ЕК: Външни фактори ще забавят темпото на растеж в България през втората половина на 2019

Европейската комисия (ЕК) запази прогнозата си от пролетта за растежа на българската икономика от 3.3% тази година и 3.4% догодина. Това сочи лятната междинна прогноза за икономиката в ЕС и еврозоната, публикувана днес.

Заради външната среда се очаква българската икономика да расте с по-слабо темпо през второто полугодие, отбелязват авторите на доклада. 

По отношение на инфлацията ЕК очаква темпото ѝ за 2019 да достигне 2.4%, като през 2020 то ще се забави до 1.7%.

Бързият растеж на износа към няколко по-малки страни извън ЕС през първите четири месеца на 2019 предполага висок капацитет към експортна реориентация, подчертават от ЕК. Ако износът към нови пазари се запази като тенденция, това може да доведе до по-добро представяне на износа. 

Краткосрочните перспективи пред европейската икономика също са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези фактори продължават да се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на международната търговия, като се очаква това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината.

Прогнозата за БВП за ЕС остава непроменена — 1,4 % през 2019 и 1,6 % през 2020.

Продължаващата икономическа конфронтация между САЩ и Китай, заедно с голямата несигурност около търговската политика на САЩ може да доведат до запазване на текущия спад в световната търговия и производство и да засегнат други региони и сектори. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари. Напрежението в Близкия изток води също до повишаване на вероятността за значително увеличение на цените на петрола.

Във вътрешен план излизането на Обединеното кралство от ЕС остава основен източник на несигурност.

И накрая, налице са също така значителни рискове, свързани с факторите за растеж в краткосрочен план и с икономическата динамика в еврозоната. Ако се запазят слабостите в производствения сектор и спадът на доверието на бизнеса, това би могло да се отрази и на други сектори и да влоши условията на пазара на труда и да засегне частното потребление, а оттам и растежа.