За предложения нов Закон за марките и географските означения вижте какво сподели адв. Кадиева
Адвокат Красимира Кадиева е представител по индустриална собственост към Патентно ведомство на Република България в областта на търговски марки, промишлени дизайни, географски означения. Тя е и европейски представител в областта на търговските марки и промишлените дизайни. Официално е вписана в списъка на представителите по индустриална собственост към Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. През 2009 – 2010 година специализира международно бизнес право в колежа „Куин Мери” към Лондонския Университет. Има дванадесетгодишен практически опит във воденето на преговори, изготвяне на правни документи и представителство на клиенти в областта на интелектуалната собственост, защитата на лични данни, интернет правото и електронната търговия, както и търговското право, като от 2013 година развива частната си практика.
Свързахме се с нея, за да научим повече за предложения за обществено обсъждане нов Закон за марките и географските означения и как бизнесът може да защити своите права на интелектуална собственост. Ето какво сподели адв. Кадиева пред екипа на Economy.bg:
Какъв е режимът на закрила на географските означения към момента в България и в нарушение ли е той спрямо европейското законодателство? Ако да, защо?
Правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство на Република България. Последното изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения е във връзка с постъпило запитване от Европейската комисия относно поддържането на национална закрила на географските означения за земеделски продукти и храни. Въведе се чл.51а, съгласно който не се регистрират по реда на сега действащия закон географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 година. Въпреки това, на 28.01.2019 година е получено мотивирано становище по процедура за нарушение № 2017/4062 по описа на Европейската комисия, в което становище е посочено, че българското законодателство е несъвместимо с правото на Европейския съюз, защото сега действащият Закон за марките и географските означения все още запазва закрилата на географските означения в нарушение на Регламент (ЕС) № 1151/2012, макар и само за преходен период. В тази връзка, разпоредбите на проекта на нов Закон за марките и географските означения, предложени във връзка с постигането на съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012, са съобразени с полученото на 28.01.2019 година мотивирано становище на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2017/4062.
Какво се предвижда да се случи с регистрациите на географски означения за земеделски продукти и храни, направени по реда на ЗМГО? А с производствата по регистрация, които не са приключили към момента на влизане в сила на новия закон?
Във връзка с постигането на съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012, в преходните и заключителни разпоредби на проекта за нов Закон за марките и географските означения е предвидено, че регистрациите на географски означения за земеделски продукти и храни, извършени по реда на сега действащия Закон за марките и географските означения, се прекратяват от датата на влизането в сила на новия закон. Що се отнася до производствата по регистрация на географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, или заявки за вписване на ползвател на такива географски означения, по които до влизане в сила на закона няма влязло в сила решение - те се прекратяват.
Предвижда се притежателите на права върху регистрираните географски означения за земеделски продукти и храни да не могат да предявават искове за нарушения преди влизане в сила на закона. Как тогава те могат да защитят своите права?
Наистина притежателите на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, не могат да предявяват искове за нарушения, извършени преди влизането в сила на закона. Също така не се образуват административнонаказателни производства, а образуваните се прекратяват служебно, за извършени преди влизането в сила на закона нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Следователно, физическите и юридическите лица, които имат желание да предлагат продукти със защитено географско означение за земеделски продукти и храни, не могат да получат закрила само на национално ниво, а считано от 1.01.2008 година трябва да извършат регистрация за територията на всички държави-членки на ЕС по реда на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
Какво ще се случи с регистрациите в Международното бюро на Световната организация по интелектуална собственост, направени въз основа на националните регистрации, които сега се предвижда служебно да бъдат прекратени?
Патентното ведомство се задължава да уведоми незабавно след влизането в сила на новия закон Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост за служебното прекратяване на националните регистрации на географски означения за земеделски продукти и храни, въз основа на които са направени международни регистрации. Регистрациите в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, чиито базови национални регистрации са заличени с изменението на закона, ще бъдат заличени.
Каква е разликата между защитено наименование за произход и защитено географско указание?
