Поглед отвътре в европейския център, който денонощно бди за безопасността ни

През последните години множество природни бедствия засегнаха всички части на ЕС, вземайки стотици жертви и нанасяйки щети на инфраструктурата за милиарди евро. Когато възможностите на дадена държава да се справи с дадено бедствие, напр. пожари, не са достатъчни, другите държави от ЕС изпращат помощ под формата на хеликоптери, противопожарно оборудване и огнеборци. Подкрепата се координира от специален център в Брюксел, до който европейските държави могат да се обърнат в случай на бедствие или да предложат помощта си на друга засегната страна. 

Тук се вижда какъв капацитет може да предостави всяка една страна на друга, засегната от бедстивие, държава

Това става чрез активирането на Механизма за гражданска защита на ЕС. Той е създаден през 2001 и в него членуват 34 страни – всички държави членки на ЕС, както и Исландия, Сърбия, Македония, Черна гора, Норвегия и Турция. Когато бъде задействан, механизмът координира предоставянето на европейска помощ там, където е необходимо. Участващите държави обединяват ресурсите, които могат да бъдат предоставени на засегнатите от бедствия държави по целия свят.

От 2001 до 2019 той е бил активиран (като предварително предупреждение или вследствие на подадено искане за помощ) при 300 бедствия, като само през 2018 механизмът е бил задействан 20 пъти. Освен при пожари механизмът може да бъде задействат при наводнения, изригвания на вулкани, земетресения, епидемии, циклони, морско замърсяване. Ето само няколко примера от 2018: Демократична република Конго – епидемия от ебола (17 август); земетресение: Индонезия (2 октомври); наводнения: Индия (септември) и Нигерия (септември); горски пожари: Швеция (14 юли), Латвия (23 юли), Гърция (23 юли) и Португалия (1 август); вулканично изригване: Гватемала (юни и юли); морско замърсяване: България (20 август) и Франция (9 октомври).

В момента, ако Франция изпрати самолет на Италия, ЕК покрива 80% от разходите, а 20% ще бъдат поети от Италия.

През последните години екстремните метеорологични условия и други явления доведоха до предел способността на държавите членки да си помагат взаимно, особено когато няколко страни се сблъскат с един и същ вид бедствие едновременно. Затова ЕС реши да бъде създаден нов Европейски резерв от ресурси, който ще включва противопожарни самолети, специални водни помпи, средства за издирване и спасяване в градска среда, полеви болници и екипи за спешна медицинска намеса и средства за реагиране при химични, биологични, радиологични и ядрени инциденти. За тази цел в края на миналата година беше представен планът RescEU.

В този център екип следи 24/7 за предстоящи бедствия

Освен че анализира и координира исканията за помощ от държавите Центърът за спешно реагиране в Брюксел осигурява и ранно предупреждение за предстоящи бедствия. 24 часа на ден 7 дни в седмицата отговорен екип следи за риска от наводнения, пожари, земетресения и вулкани. Това е възможно и благодарение на европейската програма „Коперник“, която предоставя информация, базирана на спътникови данни и сензори, разположени по море, суша и въздух. Тя спомага за наблюдаването на околната среда и изменението на климата, както на местен, така и в световен мащаб. Тя може да изготви карти за оценка на риска или да следи и оцени размера на щетите от събития като пожари и наводнения.

Тук се следи за земетресения, циклони, наводнения, вулкани

Economy.bg успя надникне в центъра, който следи постоянно за предстоящи бедствия не само в ЕС, но и по цял свят.

Тази карта показва къде метереологичните условия може да създадат проблеми

Тук се следи за вероятнастта от наводнения