Най-старите кости на Хомо сапиенс в Европа бяха открити в българската пещера Бачо Киро. Находката навежда на мисълта, че съвременният човек е пристигнал на Стария континент няколко хилядолетия по-рано, отколкото се смяташе досега, и че го е поделял по-дълго с неандерталците.
Зъби, кости, орнаменти и каменни сечива от пещерата Бачо Киро разкриват, че първите Хомо сапиенс са се заселили в Европа още преди 47 000 години, съобщи CNN.
Висулки, изработени от зъби на животни и каменни сечива, преди това са приписвани на неандерталците. По-точни техники за проследяване разкриха, че костните фрагменти и зъбите всъщност принадлежат на ранните съвременни хора.
"Пещерата Бачо Киро дава доказателства за първото навлизане на Хомо сапиенс в средните ширини на Евразия. Тези групи привнасят ново поведение в Европа, взаимодействайки си с местните неандерталци", посочва Жан-Жак Юблин, директор на отдела за еволюционна антропология на Института Макс Планк в Лайпциг, Германия.
Международен изследователски екип, воден от Юблин, Ценка Цанова и Шанън Макфирън от Института Макс Планк, Николай Сираков и Свобода Сиракова от Националния археологически институт с музей към БАН в София, и Росен Спасов от Нов български университет, възобновяват разкопките в пещерата през 2015, където правят ценните открития.
Животинските останки в пещерата Бачо Киро разкриват още, че хората са ходели на лов за пещерни мечки, бизони, гигантски елени, коне, хиени и лъвове, пише Reuters.
"Данните от ДНК анализа показват, че неандерталците и Хомо сапиенс са си взаимодействали, когато са се срещали. На някои места тези контакти може дори да са били "приятелски", посочва Шара Бейли, антрополог от New York University и съавтор в изследването, цитирана от Reuters.
Сега изследователите имат повече въпроси въз основа на своите открития, като например какво се е случвало през тези 8000 години, когато неандерталците и съвременните хора се съществували заедно, преди неандерталците да изчезнат завинаги, пише в заключение CNN.