И наименованията за произход, и географските указания са наименования на страна, район или местност в тази страна и служат за означаване на стоки, които произхождат от там. Разликата между наименованието за произход и географското указание се състои в това, че при наименованията за произход, върху качествата на продукта, влияние освен географската среда, има също така и човешкият фактор като умения, традиции и производствен опит, докато при географските указания, качествата на продуктите се определят само от природните условия на географската среда.
Какво е разбирането за „марка", въведено в предложението за нов закон, и какви видове марки се разграничават?
Съгласно проекта на новия Закон за марките и географските означения марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията на притежателя. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. В определението на марка отпада изискването за графично представяне на марката, каквото изискване е залегнало в нормата на чл.9 на сега действащия Закон за марките и географските означения. Допуска се представяне по всеки един начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрила. Тоест, допуска се представяне на марката с всички средства, които са съвместими с възможностите на съвременните технологии.
Що се отнася до видовете марки, съществуват различни критерии за класификация на марките. На първо място, бих искала да отбележа, че според правното положение марките са регистрирани и нерегистрирани. Според начина на представяне марките биват триизмерни, звукови, комбинирани, словни, фигуративни и комбинация от цветове по сега действащото законодателство. Според известността са общоизвестни и марки, ползващи се с известност. Според предназначението са индивидуални, колективни и сертификатни, а по сфера на приложение са търговски марки и марки за услуги, като в новия закон отпада изричното посочване на марката за услуги.
Ще засегне ли новият закон по някакъв начин марките, регистрирани в съответствие с режима по стария закон?
Новият закон ще се прилага за заявки за регистрация на марки и географски означения, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение. Също така, новият закон ще се прилага за искания за отменяне и заличаване на регистрацията на марки и географски означения, по които до влизането му в сила няма влязло в сила решение. Важно е да отбележа, че заварените при влизането в сила на новия закон искания по чл. 26, ал. 3, т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 58 от сегашния Закон за марките и географските означения ще се разглеждат по сегашния ред /редът уреден в сегашния Закон за марките и географските означения/.
В проектозакона изискването за графично представяне на марката отпада. Значи ли това, че ще бъде възможно регистрирането на звукови, ароматни и др. марки?
Бих искала да ви благодаря за интересния въпрос. Сега също могат да се регистрират звукови марки, тъй като мелодията може да бъде представена графично чрез ноти. Тъй като отпада изискването за графично представяне на марките, се допуска представяне на марката с всички средства, които са съвместими с възможностите на съвременните технологии. Следователно ще бъде възможно да се регистрират например мултимедийни марки, холограмни марки, марки съдържащи движение и други видове марки, стига заявителят да може да представи заявената за регистрация марка в подходяща форма, използвайки общодостъпни технологии и марката да може да бъде представена в регистъра на марките по начин, който позволява на обществеността и компетентните органи ясно и точно да определят предмета на закрила, предоставена с регистрацията на притежателя.
Кога може да се каже, че предметът на марката е ясно определен? Какво казва съдебната практика за това кои са съществените елементи на една марка? Бихте ли дали примери?
Основните компоненти при регистрацията на една марка са знакът и стоките и услугите, които ще се обозначават с този знак, като тези компоненти позволяват да бъде определен предметът на защита, предоставен от марката. В този ред на мисли, предметът на марката ще бъде ясно определен, в случай че марката е представена в подходяща форма, чрез използване на общодостъпни технологии, за да може да бъде представена в регистъра на марките по начин, който позволява на обществеността и компетентните органи ясно и точно да определят предмета на закрила, предоставена с регистрацията на притежателя. Също така стоките и/или услугите следва да са класирани правилно и описани точно, ясно и недвусмислено, за да може само въз основа на заявените стоки да бъде определен обхватът на защита на марката.
Що се отнася до съществените елементи на една марка, бих искала да спомена, че марката винаги трябва да се разглежда в нейната цялост и да не се разделя на отделните й компоненти, защото факторът, който е важен за целите на преценката на отличителния й характер е цялостното впечатление, което тя създава у потребителите. Въпреки това, съществените елементи на една марка са отличителният и доминиращият елемент. Отличителен елемент е този елемент в състава на една марка, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната й функция, а именно: да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. Доминиращ елемент е този елемент, който обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите благодарение на графичното си представяне. Доминиращият характер на даден елемент на марка се определя от неговия мащаб, размери, местоположение. Важно е да отбележа, че доминиращият елемент невинаги е отличителен, както и обратното. Също така, словните марки нямат доминиращи елементи, защото се изписват в стандартни видове шрифтове. Съгласно практиката „слабо изразеният отличителен характер на елемент от комплексна марка не означава задължително, че той не може да бъде доминиращ елемент, ако, по–специално, поради своето местоположение в знака или своя мащаб, той може да направи впечатление на потребителите и да бъде запомнен от тях (13/06/2006, T-153/03, Peau de vache, EU:T:2006:157, § 32). И накрая, за да е налице доминиращ елемент, е необходимо марката да съдържа най-малко два идентифицируеми елемента. В случай че е трудно да се определи кой от елементите е доминиращ, това означава, че или няма доминиращ елемент, или никой елемент не е по-доминиращ от друг, т.нар. съвместно доминиране. Установяването на доминиращ характер означава, че един елемент визуално изпъква в сравнение с останалите елементи в знака. В случай че това е налице за два или повече елемента, те са съвместно доминиращи. Ако не може да се направи такава преценка, това означава, че няма доминиращ или съвместно доминиращ(и) елемент(и).
Кога едни марки са идентични и кога са сходни?
Сравняваните марки са идентични, когато между тях има пълно съвпадение (визуално, фонетично и смислово). Освен това, правилото е, че словни марки, при които разликата е само в начина на изписване (с малки или големи букви), също се считат за идентични. При извършване на анализ дали две марки са сходни следва да бъдат преценени следните фактори: фонетично сходство, визуално сходство и смислово сходство. Всеки един от посочените три фактора при сравнение на марките спомага при направата на извод дали между сравняваните марки има сходство, и ако има, в каква степен. Следователно, колкото повече са общите характеристики между сравняваните марки, толкова по-висока е степента на сходство между тях. Накрая, общата оценка на сходство между две марки, не следва да се базира на отделни техни елементи, а трябва да се основава на тяхната цялост, като бъдат взети предвид отличителните и доминиращи елементи в състава им.
Кога за една марка може да се твърди, че се „ползва с известност"?
Ползващите се с известност марки са регламентирани в чл.12, ал.3 в сега действащия Закон за марките и географските означения. Марката, ползваща се с известност, е регистрирана марка, като закрилата е за различни стоки и/или услуги срещу несправедливо облагодетелстване от нейната известност или отличителния ѝ характер. Притежателите на марки, ползващи се с известност, имат възможност да се противопоставят на регистрацията и/или използването на идентични или сходни марки от други лица за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката, ползваща се с известност е регистрирана. Определянето на марка като ползваща се с известност се извършва от Софийски градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство при подадена опозиция или искане за заличаване на регистрация, като при определянето на марка като ползваща се с известност се вземат предвид изброените в чл.50а от сега действащия Закон за марките и географските означения обстоятелства. Това са степента на известност или признаване на марката в съответната част от обществото; продължителността, степента и географската област на използване на марката; продължителността, степента и географската област на публично представяне на марката, в това число рекламирането, разгласяването или излагането на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката; данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана; стойността на марката и други обстоятелства.
Как се предвижда да бъде променен обхватът на закрила спрямо марките, ползващи се с известност?
Разширява се обхватът на закрила освен за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка, ползваща се с изветсност, е регистрирана, също така и за идентични и сходни стоки и услуги. Също така, при сега действащия закон, марката трябва да се ползва с известност на територията на Република България, докато в новия закон марката следва да се ползва с известност на територията на Република България, или в случаите на марка на Европейския съюз – на територията на Европейския съюз.
Могат ли компаниите да се противопоставят на регистрирането на марки, съдържащи техните фирми в наименованието си? Ако да, как?
