Като дете мечтаех да стана...

По повод Деня на детето, 1 юни, попитахме професионалисти на ръководни позиции във водещи компании от различни сектори в България, какви са мечтаели да станат като деца? Връщайки лентата назад, вижте какво разказаха пред Economy.bg за годините от детството, за избора на професия и за пътя, извървян до момента. 

Бойка Дочева, HR Директор, IBM България, днес и като дете. Снимки: Личен архив

Бойка Дочева

HR Директор, IBM България

Детските мечти са специални с това, че в тях няма ограничения или невъзможни неща – могат да траят седмица или години, могат бъдат много фокусирани или пък трудно уловими. Не бях изключение – исках да съм детска учителка (като моята майка и едната ми баба), после лекар (кой не се е впечатлявал от медицинските сериали), да избирам пътувания за клиенти, да работя в аптека – толкова разнообразни и като че ли несвързани потенциални професии… Сега си давам сметка, че винаги съм се представяла като работеща със и за хора – и това в голяма степен характеризира професионалния ми път досега и настоящата ми професионална роля.

Благодарна съм на родителите ми, че са ме насочвали, подкрепяли и изслушвали в избора на образование и кариера, без да се налагат по никакъв начин. Това е подходът, който ще се опитам да репликирам и с моите деца.

Радвам се, че компанията, от която съм част – Ай Би Ем България – която тази година ще отбележи 30 години на възстановено присъствие в България – изповядва сходна философия по отношение на кариерното развитие на служителите си. Организацията дава достъп до информация, ресурси, възможности, ролеви модели, но не налага и задължава – сбъдването на детските мечти е лично предизвикателство, но и лична победа за всеки.

Росен Рашков - Коуч и Обучител, днес и като дете. Снимки: Личен архив

Росен Рашков 

Коуч и Обучител

Израснах в много различен свят през осемдесетте, в който нямаше дори телевизия, а моят свят се събираше в малката уличка „Трапезица“ в покрайнините на Търговище. 

Имахме къща с огромен двор, а любимото ми място беше под асмата, където майка ми четеше „Приказки от 1001 нощ“ или на Андерсен – истории, пълни с магия, приключения и… пътувания. 

Така научих, че всичко интересно започва от книгите, но се случва истински едва когато излезеш от вкъщи. 

А през годините мечтаех да съм Синдбад мореплавателя, войникът с вълшебното огниво, а по-късно през живота ми, когато се научих да чета сам на около 6 години – историите от книгите на Карл Май и Емилио Салгари – безстрашен изследовател като Поразяващата ръка. 

И мечтите ми от онези години са „пътешествия“ – желанието да видиш повече от големия шарен свят. А тя и до днес си живее в мен – презареждам се там, където сградите, хората и храната са различни, да се изгубя в очарованието на непознатите места – и ако вие обичате да пътувате, може би това е била и вашата мечта.  

Стефка Мавродиева - Главен директор „Дигитализация“, Nasekomo, днес и като дете. Снимки: Личен архив

Стефка Мавродиева

Главен директор „Дигитализация“, Nasekomo

Първият ми съзнателен спомен за това каква бих искала да стана, като порасна, е за професионален състезател по спортни танци. На по-късен етап мечтаех да стана журналист или адвокат. На пръв поглед мечтите ми изглеждат различни, но това, което ги обединява, са дисциплината и усиления труд, които  са задължителна предпоставка за успеха във всяка сфера на дейност независимо от ролята.  

Тези ми мечти осъществявам и днес чрез това, с което се занимавам. Танците олицетворяват иновативност, креативност и спортен дух, желание за победа. Журналистиката изисква придържане към ценностите и етиката, комуникация и критично мислене. Правото предполага аналитичен подход и стратегическо мислене.    

Днес в ролята си на главен директор „Дигитализация“ в Nasekomo и обръщайки поглед към пътя, който съм извървяла, се чувствам осъществена и благодарна! Пожелавам на всички малки и пораснали деца да вярват в мечтите си и да се наслаждават на пътя!

Нели Ангелова Мениджър „Комуникации“ на Нестле за България, Румъния, Сърбия, Хърватска, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, днес и като дете. Снимки: Личен архив

Нели Ангелова

Мениджър „Комуникации“ на Нестле за България, Румъния, Сърбия, Хърватска, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония

Като малка бях толкова „заета“ да „работя“ в сферата на пакостите, че почти не ми оставаше време за кариерно ориентиране:-))) За компенсация съдбата ми отреди като възрастна да работя на място, за което мечтае всяко дете и около мен буквално се лее шоколад.  Все пак някъде в 4-ти клас, оформих визия за бъдещето на базата на ясно знание какво не искам да правя. Не исках живота да ме среща повече с тръби, които пълнят басейн за Х време и с влакове, които вървят един срещу друг, но все не се срещат.

Падежите в руския език ме доведоха до „страдателно несъпричастие“ към езикознанието, балетът също не беше опция. За сметка на това обичах да забавлявам околните. Ясно – ще стана комедийна актриса! Виждах се на голяма театрална сцена с насочени прожектори и публика, която се залива от смях. Не станах актриса, но смятам, че успявам да забавлявам околните на други житейски сцени и това ми помага, защото вярвам, че чувството за хумор е важна съставка на всеки успех. 

Даяна Петкова – Head of Recruitment at TechPods, днес и като дете. Снимки: Личен архив

Даяна Петкова 

Head of Recruitment at TechPods

Когато прочетох заглавието се усмихнах и направих малка съзнателна пауза – като да хванеш прочетена книга и да прелистваш страниците, за да си спомниш отделни сюжети.

Моята първа глава започна с откритието, че Дядо Коледа не съществува. Бях тъжна, да. Баба ме попита какво искам за Коледа, а аз бях категорична – полицейски джип. Нали знаете как децата одухотворяват предмети и играчки? За мен тази беше най-любимата и използваната от целия ми детски антураж. Сега, когато се връщам назад, разбирам, че изборът ми е бил мотивиран от вярата в справедливостта, доброто и каузата – да защитаваш хора и да работиш за тяхното благо.

Винаги съм обичала приказки като малка, но най-много тези с героите. Виждах смелост, сигурност, власт. Докато другите момичета мечтаеха да бъдат балерини, певици или актриси, аз бях единственото момиче в детската градина с полицейски джип.

Лятото между 8. и 9. клас вече бях направила анализ на всички професии, тяхното бъдеще, кои ще оцелеят и кои не. Истината е, че всички ми харесваха, но най-много тези със социалния елемент. Вярвам, че това ме насочи към човешките ресурси в университета и не съжалявам. 

Ние, HR специалистите, не приемаме поръчки или задачи, а имаме влияние върху живота на хората и върху бъдещето на компанията, в която работим! Този израз често изплува в съзнанието ми като притегателна сила и котва за това, което правя всеки ден. Може би сега разбирате защо точно полицейски джип. :)

Стефка Мирчева - Head of Applied Agile Practices, Amadeus Sofia, днес и като дете. Снимки: Личен архив

Стефка Мирчева

Head of Applied Agile Practices, Amadeus Sofia

Винаги съм обичала да мечтая и да се пренасям във въображаеми светове посредством книгите. Представях си, че ще стана звезден изследовател, цигуларка, тенисистка или художничка. 

Постепенно открих любовта си към математиката и решаването на сложни задачи. Дойде влечението и възхищението ми от красивите сгрaди и форми. Мечтата ми да стана архитект се открои. Прекарвах часове в рисуване на причудливи, красиви и футуристични сгради. 

Впоследствие страстта ми към математиката ме доведе до вратите на Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и съответно на технологичната индустрия. Така вече 20 години работя на различни позиции в тази сфера. Тъй като Amadeus разработва софтуерни решения за индустрията на пътуванията, успявам да съчетая креативността, науката и копнежа  ми към пътешествията. 

Не съм спирала да мечтая, защото това ме мотивира да се развивам, да не се страхувам да експериментирам и смело да продължавам напред.

Боряна Хайманова - Заместник-директор „Търговска екосистема“ в tbi bank, днес и като дете. Снимки: Личен архив

Боряна Хайманова 

Заместник-директор „Търговска екосистема“ в tbi bank

Музиката присъстваше в живота ми още от ранните ми години, но за жалост, не развих никакъв певчески или музикален талант. Затова реших, че имам по-голям шанс да използвам мозъка, отколкото гласа си и започнах да мечтая да стана детектив – просто бях повлияна от истории за това кой (или какво) всъщност уби Джон Ленън, и от криминалните романи, които четях. И такава не станах.

Днес съм заместник-директор „Търговска екосистема“ в tbi bank, където използвам мозъка си при решаване на различни казуси в бизнеса, изготвяне на стратегии, търсене на възможности за растеж и развитие. Мисля, че съм успяла да взема по малко от двата свята на изкуството и анализата. А за пеенето – пея с кеф (за ужас на другите).:)