четвъртък, 19 септември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    13626 прочитания

    Българката, отличена за най-добър млад икономист на 2019: Прогресивният данък ще намали неравенството, но и иновациите

    Стефани Станчева, професор по икономика в Харвард, пред Economy.bg
    17 юни 2019, 11:00 a+ a- a

    Запомнете това име, защото тепърва ще чуваме за него! Преди месец 33-годишната българка Стефани Станчева беше отличена с престижната френска награда за най-добър млад икономист, която се връчва от френския вестник Le Monde и института Le Cercle des économistes. Родената в Кричим млада дама е професор по икономика в Харвард, а преди дни имаше възможност да разговаря с германския канцлер Ангела Меркел, която изнесе реч в престижния университет. Станчева е и член на икономическия съвет към френския премиер. Тя е и сътрудник в американското Национално бюро за икономически изследвания и изследовател в Центъра за изследване на икономическата политика. Завършва икономика в Кеймбридж, учи в Политехниката и във Висшето училище по икономика в Париж. Има докторска степен от Масачузетския технологичен институт(MIT).

    За уроците и предизвикателствата по пътя към Харвард, за разговора с Меркел, за рецептата срещу неравенството по света, за връзката между данъци и иновации, за предизвикателствата пред българската и глобалната икономика днес, Economy.bg разговаря със Стефани Станчева.

    Стефани, колко беше дълъг пътят от България до Харвард?
    Пътят беше дълъг. Родена съм в България, с родителите си живях в Източна Германия и после във Франция, в Париж. Следвах икономика в Кеймбридж, Великобритания, в Политехниката и във Висшето училище по икономика в Париж. Направих докторат в Масачузетския технологичен институт в Бостън, САЩ, преди да бъда назначена от Университета "Харвард" и да получа там професорска степен през 2017. Така че пътят беше дълъг и много интересен.

    Какви бяха основните предизвикателства по този път?
    Най-голямото предизвикателство е, че дните имат само 24 часа. Още продължавам да търся решение на този проблем.

    Какви бяха основните уроци, които научихте по този път?
    Трябва да се запазва хладнокръвие и здрав разум както в моментите на успех, така и в тези на неуcпех. Трябва да си даваме сметка за помощта, която получаваме от други хора. Необходимо е да се работи с огромна енергия и без отпускане. Че трябва да има цел по-висока от самия себе си: моята движеща сила е да допринеса за разбирането на законите на икономиката, а се надявам и за подобряване на икономическата реалност на отделните хора.

    Наскоро получихте престижна френска награда за най-добър млад икономист. За какви постижения бяхте отличена?
    За работата за подобрение на данъчната система, която свързва теория и емпирични изследвания, и за нейното въздействие върху дебатите в обществото.

    Как може да бъде адресирано растящото неравенство по света и каква роля има за това данъчното облагане? Съгласна ли сте с Уорън Бъфет, че най-богатите не плащат справедлив дял данъци?
    Един начин да се реагира на нарастващото разслоение в обществото е въвеждането на прогресивен данък върху доходите и значителната натрупана собственост. Това трябва да се направи с голямо умение, тъй като прекалено високото облагане или силната прогресивност на данъка могат да имат неочаквани отрицателни ефекти. Затова трябва да се насърчават емпиричните изследвания и да се даде на икономистите широк достъп до статистически данни.
    Икономистите не могат да вземат позиция относно казаното от Бъфет. Става дума за законодателство и представата за „право“ е различна в различните общества и за различните хора. За да се разбере какво хората намират справедливо или не, аз например правя анкети с голям брой участници и в различни страни. Целта ми е да разбера какво е поведението, възприемането и оценката на хората на различните политически събития и промени.

