Стабилни ли са банките в България?

Банковият сектор в страната остава относително стабилен през 2011 година въпреки нестабилната икономическа обстановка, както в България, така и в Европа. Това е мнението на повечето мениджъри на големи банки у нас. „Банките не изпитваха особени затруднения при набавянето на ресурс поради запазилата се тенденция за намаляване на потреблението и увеличаването на спестяванията на населението”, казва изпълнителният директор на ПроКредит Банк Петър Славов.  Според главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян отличителната черта на банковия сектор през изтичащата година е консерватизмът. „През тази година банките като цяло останаха консервативни, но важното е, че доверието в българската банкова система е високо”, казва той за Human Capital. 
 

„Кредитите за домакинства се запазиха на нивата си от предходната година, докато ръстът на кредитите за фирми бе в диапазона от 3-4%”, казва главният изпълнителен директор на Българска банка за развитие Асен Ягодин. Според него  съотношението кредити към депозити, което през 2008 бе над 120%, е продължило да спада, достигайки стойности малко над 100%. „В значителна степен дисбаланса, свързан с привличането на външно финансиране на кредитната експанзия от средата на миналото десетилетие, е преодолян”, казва Ягодин. И допълва, че това е знак, че „през 2011 година българските банки извървяха значителна част от пътя до достигане на здрава основа, върху която да стартира нов растеж”.

Лихвите ще се задържат на сегашното ниско ниво Асен Ягодин, главен изпълнителен директор в Българска банка за развитие Очакванията са EURIBOR през следващата година да продължи да поддържа сегашното ниско ниво и дори да се понижи. ЕЦБ вече намали базисния лихвен процент до 1%, като е вероятно това да не е единствената стъпка на намаление. От друга страна намалението на EURIBOR в значителна степен се компенсира с общата несигурност в средата – лихвите по държавния дълг на страните от периферията на Еврозоната се повишиха, което съответно се отразява върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в тези страни, а и в целия ЕС. Така че на този етап може да очакваме задържане и неголямо повишаване на лихвите в България, което да продължи до средата на 2012 година. След това очаквам отново да се прояви очерталата се през 2010 и първата половина на 2011 година. обща тенденция на постепенно намаление на лихвите. Очакванията ми са новите лоши кредити постепенно да намаляват, тъй като вече отминава ефекта от периода 2007-08 година, когато банките отпускаха кредити при по-ниска степен на обезпеченост.

В същото време обаче докладът на Българска народна банка (БНБ) за банковия сектор за първото полугодие на 2011-а показва намаляване на кредитирането и нарастването на лошите кредити, макар и минимално. Въпреки това централната банка е отчела също ръст в ипотечните кредити през последните 12 месеца с 2.9%, но за сметка на потребителските кредити, които намаляват. За последната година техният брой се е понижил с 3.2%. 

 

„На дневен ред през цялата година в банковата система остана борбата с просрочията. Въпреки забавянето на темпа, с който те нарастват и адекватните мерки на банките, проблемът остава и процентът им продължи да расте”, казва Петър Славов.  Делът на необслужените над 90 дни кредити се е увеличил с 1.6% спрямо края на миналата година. В момента той е 13.53% от всички кредити при 11.92% в края на 2010 година. Това показват данните от отчета на БНБ за първото полугодие на 2011 година. Печалбата на банковия сектор също намалява, с 37 млн. лв. на годишна база спрямо юни 2010 година. Към средата на тази година тя е била 315 млн. лв., показва още анализът на БНБ. Въпреки това банковият сектор в страната запазва стабилността на капиталовата си позиция, успокоява централната банка. „Така че през 2012 г. при положително развитие на икономиката не само, че делът на лошите кредити ще намалее, но ще се увеличи и търсенето на нови кредити.

