Българите плащат най-много за здраве в ЕС

Българите доплащат най-много за здравеопазване в ЕС. Това сочи нов доклад на Европейската комисия за здравния статус на страните членки.

Анализът сочи, че макар разходите за здравеопазване в България да са все още сравнително ниски в сравнение с други държави членки на ЕС (разходите за здравеопазване на глава от населението в размер на 1311 EUR са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017), те се увеличават непрекъснато през последните 15 години. Увеличаването на разходите за здравеопазване обаче се осигурява главно за сметка на директните плащания от потребителите. Те са най-високите в ЕС (46,6% в сравнение с 15,8% като средна стойност) и се обуславят главно от доплащанията за лекарствени продукти и извънболнична помощ. Разпространението на неофициалните плащания също увеличава разходите на домакинствата за здравеопазване.

Според данните понастоящем системата на здравеопазването реално разчита в почти еднаква степен на частните разходи и публичните средства като източници на приходи, като делът на публичното финансиране (52%) през последните години намалява.

Очакваната средна продължителност на живот на българите се е увеличила, но все още е най-ниската в ЕС. Болестите на органите на кръвообръщението и онкологичните заболявания са основните причини за смърт, се отбелязва в доклада.

Широкото разпространение на рискови фактори като тютюнопушене, употреба на алкохол и нездравословно хранене допринася за високата смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове. България е с най-висок процент на пушачи сред възрастното население и с втори най-висок процент сред подрастващите момичета.

Осъществяването на дейности за първична профилактика е сравнително слабо застъпено, което намира отражение във високия коефициент на предотвратима смъртност. По подобен начин предотвратимата с добро лечение смъртност в България е четвъртата най-висока в ЕС, което показва, че системата на здравеопазването като цяло не успява да лекува пациентите ефикасно и своевременно.

В България броят на лекарите е относително голям, като се доближава до равнището в Германия, но осигуреността с медицински сестри е втората най-ниска в ЕС след Гърция. 

Системата за социално здравно осигуряване е задължителна, но на практика съществуват значителни разлики по отношение на покритието на населението и това, което се предлага в пакета от здравни дейности. Усилията да се подобри ефективността чрез преориентиране на предоставянето на услуги и на ресурсите от болниците към извънболничната помощ се оказаха трудно осъществими, отбелязва в заключение доклада.