са изпълнени едновременно три условия. Първото от тях е дружеството да е регистрирано по ЗДДС към датата на подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, без значение дали регистрацията е задължителна, или по избор. Втората предпоставка за възникване на задължението за деклариране е дружеството да бъде предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗС), което означава да попада в една от следните категории:
1. търговци по смисъла на Търговския закон, включително клонове на чуждестранните търговци;
2. местни юридически лица, които не са търговци;
3. бюджетни предприятия;
4. консорциуми по смисъла на Търговския закон, дружества по Закона за задълженията и договорите, съвместни предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
5. фондове за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
6. търговски представителства;
7. чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава членка на Европейския съюз или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

Третото условие, за да възникне задължение за деклариране, е общият размер на паричните наличности на каса и вземания от посочените категории физически лица да надхвърля 50 хиляди лева в края на календарното тримесечие.

Първият период, за който трябваше да се подадат изискваните данни, беше третото тримесечие на 2023 г., като срокът за декларирането беше удължен до 14 ноември 2023 г. Лицата, които нямат задължение за подаване на декларацията по ЗДДФЛ или ЗКПО, следва да я подават само за целите на декларирането на касовите наличности и вземания от физически лица. За всички следващи периоди срокът за подаване на Приложение 4 е краят на месеца, следващ съответното календарно тримесечие, към края на което посоченият праг от 50 хиляди лева е надминат.

С промените, въведени с обнародвания в ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г. Закон за изменение и допълнение на ЗДДС, са въведени и санкции в случай на неподаване или подаване на грешни данни съгласно новата разпоредба. Новият чл. 192а от ЗЗДС предвижда имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. за лице, което, като е длъжно, но не декларира или невярно декларира данни по чл. 123, ал. 10, или не ги декларира в предвидените срокове. В случай на повторно нарушение приложимата глоба е в размер от 2000 до 10 000 лв.

Следва също да се отбележи, че ако задълженото лице не декларира съответните данни, българските данъчни власти могат да претендират за наличие на скрито разпределение на печалбата съгласно разпоредбите на ЗКПО. Това може да се приложи спрямо вземанията от физически лица, които подлежат на деклариране спрямо разпоредбите на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС. Съответно при установяване на нарушение предприятието може да подлежи на санкции, включващи административна глоба в размер на 20% върху размера на сумата, считана за скрито разпределена печалба, допълнителни 5% данък при източника при квалифициране на тези суми като дивиденти и лихви за забава. В допълнение, посочените санкции се третират като непризнати разходи за целите на облагане с корпоративен данък.

С оглед на новото задължение е необходимо дружествата внимателно и навременно да следят счетоводните сметки, по които се водят паричните наличности и вземанията от посочените по-горе лица с цел установяване на салда, които подлежат на деклариране според новата разпоредба.