петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6688 прочитания

    Гръцките компании избират България заради ниските разходи за труд и енергия, а не заради данъците

    Ще принуди ли повишаването на корпоративния данък в Гърция повече гръцки компании да преместят бизнеса си у нас, вижте какво споделиха пред Economy.bg гръцки и български данъчни експерти от Ernst & Young
    14 февруари 2013, 14:43 a+ a- a

    Спирос Каминарис е съдружник в данъчната практика на Ernst & Young Greece. Той се занимава основно с предоставяне на корпоративни и международни данъчни услуги. Каминарис ръководи данъчната практика на Ernst & Young Serbia в периода 2006-2011. В момента той отговаря и за предоставянето на услуги, свързани с трансферно ценообразуване на клиенти на компанията в България. Каминарис се присъединява към Ernst & Young през 2002 и в момента е базиран в офиса на компанията в Атина, Гърция. Спирос е възпитаник на Икономическия факултет на Атинския Университет и има следдипломна квалификация по данъчно право.

    Юлиян Михов е старши мениджър в данъчната практика на Ernst & Young Bulgaria. Има дългогодишен опит в областта на международното данъчно планиране и е ръководил проекти, свързани със структуриране на инвестициите в България на редица международни корпорации. Специализирал международно данъчно и търговско право в Нидерландия и Великобритания.

    Потърсихме данъчните експерти от Ernst & Young по повод повишаването на корпоративния данък в Гърция и евентуалното му отражение върху желанието на гръцки компании да преместят бизнеса си в България. Експертите участваха в семинара "Данъчните предизвикателства през 2013 и възможностите за трансграничен бизнес", организиран от "Гръцкия бизнес съвет в България" в сътрудничество с Ernst & Young.

    Ще преместят ли бизнеса си у нас нови гръцки компании след повишаването на корпоративния данък в Гърция?

    Какви възможности за България създават последните данъчни промени в Гърция?
    Спирос Каминарис:Имаме повишаване на корпоративния данък в Гърция и може да се предположи, че това би довело до тенденция повече гръцки компании да предпочетат България. Аз обаче съм малко скептичен, защото данъците са от второстепенно значение. По-важното за компаниите е да са на печалба. Така че това, което е по-важно в момента за гръцкия бизнес, са енергийните разходи и разходите за труда. Смятам, че тези два фактора са най-важните. И ако има тенденция за преместване към България, това ще е по-скоро заради тези два фактора, отколкото заради данъците.
    Юлиян Михов: Последните данъчни промени са продължение на действията на гръцкото правителство за оздравяване и стабилизиране на гръцката икономика. Те са свързани най-често със завишаване на фискалните задължения в Гърция. И в тази насока това, което представлява интерес за българския бизнес, е възможността да ютилизира по по-добър начин контактите със своите гръцки партньори, които биха търсили алтернативни начини и решения за структуриране на своите сделки или цялостно на бизнеса си, така че да постигнат едно намаляване на ефективната данъчна тежест. И в това отношение ниската данъчна ставка по отношение на корпоративния данък и съответно доходите на физическите лица действително представлява една привлекателна сила за гръцките бизнеси в момента.

    Значи не смятате, че повишаването на корпоративния данък ще принуди гръцки компании да преместят бизнеса си у нас?
    С.К.: Не смятам, че това ще е основният фактор. Винаги компаниите избират най-ниските данъци, но това не е най-важната причина за релокация. Имало е компании, които са се опитвали да преместят централите си от Гърция в търсене на по-добро финансиране, но България не е била техният избор в този случай. България е избор, когато говорим за производство, но причината за това са разходите за труда и енергийните разходи, а не данъците.

    Имате ли данни за това, колко гръцки компании са се преместили в България?
    С.К.:
    Нямам, но истината е, че миналата година поради факторите, които споменах вече, някои гръцки компании преместиха тук производството си.
    Ю.М.: Като цяло броят вероятно е много голям, но това не е показател за качеството на общата тежест на гръцкия бизнес, който се премества ефективно да работи. Спекулативните релокации не са полезни за никого. Те са временно решение или временно спестяване на фискални задължения за гръцкия бизнес. Но определено мисля, че българската държава би трябвало да се насочи и да насърчава сериозните и големи гръцки бизнеси да използват по-добре възможностите, които България предоставя, и да се опитва точно тях да привлича за партньори и съответно този тип компании ние се опитваме да привличаме да идват и ефективно да работят в България. Така че броят вероятно е много голям, но ефективните и качествени инвеститори не са още чак толкова много или поне не, колкото на нас ни се иска.

    Какъв тип гръцки компании най-често се отправят към България и какво ги кара да преместят бизнеса си у нас?

