Бизнесът иска спешна оптимизация на процесите по наемане на служители от трети страни

Снимка: АИКБ

Процесът за привличане на работници от трети страни за нуждите на българската икономика е обременен с множество бюрократични пречки. Процесите за наемане и одобрение са бавни, ангажират множество институции и често надвишават предвидените срокове, което затруднява работодателите. Това стана ясно след проведената среща между членовете на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и секретаря на президента по образование, култура и туризъм Илин Димитров.

По време на срещата бяха обсъдени подробно всички критични точки по веригата на доставка на работници от трети страни.

„Недостигът на човешки ресурси в България е посочен от българските предприемачи на второ място сред проблемите, които изпитват. Това е сериозен, траен проблем, който за съжаление се задълбочава. Демографската криза, за която към момента няма решения, е сред основните фактори, които влияят на недостига. Затова за АИКБ трябва да се обърне сериозно внимание на единствения доказан и бърз начин, който се прилага в цял свят, а именно привличането на работници от трети страни. За съжаление този процес в България може да отнеме и до 1 година“, заяви председателят на УС на асоциацията Васил Велев.

Всички участници се обединиха около мнението, че сред спешните мерки, които трябва да се предприемат от държавата са въвеждането на електронна платформа за подаване на документи за разрешителни за работа, с цел ускоряване и прозрачност на процеса. Като втора по важност стъпка беше определена отмяна на квотите за наемане на чуждестранни работници, което ще улесни работодателите при удовлетворяване на нуждите им от персонал.

Сред другите важни мерки бяха посочени подсилването на капацитета на консулските служби, което ще намали сроковете за издаване на визи, опростяването на процедурите за сезонна заетост чрез отпадане на някои изисквания, като свидетелство за съдимост за престой до 9 месеца, както и създаването на устойчив механизъм за задържане на чуждестранните служители, включително социални и професионални стимули.

И според Илин Димитров механизмът за внос на служители е сложен, бавен и често неефективен и не особено полезен. По думите му определените в механизма срокове от 4 до 6 месеца за издаване на разрешително са още по-дълги, защото има редица дейности, които следва да се извършат преди подаването на документи за разрешително. 

Той допълни, че оптимизирането на тези процеси е ключово за намаляване на времето за доставка на кадри и осигуряване на по-добро функциониране на пазара на труда, включително и в контекста на бъдещото присъединяване към Шенген.