Бизнесът иска по-голяма гъвкавост при изчисляването на извънредния труд

Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия

Да има по-голяма гъвкавост при изчисляването на извънредния труд, настояват от Сдружение за модерна търговия (СМТ). „За сектора на търговията това е много важно, тъй като процесите в големите компании налагат полагане на извънреден труд“, коментира  Йордан Матеев,  изпълнителен директор на Сдружението пред Еconomy.bg.

Министерство на труда и социалната политика се очаква да излезе със своите предложения за промени в Кодекса на труда през април. Сред обсъжданите изменения е да има по-голяма продължителност на извънредния труд в една календарна година - до 300 часа вместо регламентираните към момента в Кодекса на труда 150 часа.

Вижте какви законодателни промени, свързани с извънредния труд, предлагат от СМТ:

Какви законодателни промени предлагате при изчисляването на извънредния труд?
В момента съгласно чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда, извънредният труд е забранен, освен в няколко случая, които са изрично дефинирани от законодателя. Сред тях са осигуряване на сигурността на страната или справяне с последствията от бедствия и аварии. Заради тази забрана компаниите изготвят графиците така, че сборът от работните часове на служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за продължителност на работното време, което е голямо неудобство за бизнеса. Нашето предложение е да отпадне забраната за полагането и планирането на извънреден труд, или да се увеличи обхватът на предвидените в КТ изключения като секторът на търговията бъде включен в тях.

Как трябва да се изчислява извънредният труд?
Според нас е необходимо да има по-голяма гъвкавост при изчисляването на извънредния труд. За сектора на търговията това е много важно, тъй като процесите в големите компании налагат полагане на извънреден труд. Например в случай на инвентаризация на складови наличности или въвеждане на нова информационна система, различни екипи са ангажирани с процеса до неговото приключване. Също така, в нашата сфера има ясно изразена сезонност. По време на Великденските или Коледните празници се налага повече хора да са в магазините, за да могат да обслужат по-големия брой клиенти. 

Отново с гъвкавостта е свързана и възможността за използване на електронни графици. В момента се прилага така наречената „Форма 76“, която работодателите са задължени да ползват за планиране и отчитане на работното време. Затруднението идва от факта, че тя е доста остаряла като формат и концепция, но е единственият документ, който инспекцията по труда приема. В същото време големите международни компании често прилагат в България международно доказани системи за планиране и отчетност на работното време. Така, от една страна работното време се планира и отчита електронно и в същото време се налага данните да се оформят според изискванията на „Форма 76“.

Възможно решение на този казус е въвеждането на базови изисквания по отношение на планирането и отчитането на работното време. Така всяка компания ще може да използва собствени системи, което би било огромно улеснение за бизнеса.

Защо според вас са необходими законодателни промени за извънредния труд?
Приемането на промени по отношение на извънредния труд ще е от полза както на работодателите, така и на работниците. Компаниите ще могат по-ефективно да планират работните процеси. От друга страна служителите ще могат да полагат извънреден труд, когато им се налага и да получат съответното заплащане за това. Така те ще могат да посрещнат извънредни или планирани разходи като ремонт или семейна почивка, например. Разбира се, тук е изключително важно да има пълно разбирателство между работника и работодателя.

Трябва ли да се вдигне ставката за нощен труд?
По принцип заплащането на труда е въпрос на договорка между работодателя и служителя. В този смисъл, ако се налага работникът да полага повече нощен труд, той би могъл да получи и по-високо заплащане за това.

Ще настоявате ли за други промени в Кодекса на труда?
Не е тайна, че кодексът на труда и безкрайно остарял. Той трябва да бъде модернизиран, което е и важно условие икономиката да върви напред и България да бъде примамлива дестинация за чуждестранни инвеститори. Ние сме идентифицирали редица проблеми. Освен регулацията на извънредния труд, тук влизат и ползването на платен годишен отпуск при отпуск по майчинство, липсата на ясна регулация за сумираното изчисляване и електронното отчитане на работното време, минимално необходимото съдържание на трудовия договор, сроковете и документите за съхранение в трудовите досиета на служителите, регулирането на надомната работа, трудовите договори на учениците в дуална форма на обучение и тежкият процес за въвеждане на нови професии в страната.

Всички тези ограничения сковават взаимоотношенията между работодателите и хората, които биха искали да ги моделират така че да са удобни и за бизнес модела на фирмата, и за личния живот на човека. В резултат на това, много възможности за работа не се реализират, от което губят и хората, и икономиката. Други пък се реализират в сивия сектор, тъй като няма адекватна законова форма да бъдат реализирани легално, от което бюджетът на страната търпи загуби.

Сдружението за модерна търговия участва чрез големите работодателски организации  в изготвянето на проект за промени в трудовото законодателство. Като едни от най-големите работодатели у нас с повече от 20 000 служители, членовете на СМТ имат огромна експертиза. Освен това те разполагат с опита на компаниите-майки, доказали своята ефективност на по-развити пазари от българския. Нашите експерти са разработили компетентни становища и по други проблеми, касаещи подобряването на трудовото законодателство у нас, които сме представили и аргументирали. Според нас приемането на предложените мерки би имало бърз и положителен ефект върху пазара на труда, което би допринесло за чувствително подобряване на бизнес средата в България.