    Какъв тип компании най-често се отправят към България?
    С.К.: Производствени предприятия особено от Северна Гърция. Те възприемат България като алтернатива. Има и компании, които използват България като бизнес център заради преференциалния статут. Някои гръцки компании са установили в България обслужващите си центрове – ИТ и не само. Обслужващите центрове биха могли да са добра възможност за България.
    Ю.М.: До момента не мисля, че може да се определи конкретно. Доста са разнообразни бизнесите, които в момента забелязваме, че се опитват да използват по-ефективно българската икономика или своите български структури. От една страна, това са компаниите, които се занимават с международна търговия, логистика и дистрибуция, те използват точно тези фактори, които споменах вече. От друга страна, имаме няколко вече случая, в които имаме вече ефективно преместване на производствена дейност от територията на Гърция към България, което е може би добре и за българската икономика, защото това са обичайно експортноориентирани производства, но те ангажират едни сравнително голям потенциал от човешки ресурси, необходимост от създаване на инфраструктура, капиталови ресурси, които се ангажират, така че те общо взето наистина са от този тип инвестиции, които предполагам, че и българското правителство иска да види по-често. И на последно място, но не по значение са най-често обслужващи звена на гръцките компании или на гръцките подразделения на мултинационалните компании. Помните преместването на центъра за обслужване на дейността от финансово-административно естество на Coca-Cola Hellenic Bottling в София, което ангажира един огромен човешки ресурс и то висококвалифицирани кадри, така че може би това биха били трите основни направления, които може да очакваме в бъдеще да продължат да бъдат основните направления, в които гръцкият бизнес би се заинтересувал от преместване на територията на България.

    Какво най-често кара гръцките компании да се преместят в България?
    Ю.М.: Мисля, че би било погрешно да се счита, че е много лесно да се премести ефективно мястото на реализиране на една търговска дейност още повече, ако тя е свързана с производство, с логистика от една държава в друга. Най-често причините са, или поне такива са нашите впечатления от работата ни с гръцки компании или такива, които имат регионални функции, че се търси действително оптимизиране на разходите, по-добро управление и структуриране на дейността и тогава съчетанието от ефективните ниски данъчни ставки, които България в момента оферира на чуждестранните бизнеси с добрата вече инфраструктура или поне подобрена такава и с добрата географска локация – централно разположение на Балканския полуостров, тъй като както мнозина от нас знаят, гръцките компании определено имат регионални функции или надзирават на регионален принцип развитието на компаниите в групата, в която те работят. Така че това, което най-често сме забелязали до момента е стремежът за използване на съчетанието на тези позитивни фактори.

    Кога гръцката икономика ще се върне към растеж и отмина ли риска от излизане на страната от еврозоната?

    Г-н Каминарис, гръцкият финансов министър наскоро предрече, че гръцката икономика може да се върне към растеж следващата година. Възможно ли е това? С.К.: Смятам, че това е напълно вероятно. Ние сме на прав път в момента. Ако продължим да се развиваме така, както през последните шест месеца, това е възможно. Очевидно трябва да постигнем напредък, но смятам, че това е възможно и има потенциал да се случи.

    Рискът от излизане на Гърция от еврозоната (Grexit) отмина ли?
    С.К.: Това е труден въпрос. Смятам, че в момента това е далечна възможност. Зависи от цялостната икономическа обстановка, но смятам, че бидейки на правия път, това е малко вероятно.

    Трябва ли Гърция да остане в ЕС? Миналата година международно изследване показа, че евентуално излизане на страната от еврозоната може да доведе до глобална рецесия и загуби в размер на трилиони долари.
    С.К.: Да, има подобни изследвания. Смятам, че Гърция трябва да остане в ЕС. Смятам, че вече преминахме през трудната част. Тази година обаче ще е трудна за гръцката икономика и за гърците. Но се надявам и вярвам, че след тази година ситуацията ще се нормализира.

    Растеж или икономии? Коя е правилната формула за Гърция?
    С.К.: Винаги растежът е правилната формула. Икономиите сами по себе си не са правилният път. Въпросът е как да постигнеш растеж и как да постигнеш правилния микс. Ние трябва да ускорим крачка през 2013, за да постигнем растеж. Много фактори са от значение за постигането на това – като например как финансовите пазари възприемат ситуацията.

    Можем ли да очакваме по-нататъшна консолидация на гръцкия банков пазар и как това би се отразило на България?
    С.К.: Смятам, че гръцкият банков сектор е в етап на реорганизация. Това ще доведе до по-стабилни банки, което ще се отрази и на българските клонове тук. Така че смятам, че това ще доведе до по-солидна база за растеж и на българската икономика на база на тези финансови институции.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 16 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 17 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 18 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 21 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк