България е сред първенците по икономическа свобода и човешко развитие

Нов анализ на ИПИ показва мястото на страната ни в световните класации и препоръчва мерки за подобряване на икономическата среда

18 ноември 2013, 16:22 a+ a- a

Институтът за пазарна икономика /ИПИ/ представи преглед на редица международни индекси и анализира мястото на България в тях. Институтът представя разработката за пета поредна година, като осъществява проекта с помощта на Фондация за свобода "Фридрих Науман". Прегледът включва осем индекса: човешко развитие, икономическа свобода (Фрейзър), правене на бизнес, икономическа свобода (Херитидж), отговорен бюджет, глобална конкурентоспособност, право на собственост и възприятие за корупция.

Еднозначен извод от сравнението липсва. Резултатите на страната ни могат да се категоризират в три основни групи - слаби, посредствени и добри. Слабо се представяме в индексите за възприятие на корупцията и за правото на собственост. При тези два показателя оценката на България е наполовина от максималната и доста далеч от първенеца и по двата показателя - Финландия.

Посредствени резултати имаме в индексите за конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес. Резултатите при тези индекси са между 60 и 70% от първенците за Европа - Финландия, Великобритания и Дания.

При индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие България се представя добре. Резултатите са между 70 и 80% от тези на първенците в класациите - Финландия и Холандия.

Според специалистите на ИПИ България може да настигне първенците само чрез реформи в социално-икономическите взаимоотношения в страната. В доклада по темата са предложени 87 мерки, които целят скъсяване на дистанцията между България и лидерите в международните класации. Пряк резултат от тези мерки ще е ръстът на инвестиции у нас, по-висок икономически растеж, по-високи доходи и подобряване благосъстоянието на населението, пишат още от ИПИ.

Сред някои от основните мерки са образователна реформа, премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове, премахване на държавните субсидии (земеделие, жп транспорт, пощи), премахване на данъци с ниска ефективност (върху дивиденти, наследство, лихви), реално прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове, намаляване на административните структури и наетите в администрацията и др.