България трябва да има стратегия за винена дипломация, за да привлeчe повече туристи – проф. Федерика Оливарес, експерт по културна дипломация, пред Economy.bg
Проф. Федерика Оливарес е директор и основател на магистърска програма „Културна дипломация: изкуства и медии в международните отношения и глобалната комуникация“ към Католическия университет в Милано. Като официален съветник по културните въпроси на министъра на външните работи в периода 2011 – 2013 Федерика Оливарес отговаря за стратегията и политиките в областта на културната дипломация и е координатор на „Годината на италианската култура в САЩ“ през 2013. Оливарес изнесе лекция за изкуството на културната дипломация в Българската академия на науките. В рамките на форума тя съобщи, че ще предостави голяма стипендия на български студент за магистърската програма следващата година.
Повече за възможностите на културната дипломация и как България може да се възползва от нея – вижте какво сподели проф. Федерика Оливарес пред Economy.bg
Какво представлява изкуството на културната дипломация?
Федерика, как бихте дефинирали понятието „Културна дипломация“? Културата е тясно свързана с идентичността – идентичността на човек, на град, на нация. Културната дипломация са международните отношения съответно на град, институция или държава, които чрез собствената си култура изграждат репутация, влияние и лидерство на световната сцена.
Културата отдавна играе важна роля. Нов феномен ли е обаче културната дипломация? Не, говорим за много древен феномен. Винаги е ставало дума за това да направиш по мирен път една култура позната за друга. Културната дипломация е термин, въведен в края на века. По-широко познатият термин е публична дипломация. Става дума за дипломация и международни отношения, фокусирани върху различни публики. Днес говорим за нова публична дипломация. Чрез социалните медии държавите искат да ангажират обществото по цял свят. Това е валидно за държавни или за недържавни организации.
"Знаем твърде малко за българските вина, макар че са толкова добри. България трябва да има стратегия за винена дипломация, за да привлича повече туристи".
Каква е ролята на културната дипломация в днешния променящ се, глобализиран, все по-агресивен и поляризиран свят? Културната дипломация може да играе ролята на стабилизатор, може да допринесе за това две страни да влязат в диалог. Пример за това е арт дипломацията. Две страни, които не поддържат дипломатически отношения, могат да направят обща изложба. Подобно нещо се случи през 2005, когато британски музей представи изложба на шедьоври от Иран. По това време Великобритания нямаше дипломатически отношения с Иран заради ядрената му програма. Музиката също е форма на културна дипломация. Пример е West–Eastern Divan Orchestra с композитор Даниел Баренбойм. Той създава оркестър с музиканти от Палестина и Израел. Има много примери, при които културната дипломация може да допринесе враждуващи страни да започнат диалог. Културната дипломация може да има и важна икономическа роля. Например в България. Знаем твърде малко за българските вина, макар че са толкова добри. България определено трябва да има стратегия за дипломация на храните и вината, така че да бъде по-позната и да привлича повече туристи, интересуващи се от култура. Те биха могли да посетят Пловдив, който е Европейска столица на културата, заедно с италианския град Матера. Така че това е добър период за засилване на културната дипломация на България.
"Когато пътуваш в чужбина, ти всъщност си посланик на страната си".
Кои страни са овладели в най-голяма степен изкуството на културната дипломация? 30-те най-добри страни са подредени в глобална класация, наречена The Soft Power 30. Миналата година лидер беше Великобритания, следвана от Франция и Германия. Италия е едва на 6-о място, защото при културната дипломация не става дума само за музеи и изкуство. Говорим също за храна, за изкуство, за икономика, за различни политики, за гостоприемство, за това колко добри за живеене са градовете на конкретна страна. Страна, която иска да се изкачи в класацията, трябва да предложи доста не само по отношение на изкуство и изложби, но също и като кухня, образование, дигитални политики, икономика, международен обмен.
Как изглежда един успешен културен дипломат? Можеш да бъдеш много успешен културен дипломат дори и да не си посланик. Всеки един от нас може да бъде много добър посланик на страната си. Когато пътуваш, ти всъщност си посланик на страната си. Начинът, по който си облечен, начинът, по който взаимодействаш с хората и представяш страната си, е първата стъпка към културна дипломация.
"Чрез дигиталните платформи дори малки държави могат да представят силните страни на културата си пред целия свят".
Какво е влиянието на социалните медии върху дипломацията днес? Какъв е потенциалът и какви рискове носят те? Чрез дигиталните платформи дори малки държави могат да представят силните страни на културата си пред целия свят. Това не беше възможно само преди 20 години. Така че дигиталните платформи могат да са голям съюзник. В същото време трябва да се внимава, защото фалшивите новини, разпространявани лесно чрез социалните медии, могат да разрушат имиджа на човек, град или на цяла страна. Затова в днешно време е наложително да има стратегия и да се прави преглед на това какво се публикува в социалните медии за съответната страна и култура. Така че социалните медии са възможност, но и носят големи рискове.
Споменахте в лекцията си Twitter дипломацията или Twiplomacy. Да, дори папата, който има свой акаунт, разчита на Twitter дипломацията. Платформата се използва доста, защото можеш бързо да отправиш кратко послание към всекиго и да достигнеш до потребителите с най-голямо влияние, а именно младежите. Стратегията на дадена страна по отношение на дигиталната дипломация понастоящем обаче трябва да обхваща различни платформи като Facebook и LinkedIn.
Как български студенти могат да кандидатстват за стипендия за магистърска програма по културна дипломация в Рим?
Споменахте, че ще предоставите голяма стипендия за български студенти. Какво е нужно да направят те, за да кандидатстват за нея? Това е програмата на магистратурата по културна и дигитална дипломация, която се организира от Cattolica Università във филиала в Рим. Тя започва всяка година през ноември и продължава до юни. Приемаме студенти, които имат бакалавърска степен по Международни отношения, Международна политика или Международна икономика. Трябва да ни пишат онлайн и да кандидатстват, като изпратят мотивационно писмо и обяснят защо имат интерес към тази програма. Също трябва да изпратят документи, удостоверяващи бакалавърска степен и добро владеене на английски език. Най-добрият сред кандидатите ще бъде избран за стипендия за следващата година.
България вече е сред държавите в ЕС с най-облекчени правила за задължителен финансов одит – Пламен Донев, член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България