Проектите ще са новият начин на работа в бъдеще

Райнхард Вагнер има повече от 30 години опит в областта на проектното лидерство в различни сектори като аутомотив, машиностроене, въздушна отбрана. Работил е и с много неправителствени организации.
Вагнер е експредседател на Международната асоциация по управление на проекти (IPMA) и почетен председател на Германската асоциация по управление на проекти (GPM).
Той беше в София като лектор на форума 2018 IPMA Conference: „Бъдещето на управлението на проекти – проектно лидерство, компетенции и култура. IPMA Agile сертификационен модел“.

Economy.bg разговаря с него за факторите за успех на един проект, бъдещето на управлението на проекти, и как дигитализацията и изкуственият интелект ще се отразят на индустрията.

Г-н Вагнер, имате над 30 години опит в управлението на проекти. Как се промени индустрията през годините?
Проектният мениджмънт се промени доста. В началото ставаше дума по-скоро за техники, инструменти, програмиране на начина на изпълнение на проекта. Днес човешкият фактор има все по-голямо значение. Хората имат очаквания относно резултата от даден проект. Те са част от екипа. Това предполага проектите да се реализират с повече внимание, което е добре, защото означава, че връщаме обратно хората в проектната среда. Това налага проектният мениджър да има повече лидерски умения. Важна е комуникацията, изграждането на екип и екипната работа. По този начин се променят изискванията за необходимите компетенции на проектния мениджър.

Кои са настоящите тенденции в проектния мениджмънт?
В момента начинът на работа в бизнеса се променя много. Все повече се говори за дигитализация. Това предполага много автоматизирани процеси, които изискват хората да използват инструменти за сътрудничество с колеги от цял свят. От една страна, това е възможност за проектния мениджмънт, но от друга, е заплаха. Шанс е, защото можем да интегрираме повече хора. Можем да си сътрудничим с колеги от Китай или Индия по даден проект. Подобрява се и скоростта на реализация на проекта. Дигитализацията позволява да се пести време и да се ускори работата. Предизвикателството или рискът е, че трябва да вземем предвид промяната, която се случва. Хората трябва да излязат от зоните си на комфорт. Променя се йерархичната структура на организациите. Изисква се повече работа в екип, което е в противовес на много централизирани организации. Така че този тип проекти налагат промяна и на организациите, което е голямо предизвикателство и заплаха за много от тях, защото ако те не се променят, няма да оцелеят.
Дигитализацията ще промени начина на работа на организациите. Налице са повече автоматизирани процеси и няма нужда от толкова отдели с различни функции. Проектният мениджър трябва да се възползва, като разбере как конкретно работи това. Той трябва да има умения в автоматизирани работни процеси, като дори сам може да допринесе за автоматизирането на процесите. Затова считам, че управлението на промяната е ключово умение, което проектният мениджър трябва да притежава в ерата на дигитализацията.

Кои са основните фактори за успеха на един проект?
Хората стоят в основата на успеха на даден проект. Още от самото начало в процеса на работа трябва да се въвлекат всички страни, които имат интерес от проекта, какъв резултат очакват те от проекта, как ги интегрираме.

Какво е бъдещето на управлението на проекти?
Проектите ще са новата нормалност. Свидетели сме на ръст на проектите във всички сектори – в публичната администрация, в промишлеността, дори в личния ни живот. В миналото проектите бяха по редки. В бъдеще проектите ще са новият начин на работа.

Споменахте по време на презентацията си, че делът на проектите, които допринасят за БВП на Германия, е доста голям.
Да, в момента е над една трета, като тенденцията е той да достигне над 50% от БВП. Варира в зависимост от индустрията. В аутомотив сектора той вече е надхвърлил 50% от оборота, който реализираме чрез проекти. Вярвам, че този дял ще се увеличи, тъй като ще привлича вниманието на политиците и правителството. За тази цел са нужни повече инвестиции в образование, в сертификация, в промяната на организациите.

Познавате ли средата в България? Какво бихте ни препоръчали?
Знам, че имате много проекти в строителството, които ще бъдат засегнати от този нов начин на работа. Много ясен пример за това са стартъпите, които са много гъвкави, използват дигитални технологии, дори изкуствен интелект. В България трябва да се фокусирате повече върху стартъп сцената. Вижте какво правят те, какви практики използват и как могат да се приложат и в промишлеността, строителството или други сектори.
Наблюдавам в много страни, че стартъпите стимулират традиционните индустрии към определен начин на работа, което е позитивно. Не възприемайте всичко, защото големи организации като Siemens например, няма как да станат стартъп, но начинът на работа при стартиращите компании е начинът на работа в бъдеще.

Как изкуственият интелект ще се отрази на управлението на проекти?
Изкуственият интелект ще е от полза за проектния мениджмънт. Например лесно ще може да се събират и анализират данни, да се разработва план, базиран на тези данни. Не очаквам AI да замени човешкия фактор в проектния мениджмънт. Защото все още ще има нужда от хора, които да работят с хора. Ще е нужна и интуиция, за да се реагира на комплексни ситуации, на промени. Софтуерът е програма, която работи на база на минал опит. Така че съм малко скептично настроен, че изкуственият интелект ще измести проектните мениджъри. Изкуственият интелект постепенно ще започне да се прилага в проектния мениджмънт, но това ще отнеме от 5 до10 или 20 години може би.