Българин успя да реши математическа загадка на 50 години

Доц. Александър Стойчев (вдясно). Снимка: Paul Easker, Iowa State University

Български учен успя да разреши главоблъсканица, която за 50 години остава загадка. Неговото име е доц. Александър Стойчев, възпитаник на Американския университет в България. Той, заедно със своят докторант Владимир Сухой, откриват нов алгоритъм, който ще послужи за основа при създаването на изцяло нови цифрови приложения и подобрение в работата на настоящите. 

Двамата прекарват последните три години в търсене на нов алгоритъм, който да извършва обратната операция на бързото преобразуване на Фурие – създадено през 1964 г. 

Дигиталната революция не би била възможна без бързото преобразуване на Фурие – алгоритъм, който обработва цифровия сигнал. Благодарение на него всеки ден милиарди хора по целия свят могат да гледат и слушат аудио и видео съдържание, предавано по интернет. Проблемът, който възниква, е, че в продължение на половин век никой не успява да намери алгоритъма за обратната операция. Тази липса установява доц. Александър Стойчев, докато чете учебници и научни книги, за да намери начин да обясни бързото преобразуване на Фурие на студентите в магистърската програма, в която преподава.

Казусът предизвика любопитството на доц. Стойчев и Владимир Сухой и те се заемат с намирането на алгоритъм за обратната трансформация. Подобно на всички алгоритми, и този решава задачи в поредица от стъпки –  преобразува резултата към неговия начален вектор. Тяхната разработка обаче е много по-сложна и за решаването на главоблъсканицата използват мощни компютри, с които да докажат, че формулата им е противоположна на бързото преобразуване на Фурие. 

След множество проверки, двамата са убедени, че са постигнали научен пробив и публикуват откритието си в специализираното списание Scientific Reports. Научното откритие ще доведе до пренаписването на учебниците и лекционните курсове в областта на цифровата обработка на сигнали. Доц. Стойчев споделя, че много от уменията, които са му помогнали при тази разработка, е усвоил по време на обучението си в АУБ.