Festo: За нас е по-важно бързо да можем да обучим служителите си, отколкото бързо да намерим готови кадри
Нов развоен център с до 200 инженери и трети завод до три години близо до София открива немската компания. Повече за тези планове – Георги Атанасов, управител на „Фесто Производство“, пред Economy.bg
Трета производствена база до 2022, която ще поеме до 600-800 служители на 15-20 мин. път от София планира да изгради немската компания Festo у нас. Освен третия завод дружеството ще отвори и развоен център, в който ще бъдат ангажирани до 200 инженери. В момента в компанията работят над 900 души, над 800 от които са в София, а останалите - в базата в Смолян. В България Festo произвежда сензори, съединителни кабели, вентилни модули, аксесоари и други изделия.
Защо и как Festo ще разшири присъствието си у нас, ще засегне ли „умното“ производство работните места, как изглежда фабриката на бъдещето – Economy.bg попита Георги Атанасов, управител на „Фесто Производство“.
Защо и как Festo ще разшири присъствието си у нас?
Г-н Атанасов, наскоро Festo обяви, че планира изграждането на трети завод у нас? Какво наложи разширяването? Ние растем заедно с индустрията, която се автоматизира навсякъде. Увеличава се търсенето на компоненти за автоматизация, нараства и нашето производство и ни отеснява. След няколко години няма да имаме площ. Затова отсега мислим къде ще е следващото ни производство.
Вече ясно ли е къде ще бъде локализирана базата и кога ще заработи тя? Избрахме локация, която е близо до София. В момента водим разговори за избор между трите ни фаворита. Държим да е близо, тъй като не можем да разделим продуктите и технологиите ни на две самостоятелни бази. Надявам се да е на 15-20 мин. път с кола от сегашната ни локация. Наясно сме, че в средата или в края на 2021 тук няма да имаме място и искаме да сме се подготвили за този период.
Откога тогава новата ви база ще стане оперативна? През 2022 вече трябва да я използваме. Ако стане през 2021, това ще означава, че сме растели по-бързо, отколкото предвиждаме. За да я използваме през 2022, с над година строеж, половин година планиране, половин година съгласуване, това означава, че в рамките на тази година процесът трябва да започне.
Какво ще се произвежда в нея? Имаме ръст при нашите изделия – сензори за управление на пневматични инсталации, сензори за поток и налягане, сглобяваме и сервомотори и вентили. Разрастването е свързано с ръста на нашите серийни производства и с множество нови технологични съоръжения, които изискват повече място.
Колко работни места и за какви специалисти ще открие Festo в новия завод?
Колко работни места ще разкриете? Растем много повече като обем на произведената продукция, отколкото с хора, което означава, че търсим повече специалисти, повече техници, по-високообразовани монтьори за производството ни. Или пък самите ние си ги обучаваме, което е добре. Дори и да отворим по-малко работни позиции, отколкото предишни години, хора ще ни трябват, но ще са ни нужни такива с по-висока квалификация или умеещи повече неща.
Описахте профила на търсените от вас кандидати, а какъв брой планирате да наемете? В момента сме почти 900 души в дружеството, от които над 800 работят в София, а останалите са в базата ни в Смолян. Последните години сме се разраствали със 100-150 души на година. Може би подобен ще е темпът на растеж и през следващите години. Тези 100-150 души обаче няма да са само в производството. Голяма част от тях ще бъдат ангажирани в поддържащи функции, в инженеринг, в развой. Така че търсим все повече хора с по-висока квалификация.
Конкретно за новата база имате ли идея колко работни места ще откриете? Имаме планове, но те ще бъдат детайлизирани в рамките на тази година. Идеята ни е там да започнем с площи, равни на сегашните ни тук, т.е. буквално да удвоим капацитета ни като производство, логистика и администрация. Това означава, че там ще подготвим сгради, които да поемат 600-800 души за период от няколко години след пускането на базата в експлоатация.
Нов развоен център с до 200 инженери: "Вече ще управляваме бъдещето и на други заводи".
Планирате и откриването на развоен център. Кога ще заработи той и колко служители планирате да наемете? В България сме вече от около 26 години и от почти 18 години имаме екип за развой – колеги, които се занимават с дизайн и развой на продукти или компоненти за продукти, които се произвеждат при нас. От миналата година благодарение на нашето добро представяне концернът Festo започна инициатива за увеличаване на този екип с цел тук да има и развой за продукти и приложения, които да се произвеждат извън България. Грубо казано, ако по-рано имахме над 20 души, които се занимаваха с развой за нашите продукти, още към края на тази година ще имаме над 70 души в това звено, които ще бъдат ангажирани с дейности и за други заводи на Festo, а до 2-3 години те ще станат около 150-200 души.
Освен развойна дейност за вашите продукти по какви други проекти ще работи този център? От няколко години в Европа, по света, а сега вече и в България се говори за дигитализация и индустрия 4.0. Аз съм много радостен, че част от дейностите на концерна Festo в насоки като роботизация, дигитализация и софтуерни приложения ще бъдат част от ангажимента на този разрастващ се екип за развой в България. Всичко ново, което концернът предлага, ще се изгражда благодарение и на наличното ноу-хау у нас. Ние произвеждаме продукти с електроника и софтуер, така че вече ще имаме развой освен за електрониката и за софтуера. Ще управляваме също бъдещето на други заводи с този тип развой.
