Все повече анализатори предлагат това решение срещу технологичната безработица. Какви са предимствата и недостатъците му?
Технологичният напредък и развитието на изкуствения интелект все по-често са обвинявани за растящата безработица и неравенство по света. Неотдавнашен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) показа, че неравенството между бедни и богати е достигнало исторически нива в повечето от 34-те страни членки на организацията.
Технологичната безработица
Счита се, че развитието на технологиите има съществен принос за намаляването на доходите на хората и за упадъка на средната класа. Много икономисти смятат, че голяма част от хората нямат необходимото образование и квалификации за добре платените работни места, изискващи комплексни технологични умения.
Същевременно развитието на технологиите и изкуствения интелект доведе до автоматизирането на много рутинни дейности в производството, в счетоводството и администрацията, което принуди много от хората, заемащи подобни позиции да се преориентират към по-нископлатени работни места.
Решение ли е базовият доход?
„За” базов доход
Решение на предизвикателството, което новите технологии като автономни автомобили и 3D-принтиране отправят, би могъл да бъде безусловният базов доход. Това е мнението на Мартин Форд, автор на „Възходът на роботите”, обявена от Financial Times за една от най-влиятелните бизнес книги за 2015.
Подобна позиция пред Economy.bg зае и професор Амос Вицтум от London School of Economics. „Повечето хора разчитат на работата, за да получат някакви доходи. С технологичния напредък обаче голяма част от работата, която хората са вършили досега, вече може да се осъществява от машини. Това се е случвало и преди – автоматизацията кара хората да се преместят от селското стопанство към производството, а по-късно - от производството към услугите. Но сега компютрите и технологиите застигат и услугите. Въпросът е колко дълго тази динамика може да продължи. Вечно ли ще трябва да измисляме нови начини, за да получаваме заплата и да си осигурим прехраната?”, коментира пред Economy.bg проф. Вицтум.
Едно от решенията според проф. Вицтум е т.нар. „гарантиран базов доход”. „Идеята е да се позволи на тези, които искат да работят, да го правят. А тези, които не искат, да имат възможност да се развиват в областта, в която желаят. Ще има достатъчно хора в света, които ще искат да работят, за да получават повече от базовия доход”, смята икономистът.
„Против” базов доход
Не всички обаче споделят мнението на Вицтум. „Аз не подкрепям идеята. Мисля, че трябва да се измисли по-добър начин да се подсигурят на хората храна, дрехи и подслон. Не просто да им се дадат някакви пари, а после те да ги похарчат, за да се напият. Това ще продължи да възпроизвежда неравенство между хората”, коментира в интервю за Economy.bg известният Оксфордски мислител Тиодор Зелдин. Според него трябва да преосмислим идеята за подслон, да преосмислим как се обличаме и как се храним. „Вместо това финансово решение, аз искам да се намери интелигентно решение”, посочи Зелдин.
Подобна позиция защитава и списание Technology Review в последния си брой. Ако бързият напредък в технологиите елиминира нуждата от повечето работещи хора, то решение като идеята за базов доход не адресира директно проблема, отбелязва Дейвид Ротман от Technology Review. Да се позволи на голям брой хора да излязат от пазара на труда ще доведе до голямо прахосване на талант, а и вероятно ще създаде тежко финансово бреме за обществото, подчертава Ротман.
Кой владее роботите?
Според Technology Review най-добрият отговор на икономическата заплаха, която дигиталните технологии отправят, е да се даде на повече хора достъп до технологичния ресурс. Само по този начин хората могат да се възползват от благосъстоянието, което новите технологии създават. Според изданието добре е все повече хора да притежават роботи – като тук става дума не само за индустриални роботи във фабриките, но за дигитални технологии като цяло.
Пред Economy.bg обаче един от водещите мислители в тази област Джери Каплан, автор на книгата Humans Need Not Apply, подчерта, че от предимствата на роботите ще се възползват най-вече богатите, които ще притежават роботите.
Предстои да видим, дали технологичният ресурс ще се разпредели по-добре, за да могат повече хора да се възползват от благосъстоянието, което новите технологии създават.