    По-високите данъци няма ли да окажат негативно влияние на иновационната активност?
    Една от големите теми, по които работя, е въздействието на данъците върху иновационната активност. Зад всяка иновация и технически прогрес стоят мозъци, т.е. научни работници, откриватели, хора. Те не са непременно напълно вглъбени в дейността си, без да си дават сметка за икономическата реалност. По-голямата част от тях работят в предприятия и реагират на икономическите интереси. Оттук можем да си зададем въпроса какво би било влиянието на данъчната система върху иновационната дейност, дали тя променя обхвата и качеството на тази дейност, както и мястото на което тя се прави.
    В едно ново изследване от голям мащаб в САЩ ние дигитализирахме всички достъпни данни за патентите от 1850 до наши дни и създадохме възможност да се проследи пътят на откривателите през цялата им професионална кариера. После благодарение на архивите можахме да намерим всички изследователски лаборатории с броя на техните сътрудници и с годишните им разходи. Накрая свързахме тези данни със записите на събраните данъци от фирми и от частни лица за всеки щат и година по година.
    Основните резултати са, че обемът и качеството на иновационната дейност намаляват, когато данъците върху фирмите и частните лица се увеличават. Дейността се концентрира в географски области и щати, в които данъчното натоварване е по-леко.
    Какво става в наши дни? Ще емигрират ли иноваторите само защото данъците се увеличават? Много е важно да се направи обективен анализ, защото досега мненията, които се даваха, нямаха сериозно покритие. В осем страни, включително Франция, ние проследихме миграцията от 1975 на най-високообразованите и платени лица, именно иноваторите. Установихме, че „суперзвездите“, т.е. най-добрите и най-високопродуктивните, реагират на данъчното натоварване и мигрират в страни, където то е по-малко. Всичко това трябва добре да се претегли, когато се обмисля данъчната система.
    Разбира се, това е само едната страна на уравнението. Другата е, че приходите от данъци създават базата за развитие на обществото и за преразпределение.

    Как оценявате плоския данък от 10% у нас? Какво печелим и какво губим от него? Предимството на плоския данък е лесно прилагане и разбираемост, като те важат както за данъчните власти, така и за отделните лица.
    Цената на това е, че липсва прогресивност, а без значение от разбиранията за социално право повечето от хората са на мнение, че лицата с по-високи доходи трябва да плащат по-голяма пропорционална част от тях, отколкото тези с ниски доходи.

    Кои са според Вас най-големите предизвикателства пред българската икономика днес?
    Виждам поне четири големи предизвикателства. Младите напускат страната и това увеличава средната възраст и трудностите на работодателите да намират квалифицирани служители. Обедняването на възрастните хора и ограниченият им достъп до здравеопазване. Конкурентоспособността на фирмите и свързаната с това слаба покупателна способност. Корупцията, която съществува в много области. Признавам, че от години мисля по тези въпроси. България е една чудесна страна, която дълбоко обичам, с хора, които заслужават да живеят по-добре.

    Имали сте възможност да размените няколко думи с германския канцлер Меркел, която наскоро изнесе реч в Харвард? Какво си казахте?
    Да, имах възможност за кратък разговор. Говорихме за Източна Германия и за всичко, което канцлерът Ангела Меркел успя да направи в един много труден за Европа период.

    В речта си тя подчерта, че протекционизмът и търговските конфликти вредят на свободната международна търговия. Опасенията са, че именно те могат да провокират нова глобална икономическа криза. Основателни ли са тези опасения?
    Много е трудно да се предскаже откъде ще дойде следващата криза. Едно нещо е сигурно, че всички икономисти са съгласни, че международната търговия може да подобри условията на живот. За сметка на това, на първо време ще има печелещи и губещи и трябва да се внимава да не се изоставят губещите на произвола на съдбата. Хората, които загубват работата си и живеят в райони, които предприятията напускат, трябва да получат помощ. Печелещите са навсякъде, а губещите са концентрирани по райони и индустриални сектори. Никой досега и в никоя страна не е успял наистина да реши този проблем и затова сме свидетели на силна съпротива против международната свободна търговия и глобализацията.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 8 часа
    Бизнес организации стартират инициатива за повече добри новини за българската икономика
    Кампанията „За да успеем в България“ е провокирана от отказа на електронните медии да споменават фирмени и продуктови наименования с информационна, а не с рекламна цел
    преди 9 часа
    ЕС даде ултиматум на Борис Джонсън
    „Покажи ни план за Брекзит в следващите 12 дни или това е краят“, гласи той
    преди 9 часа
    Стартира нова кампания, която популяризира учителската професията
    Инициативата „Да преподаваш е яко“ на Гьоте-институт България насърчава младите хора да изберат професията на учител по немски език
    преди 13 часа
    В София са базирани над 92% от българските технологични компании
    Столицата привлича 54% от инвестициите в България и произвежда 40% от БВП на страната