"Две трети от позициите ни се заемат от вътрешен персонал. Не ни притеснява, че това, което търсим, го няма на пазара или е в недостатъчно количество".
Има ли достатъчно подготвени специалисти, които да покрият такъв тип проекти? Хората не достигат никъде. Почти две години бях в Чехия и там също нямаше достатъчно квалифициран персонал, който да започне работа на следващия ден и да започне да изпълнява задачите на 100%. От около две години говорим с моите колеги, че е по-важно да се научим бързо да обучаваме и преквалифицираме хората, отколкото бързо да намерим готови кадри. Дори и да има квалифицирани хора, след две години на нас може да ни трябват други и пак трябва да ги преквалифицираме. Нашият фокус е да създадем система за бързо навлизане, обучение и развитие на кадри. Не ни притеснява, че точно това, което търсим, го няма на пазара или е в недостатъчно количество.
Колко време отнема средно да намерите специалисти за различните производства? И колко отнема обучението на даден служител, така че той да може да се включи адекватно в производствения процес? Ние печелим от факта, че Festo като завод е добре познат в България. Известни сме и с работата ни в областта на корпоративна и социална отговорност. Познават ни и като техническа фирма, така че за много от обявите ни имаме голям брой кандидати. От друга страна, досега никога не сме търсили софтуерни специалисти или такъв тип професионалисти, за които фирмата ни е непозната. Имаме позиции, които запълваме за по-малко от месец, но имаме други, за които търсим подходящи хора няколко месеца. В този период вече наши вътрешни кандидати са заели позицията и ние решаваме, че оставаме на ниво вътрешно развитие. Колегите от „Човешки ресурси“ направиха статистика, че две трети от позициите ни се заемат от вътрешен персонал. Имаме ситуации, при които за няколко месеца се овладяват новите отговорности. Имаме и такива, особено при тези, за които се изискват сертификати или при които има твърде много взаимодействие с централата на Festo или с доставчици и клиенти, където това трае над 1 година.
"Възможно е браншове у нас с много интензивен ръчен труд без особено високо ниво на създадената стойност да бъдат доста засегнати от автоматизацията и дигитализацията на процеси".
Планирате по-силен фокус върху автоматизацията в производството. Така ли изглежда фабриката на бъдещето – автоматизирана и дигитализирана? Имаме много механизация, полуавтоматизация, но нямаме изцяло автоматични линии. Не можем обаче без никаква автоматизация. Когато пазарът иска следващия месец двойно по-голямо количество, трудно можем да реагираме с персонал, като просто го удвоим в рамките на един месец. Така е и когато дойдат летни отпуски или коледни ваканции. Автоматизацията е част от решението за покриване на пикове или за по-голяма гъвкавост. Пълна автоматизация обаче не е възможна.
Значи автоматизацията не е в отговор на недостига на кадри? Или е в някаква степен? България все още е локация със сравнително ниска стойност на труда и надали една автоматизация може да се изплати само заради това, че замества хора. Надали ще се стигне до ситуация, където заради липсата на хора да се вкарва автоматизация в държава с подобно съотношение на разходите за персонал. По-скоро това е или оптимизация като скорост на реакция спрямо пазара – автоматизацията може да работи нощем и през уикенда с по-малко хора, или е следствие на много високи технологии към продукта, които човек не може да реализира с ръце като монтаж или като изисквания за безопасност към продукта.
Не очаквате да се реализират мрачните сценарии, при които автоматизацията измества хората от работните им места? Със сигурност има монтажни операции, които след няколко години няма да са налице. Но това е облекчение за хората. Например при някои повтарящи се, досадни задачи. Те ще отпаднат и ще облекчат хората, които вече ще извършват по-сложни монтажни дейности. Така че някои операции ще отпаднат, но ще се появят други. Една автоматизация изисква някой, който да е пусне, да я зареди, ремонтира и поддържа, да я препрограмира при промяна на изделието. Ако тя замести пет човека, ще дойдат други двама на тяхно място, които са с много по-висока квалификация и умения.
Какво ще се случи с останалите? За тях ще има ръст в други изделия, които не можем да автоматизираме, и те ще поемат тези задачи.
Не очаквате автоматизацията да доведе до безработица? При нас – не. Но възможно е браншове у нас с много интензивен ръчен труд без особено високо ниво на създадената стойност да бъдат доста засегнати от такъв тип автоматизация и дигитализация на процеси.
Как изглежда все пак фабриката на бъдещето според Вас? С по-малко зависимост от конкретен човек, който трябва да вземе решения. Вместо него по-скоро компютър или сензор ще преценява, дали нещо не е наред.
По-добри решения ли ще вземе компютърът? Ще бъдат по-добре подплатени от гледна точка на логика, но дали ще бъдат по-правилни, не знаем.
Каква е ролята на заводите в България за групата Festo? Festo има 11 завода в момента в света. Ние сме 4-ият или 5-ият по големина в зависимост от това дали се преценява като хора, или обем на произведената продукция. България ще остане втората най-голяма производствена база на Festo на тема електроника и продукти с електроника и най-голямата – на тема кабели и изделия с кабели.
България вече е сред държавите в ЕС с най-облекчени правила за задължителен финансов одит – Пламен Донев, член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България