Психология на икономическите кризи

В последните дни прогнозите за предстяща икономическа криза зачестиха, а рецесия стана една от най-търсените думи в интернет търсачките. Имат ли обаче реално основание опасенията за задаваща се криза, пита списание Economist.

Ако погледнем показателите на най-голямата световна икономика, ще останем объркани. През юли американската икономика е прибавила 164 хил. работни места, а продажбите на дребно са продължили да растат. Но рецесията може да възникне от нищото, твърди авторитетното бизнес издание.

Объркването днес е свързано и с историята на неотдавнашните икономически кризи. Последният глобален икономически спад беше резултат от огромна финансова криза. Този преди него от 2001 също беше придружен от срив на фондовите борси. Повечето хора не могат да си спомнят рецесия, която да не е била свързана с финансов хаос. В момента индексите на основните финансови пазари са почти на нивата си от преди година. Оказва се обаче, че кризи може да има и без пазарни сривове.

За рецесия обикновено се говори, когато са налице две или повече последователни тримесечия на спад на икономическия растеж. Рецесия може да възникне и когато много икономически показатели като БВП, индустриално производство, заетост и др., от растеж започнат да се свиват.

Причинно-следствените връзки при икономическите кризи обаче не винаги са така ясни. По-високите лихви вредят на отделни хора, но за други те са от полза или въобще не ги засягат. Неуспехът на голям производител може да е болезнен за работниците или акционерите му, но да е възможност за конкурентите.

Не всички шокове водят до рецесии. А когато това се случи, е по-скоро заради неспособността да се постигне баланс: спадът на разходите някъде не среща ръст другаде. Вероятно инвеститорите, които се възползват от високите лихвени проценти, влагат печалбите си в сигурни убежища като държавни облигации, вместо да създават работни места. С други думи рецесиите не са просто следствие от финансови шокове, а периоди, в които хората и фирмите не успяват да се възползват от ценни ресурси, когато те станат достъпни.

В основата си това поведение е по-скоро въпрос на психология на масите или "животински инстинкти", както го определя икономистът Джон М. Кейнс. Икономиките са вериги на приходи и разходи, поддържани от споделените очаквания, че всичко ще продължи да бъде нормално. Хората харчат парите си свободно за закупуване на дом или нова прическа, вярвайки, че ще запазят работните си места и доходите. Вследствие на това строителите и фризьорите също имат работа и пари, които могат да харчат. Вярята в икономическия растеж е като самосбъдващо се пророчество. Но тя не е неоспорима. Продължителен песимизъм може да обърне уравнението, така че предпазливите потребители да харчат по-малко, което да доведе до спад в инвестициите и заетостта, подхранвайки вълната от черногледство.

Ако обществото е достатъчно уверено в стабилността на икономическия растеж, то дори голям шок не може да го спре. И обратно, ако настроенията са достатъчно негативни, то само слабо побутване ще е достатъчно икономиката да тръгне надолу. 

Изглежда, че доверието е нещо доста непостоянно, а рецесиите до не малка степен са въпрос на психическа нагла.

Светът днес изглежда разтревожен. Ще се самосбъдне ли това пророчество, предстои да видим.