неделя, 17 февруари 2019  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1550 прочитания

    Кои са рисковете за икономиката и възможностите за растеж?

    Вижте какво отговориха водещи икономисти на този въпрос
    21 януари 2019, 10:56 a+ a- a

    Кои са рисковете за икономиката и къде виждате потенциал за растеж?Този въпрос отправихме към водещи икономисти в страната. Ето какво коментираха те пред Economy.bg:

    Основният потенциал е вътрешното търсене
    Любослав Костов, икономически съветник на КНСБ 

    Любослав Костов, Снимка: личен архив

    Сериозни дисбаланси в момента няма. Рисковете според мен могат да се касаят по отношение на натрупването на пропуснати ползи от наша страна. Ние не се възползваме по най-добрия начин от растежа, който генерираме. Правителството планира дефицити, но регистрира излишъци. Това говори за непоследователност, ревизия, консервативност и отказ от активна фискална политика, която да стимулира и без това добрия растеж. Ние смятаме, че по-активната роля на икономическата политика в стимулирането на ръста на БВП би помогнала да регистрираме дори двоен растеж спрямо този в момента (от около 3,5% за 2018г.).

    Основният потенциал е именно вътрешното търсене, което е функция от повишаването на работните заплати. Тази формула се вижда, че вече дава своите плодове и е много важно да не бъде нарушавана. Вдигането на заплатите и в частния, и в публичния сектор е без алтернатива. И това не го казвам като синдикалист, а като икономист, който чете и анализира обективно икономическите перспективи пред страната ни. Не е за подценяване и ролята на нетния износ, който допреди две години беше основен двигател, но в момента отново е отрицателна величина. Конкретни политики и в тази посока няма да навредят.

    Оттук нататък растежът ще идва от повишена производителност на труда
    Георги Ангелов, Старши икономист, Институт „Отворено общество“

    Георги Ангелов, Снимка: личен архив

    В България икономическият растеж е доста балансиран за момента, за разлика от преди десетилетие. Така например, страната в момента има излишък по текущата сметка, умерена инфлация и не се забелязват балони в строителството. Все пак, има някои притеснителни сигнали - например огромният брой издадени разрешения за строеж - особено в София - показва, че не е невъзможно повторение на строителния балон (а той не завърши добре). Засега повечето разрешения за строеж не водят до повече строителство, вероятно защото банките са по-внимателни и не искат да натрупат толкова лоши кредити както преди десетилетие. Но в същото време, кредитирането за домакинствата постоянно се ускорява - особено потребителските и ипотечните кредити, което също може да се превърне в повод за притеснение. Растящите доходи и свръхоптимизмът на домакинствата водят до един потребителски бум, който се подклажда и от евтиния кредит - този процес трябва да се следи, за да не доведе до свръхзадлъжняване и проблеми в следващите години.

    Потенциалът за растеж на България е висок, тъй като страната има много да догонва богатите западни страни. Реализацията на този потенциал минава през повече експортни производства с по-висока добавена стойност. Това е още по-необходимо предвид дефицита на кадри - т.е. досегашният модел за увеличение на производството чрез наемане на повече хора е изчерпан.

    Оттук нататък растежът ще идва от повишена производителност на труда, а това изисква инвестиции както в машини и оборудване, така и в човешки капитал. В много случаи растежът ще изисква и промени в производството - например в автомобилостроенето сега в България има основно производство на автомобилни части и компонента, а в бъдеще трябва да се стремим да привлечем цял автомобилен завод. В момента Фолксваген избира къде да се намира новият им завод - България трябва на всяка цена да привлече тази инвестиция.

    Дефицитът на човешки ресурси е от най-страшните рискове
    Доц. Теодор Дечев, директор „Индустриални политики“ на АИКБ

    Доц. Теодор Дечев
    В България има най-различни направления, в които може да се осъществява растеж. Например относително малкото иновации могат да бъдат повече, а намалелите чуждестранни инвестиции  можем да компенсираме, като привлечем повече. Имаме някои конкурентни предимства, които другите нямат. Свързани са със съчетанието на членство в Европейския съюз, географско разположение, възможности на наличния ни пазар на труда.
     
    Макар че дефицитът на човешки ресурси е от най-страшните рискове пред пазара на труда и безотговорното отношение и на някои институции, и на някои социални партньори засилват тоя риск, но това е, така да се каже, извън нашите възможности – да противодействаме на усещането на някои хора, че е хубаво да няма работници в България. Колкото повече няма, толкова повече ще се качват заплатите, разсъждават те. Това е дълбоко погрешно.
     
