Какво представлява данък „Уикенд“ и има ли реално нов ангажимент за бизнеса в България?

Данък „Уикенд” цели да обхване и регламентира в по-голяма степен облагането с ДДС на личното ползване на стоки или услуги, за които при придобиването е ползван данъчен кредит [1]. Типичен пример за това е служебен автомобил, който се ползва за лични нужди през почивните дни. 

Методи Христов е мениджър на Вътрешното знание в Kreston BulMar. Методи е бакалавър по „Финансов контрол” и експерт по ЗДДС и ЗКПО

Какво е новото за 2016 и какво се променя? 
Облагането на личното ползване на стоки или услуги с ДДС не е нещо ново под слънцето. Законът и досега даваше възможност на органите по приходите (НАП) да наложат облагане с ДДС на стоки или услуги използвани за лични нужди. Например в случаите, когато в хода на едно ревизионно производство НАП установи, че стоките или услугите, за които при придобиването им е бил ползван данъчен кредит, впоследствие са предоставени безвъзмездно за лично ползване на собственика или неговите служители. 

С данък „Уикенд“ се дава възможност на лицата сами да декларират какъв е процентът на лично ползване на даден актив, стока или услуга.

Министерството на финансите публикува проект на правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Проектът на правилника предстои да бъде окончателно изготвен от финансовото министерство, след това да бъде подложен на одобрение от Министерския съвет, за да може най-накрая да бъде обнародван в Държавен вестник. Дотогава органите на НАП ще прилагат разпоредбите в Закона за ДДС (ЗДДС), влезли в сила от 1 януари 2016 г. Законът регламентира, че при едновременно използване на стоки или услуги извън дейността на съответната фирма се дължи ДДС за частта на лична употреба. 

Как ще се изчислява и ще доведе ли до някакви практически затруднения за фирмите?
В проекта няма механизъм или методика за начина, по който ще се определя данъчната основа [2], респективно начислява ДДС, когато една стока и/или услуга се използва едновременно както за независима икономическа дейност, така и за лични нужди на собственика или на работниците и служителите, или за цели, различни от независимата икономическа дейност. 

Чл. 27 на ЗДДС регламентира, че при безвъзмездна доставка на стока, за която е ползван данъчен кредит при придобиването, данъчната основа е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността ѝ, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса. 

Данъчната основа при безвъзмездно предоставяне на услуга включва сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Когато се определя сумата на направените преки разходи на използваните стоки, които са или биха били заведени като дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), ако те се използваха в дейността на лицето, се взема предвид амортизацията им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Той се изчислява за всеки данъчен период [3] по линейния метод за период от 5 години (включително за движими вещи), считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит, и съответно за период от 20 години – за недвижимите вещи. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години от предходното изречение. Данъчната основа при подобрение на нает актив е сумата от направените преки разходи за извършването му, намалена с разходите за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението. Ако не може да се установи сумата на преките разходи данъчната основа е пазарната цена. Когато стоките и услугите се използват едновременно за лично ползване и за основната икономическа дейност на лицето, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.

За употребата на какви фирмени активи се отнася данъкът? 
В ЗДДС и в правилника за прилагането му към момента няма предвиден минимален праг за същественост на стойността на стоките, от което следва, че и най-дребните предмети и вещи трябва да бъдат следени и отчитани.   

Как ще се отчита личното ползване на един служебен актив? Има ли опасност от субективно тълкуване на закона? 
За момента няма яснота как ще се извършва отчитането на личното ползване на един служебен актив. Очаква се от НАП да публикуват указание, с което да се дадат допълнителни насоки. Към момента може да се каже, че е налице субективен фактор при прилагането на закона. 

Как данък „Уикенд“ ще се отрази на разходите на фирмите? А ще засегне ли по някакъв начин служителите?
Прилагането на данък „Уикенд“ несъмнено ще се отрази върху фирмите, тъй като разходите за лично ползване няма да бъдат признати за данъчни цели (тоест ще бъдат извадени от общите разходи за годината и така ще се увеличи финансовия резултат и съответно данък печалба) поради факта, че същите не са свързани с дейността на фирмата. Възможна е дори хипотезата тези разходи да бъдат считани като допълнително възнаграждение за персонала, което е под непарична форма, което автоматично води след себе си определянето на по-високи разходи за данъци и осигуровки.

[1] Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка или от внос; за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; и за изискуемия от него данък като платец на данъка по глава осма от ЗДДС.

[2] Данъчна основа е стойността, върху която се начислява данък, когато доставката е облагаема, или не се начислява данък, ако доставката е освободена или с място на изпълнение извън територията на страната. Представлява възнаграждение за доставката – насрещната престация – получена или дължима за доставката, определена в лева и стотинки, без ДДС.

[3] Данъчен период е един месец, който обикновено съвпада с календарния. Данъчният период е периодът определен от закона, след изтичането на който трябва да се подаде декларация за оповестяване на резултата.