Хонконг отново е най-скъпият град за живот на чужденци

 Хонконг е най-скъпият град за експатриати (лица, които пребивават временно или постоянно в страна, различна от тяхната родина, главно с професионална цел), сочи публикуваното днес годишно проучване на американската консултантска компания Mercer. 

Проучването обхваща цените на 200 категории в 209 града и се основава на разходите за живот през март. Данните се използват от компаниите, за да определят възнаграждението на служителите си в чужбина. Проучването измерва разходите за живот за чужденци, които може да са различни от средните разходи за живот на останалите жители.

От данните е видно, че градовете в Азия и Африка стават по-скъпи за чужденците.

Хонконг заема челната позиция за втора поредна година в изследването, главно заради скъпите жилища. Столицата на Туркменистан Ашхабад застава на второ място.

Ашхабад страда от икономическа криза, която доведе до остър недостиг на валута и поскъпването на вноса, коментира пред AFP Жан-Филип Сарра от Mercer France, като за това по думите му за поскъпването на живота допринасят колебанията на валутните курсове и инфлацията.

Топ три допълва Токио, а на четвърта позиция е Цюрих в Швейцария, където се намират още два от най-скъпите градове в първата десетка - Берн (8) и Женева (9).

Сингапур е на пето място, като е слязъл с две места спрямо предходната година, а Ню Йорк е на шесто място.

Китайските градове Шанхай и Пекин са съответно на седмо и десето място в класацията.

София е с три позиции назад спрямо миналогодишното проучване и тази година е на 180 място. Букурещ е на 174 място, Белград - на 183-о, Истанбул - на 156-о, а Атина е на 138 позиция.

Анализаторите отбелязват, че данните от последното проучване говорят за слаб отпечатък на коронакризата върху мобилността, но добавят, че ефектите тепърва предстои да се проявяват. Много компании вече започнаха да преоценяват своите програми за глобална мобилност.

„Пандемията ни напомня, че изпращането и ангажирането на служители с международни проекти е огромна отговорност и трудна за управление задача“, коментира Иля Боник, ръководител на Mercer Strategy. „Вместо да залагат на възобновяване на мобилността, организациите трябва да се подготвят за преразпределяне на мобилната си работна сила и да проявят съпричастност и разбиране, че не всички професионалисти ще бъдат готови или желаят да заминат и работят в чужбина.“

В краткосрочен план подготовката за този нов подход към глобалната мобилност може да включва преместване на експатриати. В средносрочен план приоритетът ще бъде пренасочването на мобилната работна сила към нови икономически модели, съсредоточени върху съкратени вериги на доставки, повече регионални проекти и обновена необходимост от обучение на таланти. В допълнение към това, внимателното пресмятане на цената и местоположението на проектите в световен мащаб ще бъдат критичен фактор след кризата.