    Разбира се, и през тези дни отново пламнаха споровете намаляват ли, нарастват ли чуждестранните инвестиции. Като числа безспорно намаляват, като идващи в  България предприятия – има постоянен поток на идващи инвеститори. От друга страна, не можем да не се безпокоим от факта примерно, че едно предприятие като ЧЕЗ е готово да загуби десетки милиони евро, но само и само да напусне България. Това е много тревожен факт. Независимо  че най-вероятно цялата история с компанията на г-жа Гинка Върбакова ще мине в историята, това е индикативно, когато някой такъв инвеститор толкова бърза. Те казват, че се изтеглят от района, отиват си от Албания, напускат Турция, смятат и да напуснат България. Искат да се занимават с други проекти в Западна Европа. Но ето това е сигнал, който би трябвало да ни безпокои.
     
    От друга страна, при нас има чудовищен бум примерно на производството на автомобилна мехатроника, на резервни части и на какво ли още не. Това е един изключително бързорастящ отрасъл. За съжаление, там пък във веригата на доставките ние сме на такава позиция, че не създаваме голяма добавена стойност. Един от големите ни проблеми е, че ние произвеждаме възли, детайли. Спечелили сме си местата във веригите на доставките, което е чудесна новина. Лошата новина е, че са с относително малка добавена стойност и затова хората гледат и се чудят – добре толкова много предприятия дойдоха в България, толкова чуждестранни инвеститори, пък заплатите бавно се повишават. В интерес на истината от 2006 до края на миналата година средната заплата в България се е повишила над 3 пъти. Което не е чак толкова малко за такъв период от време. Никак даже. Но хората нямат време да чакат. Това е цялата работа.
     
    Разминаване между уменията на работната сила и нуждите на бизнеса
    Явор Алексиев, икономически анализатор в Института за пазарна икономика
     
    Явор Алексиев, Снимка: личен архив.
    В много области има рекордна заетост в момента, в 19 от 28-те области. Което разбира се не означава, че тя навсякъде е висока. В някои райони на страната като Силистра и Разград, въпреки че имаме рекорди, заетостта остава доста ниска. Проблемът е, че това, което имаме в момента като човешки ресурс, не успява в достатъчна степен да позволи на българския бизнес да разгръща своя производствен потенциал и своя експортен потенциал съответно. Това, през което минават от години много европейски икономики, този недостиг на труд, който спъва развитието на икономиките им, това е един феномен, с който ние тепърва започваме да се сблъкваме.
     
    Най-бързото решение за това е вносът на работна ръка от чужбина, но това е голямо предизвикателство. България като такъв тип дестинация не е особено атрактивна и се конкурира на практика с почти всички останали страни членки на ЕС именно за тези работници на трети страни, които имат желание да работят на територията на Европейския съюз. Така че по линия на пазара на труда имам притеснения.
     
    При едно евентуално забавяне на икономиката, това, което виждаме като разминаване между уменията на работната сила и нуждата на бизнеса ще бъде все по-сериозен проблем. Структурата на безработните – техният образователен профил и квалификация наподобяват много това, което имахме през 2007-2008 г. Това означава, че активните мерки на пазара на труда – за обучение, преквалификация и др., общо взето не са достигнали до някакъв резултат. Съответно един икономически трус най-вероятно ще се усети бързо и на пазара на труда. А пък видяхме, че трудно се случва възстановяването. Понякога се завърта една спирала - едни хора губят работата си, заради тях други хора губят работата си, едно предприятие фалира, свързани предприятия фалират. Съответно има риск, че този период на растеж на българския пазар на труда през последните 3-4 години не е използван достатъчно добре наистина да подобри структурно характеристиките на работната сила в България, така че тя да е по-гъвкава спрямо едни такива потенциални шокове. 
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    15 февруари 2019, 17:02
    Дуалното обучение у нас ще бъде подпомогнато с 14 млн. лева европейски средства
    През 2019 за първи път средната брутна учителска работна заплата изпреварва средната за страната
    15 февруари 2019, 15:14
    Нови правила намаляват бюрокрацията за работещите в друга страна от ЕС
    Ще отпадне необходимостта от заверка при представянето на официални документи
    15 февруари 2019, 13:57
    15 февруари 2019, 13:19
    Предсрочни избори в Испания на 28 април
    Това ще бъдат третите за последните четири години избори в страната