Да, тъй като в чл.12, ал.7 в проекта на новия Закон за марките и географските означения е предвидено, че при опозиция, подадена от търговец, не се регистрира марка, която се състои от или съдържа фирменото му наименование, което е регистрирано и използвано в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. Бих искала да отбележа, че в чл.26, ал3,т.6 от сега действащия Закон за марките и географските означения е уредена възможността регистрацията на марка да бъде заличена, в случай че марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. Тоест, и сега е предвидена такава възможност, но трябва да е налице вече регистрирана марка, тъй като разпоредбата на чл.26, ал3,т.6 от сега действащия Закон за марките и географските означения урежда възможността марката да бъде заличена на това основание. В проекта на новия закон е уредена възможността компаниите да се противопоставят като подадат опозиция, а също и искане за заличаване, в случай че са пропуснали срока за подаване на опозиция.
Как се предвижда да се изменят абсолютните и относителните основания за отказ на регистрация на марка?
При абсолютните основания за отказ има няколко промени. Съгласно проекта на новия закон, не се регистрира знак, който се състои изключително от формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока, формата на стоката или друга характеристика, която е необходима за постигане на технически резултат и формата на стоката или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоката. При сегашния Закон за марките и географските означения забраните са само относно формата. Добавянето на „друга характеристика“ е продиктувано от премахването на изискването за графично представяне. Абсолютните основания за отказ по отношение на защитата на географските означения са преформулирани. Също така са добавени два нови текста, с които се разширява обхватът на абсолютните основания за отказ чрез включването на защитените храни с традиционно специфичен характер, а също и традиционни наименования на вина. Освен това, нормите на чл.11, ал.1, т.12, 13 и 14 съдържат препратка към законодателството на Европейския съюз и международните споразумения, предвиждащи закрила съответно на географските означения, храните с традиционно специфичен характер и традиционните наименования за вина. Накрая е въведено и едно ново основание за отказ, като се отказва регистрацията на марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни актове, по които Република България и Европейският съюз са страна, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.
По отношение на относителните основания за отказ една от промените е свързана с марката, ползваща се с известност, за която промяна споменах в предходните въпроси. Разширява се разпоредбата, която предоставя възможност опозиция да подаде действителният притежател на марка, която марка е заявена от името на агент или представител на действителния притежател без негово съгласие. Съгласно промените, марка заявена от агент или представител не се регистрира, освен ако последните не обосноват действията си. Също така, заявката за регистрация на марка не се отказва, а се прехвърля на действителния притежател. Добавени са и няколко нови разпоредби, свързани с възможността да се подава опозиция от действителния притежател на марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаването на заявката, а също и да бъде подадена опозиция от оправомощено съгласно съответното законодателство лице, когато използването на марката може да бъде забранено на основание по-ранно регистрирано географско означение. На последно място, новата разпоредба, даваща право на търговец да подаде опозиция срещу регистрацията на марка, която се състои от или съдържа фирменото му наименование коментирахме подробно по-рано.
От кой момент се предвижда изключителното право на маркопритежателя да бъде противопоставимо на трети лица?
Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. В проекта на новия закон е предвидено, че изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията.
Как се предвижда да се промени режимът на санкциониране на нарушенията?
В чл.127, ал.1-3 са уредени административните нарушения и е посочен размерът на глобата или имуществената санкция за извършването на посочените в споменатите разпоредби административни нарушения, като също така са въведени нови състави на административни нарушения. Съгласно проекта на новия закон, размерът на налаганата глоба или имуществена санкция е увеличен значително, като за посочените в чл.127, ал.1-3 от новия закон административни нарушения глобата или имуществената санкция е в размер от 2000 до 20 000 лева. В сега действащия закон глобата е от 500 до 1500 лева, а имуществената санкция – от 1000 до 3000 лева. При повторно извършване на нарушение глобата или имуществената санкция е в размер от 3000 до 30 000 лева, докато при сега действащия закон размерът на глобата е от 1500 до 3000 лева, а имуществената санкция – от 3000 до 5000 лева. Освен това, съгласно проекта на новия закон, разпоредбите, които уреждат административните нарушения и наказания, се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България, докато при сега действащия закон това не е така, тоест, тези разпоредби не се прилагат по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.
Кой съд ще бъде компетентен да разглежда исковете за нарушения и ще могат ли страните да уговарят различна подсъдност?
Исковете за нарушения са подсъдни на Софийски градски съд и не може да бъде уговорена различна подсъдност.