През 2012 година делът на лошите кредити може да намалее Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор в УниКредит Булбанк Върху лихвите оказват влияние изключително много фактори и затова е изключително трудно да се направи точна прогноза. Те следват тенденциите на основните лихвени индикатори в Еврозоната и макроикономическите показатели в България. Трябва да е ясно, че лихвите се движат повече от пазарни фактори, отколкото от желанията на банките. При положително развитие на дълговата криза в Европа и възстановяване на българската икономика съвсем естествено е рискът за финансовите институции да намалее и постепенно да наблюдаваме поевтиняване на кредитния ресурс. Както вече казах, всичко зависи от състоянието на българската икономика. Ако тя расте устойчиво с по-висок темп, лошите кредити разбира се, че ще започнат да намаляват. Аз смятам, че Европа ще преодолее поблемите и ще реформира финансовата си система така, че да се възстанови конкурентноспособността в страните от Еврозоната. Така че през 2012 година при положително развитие на икономиката не само, че делът на лошите кредити ще намалее, но ще се увеличи и търсенето на нови кредити. Банките са готови да подкрепят процеса на възстановяване.

Банките са готови да подкрепят процеса на възстановяване, казва Левон Хампарцумян.
 

Според Петър Славов  2011 година ще остане ключова за банковия сектор и с това, че се случиха преразпределения на позициите и собствеността на някои от банките в системата. „Те бяха породени от обстоятелствата и нуждата от адекватна реакция на икономическата обстановка в Европа. Някои от играчите на пазара увеличиха капитала си с цел да се подготвят за непредвидени ситуации или да отговорят на повишения кредитен риск. С подобни добри мениджърски решения банковата система се запази през цялата година ликвидна и добре капитализирана”, казва изпълнителният директор на ПроКредит Банк.
 

Банкерите са оптимисти, че ситуацията не само в банковия сектор и в икономиката на страната и на Европа ще се подобри през следващата година.  „Аз смятам, че Европа ще преодолее поблемите и ще реформира финансовата си система така, че да се възстанови конкурентноспособността в страните от Еврозоната. Когато това се случи, няма как българската икономика да не усети всички позитивни последствия от предприетите действия” , казва главният изпълнителен директор на УниКредт Булбанк.  „Очакванията ми са новите лоши кредити постепенно да намаляват, тъй като вече отминава ефекта от периода 2007-08 година, когато банките отпускаха кредити при по-ниска степен на обезпеченост”, казва Асен Ягодин.

Банковата система в България е изключително ликвидна Петър Славов, изпълнителен директор в ПроКредт Банк Поне през първото тримесечие на новата година не очаквам промяна в лихвените проценти по кредитите, а нивата им ще продължат да отразяват адекватно кредитния риск. Банковата система в България е изключително ликвидна в момента. Търсенето на кредити е слабо, особено в края на годината, а депозитите растат. В този смисъл очаквам лихвените нива по депозити да вървят по-скоро надолу. От своя страна ПроКредит Банк ще продължи да кредитира приоритетно малкия и средния бизнес, за да спомогне за растежа на икономиката. Ако икономическата ситуация не се подобри и проблемът с междуфирмената задлъжнялост продължи да се задълбочава, очаквам затрудненията в изплащането на определени кредити да се пренесат и в следващата година. Банките ще продължим да полагаме усилия за поддържането на качеството на портфейла на адекватно ниво и да сме подготвени за реакция дори в случай, че пикът на лошите кредити тепърва предстои.

 

Според мениджърите на някои от големите банки в България лихвените проценти през 2012 година  ще останат на същите нива или дори малко ще се понижат. „Очаквам и през следващата година пазарът да продължи да се движи от тенденциите в жилищното кредитиране, където лихвите ще са конкурентни”, казва Петър Славов. Това мнение е споделено и от Асен Ягодин: „ЕЦБ вече намали базисния лихвен процент до 1%, като е вероятно това да не е единствената стъпка на намаление”, казва той. Според Хампарцумян лихвите се движат повече от пазарни фактори, отколкото от желанията на банките.  „При положително развитие на дълговата криза в Европа и възстановяване на българската икономика рискът за финансовите институции ще намалее и постепенно ще наблюдаваме и поевтиняване на кредитния ресурс”, казва той.