Забавянето на икономиката в Германия ще доведе до спад и у нас

Пореден рекорд при търговията, изпреварващ износ и относителен застой при немските инвестиции. Така накратко може да се обобщи 2019 за българо-германските икономически отношения.

Как забавянето на немската икономика ще се отрази на българските предприятия, ще има ли нови немски инвестиции, защо решенията на българските стартъпи са интересни за Германия – попитахме д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара.

Г-н Василев, остава ли Германия най-големият търговски партньор на България? Запазва ли се тенденцията бългapcĸият изнoc да изпpeвapвa внoca oт Гepмaния?
България продължава да има най-голям стокообмен с Германия, въпреки че не разполагаме с данните до края на годината, а само с такива до октомври 2019. Ако продължим с тези темпове, вероятно ще постигнем поредния рекорд, но той няма да бъде толкова голям, както е бил през предишни години. Като обем последния път беше 8.3 млрд. евро, сега гоним 9 млрд. За четвърти пореден път нашият износ ще изпревари немския внос –за деветмесечието в момента имаме излишък от 350 млн. евро.

Каква е ситуацията при инвестициите?
При инвестициите ситуацията е почти непроменена. Въпреки че за десетмесечието на 2019 имаме (според българската статистика) 233 млн. евро германски инвестиции. По този начин Германия е на второ място. На първо е Холандия с около 422 млн. евро. На трето е Великобритания със 168 млн. евро. Така че германските инвестиции са малко по-високи от предишни години, но могат да бъдат и повече. Надяваме се през 2020 да има още нови немски инвестиции.

Как отслабването на немската икономика се отразява на българските производствени предприятия, които изнасят за Германия? Има ли признаци за предстояща криза?
Не е тайна, че нашата и германската икономика работят като скачени съдове. В години на подем в Германия ние също отчитаме положителни резултати. Очакваме и през 2020 поредния добър темп на развитие на нашата икономика – около 3%. Не така стоят нещата в Германия. Първите признаци на криза или рецесия дойдоха през август, когато имахме забавяне на темпа на растеж. Вероятно ще продължим да получаваме тревожни сигнали, което означава, че действително може да има някакъв спад.
Това, което се случва с германската икономика, е в резултат най-вече на търговската война между САЩ и Китай. Другата голяма болезнена тема за всички е Brexit. Оттам се долавят импулсите на забавянето в Германия. Ако това продължи да се случва, ще има отражение и в България.

Как едно по-силно отслабване на икономиката там ще се отрази на нас? Колко силен би бил ефектът върху нас?
Едва ли ще се усети веднага. Може би постепенно. Взаимната търговия за десетмесечието е около 6.9 млрд. евро. За последните 10 години ние отчетохме един значителен ръст – от около 3.2 млрд. до 8.3 млрд. Това е повече от два и половина пъти нарастване. Като че ли свикнахме да се движим само напред и нагоре с много бързи темпове. Ако в Германия има забавяне, постепенно това ще се усети и в двустранната ни търговия.
Неминуемо винаги имаме вълнообразно движение – нагоре и надолу. Време и понякога да усетим леки трусове.

На какво се дължи застоят при инвестициите?
Дължи се на някои неслучили се инвестиции, които всички очаквахме. И за най-голямата от тях все още няма решение. Има поредното отлагане на въпроса. Говорим за инвестицията на Volkswagen. Те са заявили, че през февруари окончателно ще оповестят решението си.

Имаме ли още реално все още шансове за тази инвестиция?
Ние бяхме на финалната права. Дори да не се случи, за България това е голяма чест, голяма реклама, имайки предвид колко много държави кандидатстваха за тази инвестиция. Ние останахме последни и това само по себе си е доста добре за България като дестинация и за имиджа на страната. Не смея да прогнозирам. Решението е преди всичко икономическо, но вероятно има и политически елементи. Засега ентусиазмът малко се поохлади за тази инвестиция.
Но миналата година имахме една доста високопоставена икономическа делегация, която води разговори на най-високо ниво. Тогава се обяви, че влиза една също добра инвестиция на Commerzbank, които искат да създадат в България ИТ хъб. Говорят за нови 400 до 600 работни места. Надяваме се, че и други, които са започнали някакви дейности, ще ги реализират, не непременно и винаги само в София. Резервите са предимно в Северна България.

Миналата година имаше ли знакови инвестиции или компании, които разшириха инвестициите си у нас?
Мнозинството от фирмите продължават да инвестират, но те си минават като български инвестиции и не се отчитат от статистиката.

Каква е причината да е по-слаба изминалата година?
Не бих казал, че е по-лоша година по отношение на взаимната търговия и инвестициите. Но може би развитието е по-незабележимо, защото всички очакваме да се случи изведнъж нещо голямо, да имаме някакъв по-рязък скок.

Очакват ли се други инвестиции освен тази на Commerzbank и от кои сектори? Има ли запитвания към вас?
Със сигурност ще се случат някои инвестиции, които да датират от 2020. Запитвания има, но не са големи имена. Това са малки и средни предприятия от сектора околна среда. Продължава интересът и към аутомотив сектора, химическата промишленост, машиностроенето. Но дали ще се случат, за някои е нужно повече време и настоятелност.

Казахте неотдавна, че „немските инвеститори идват бавно, но дойдат ли, остават устойчиво в страната“. Така ли е все още? И има ли такива, които си тръгват?
Смятам, че е така. Те са много предпазливи, внимателно проучват пазара, информират се, но като дойдат, остават в добри и в не толкова добри времена. Това е доказано през годините. Те са лоялни партньори. Нямаме сигнали за немски инвеститори, които напускат масирано. Имаше един период с енергийните компании, но той премина. Големите знакови имена, които напуснаха, са ясни – E.ON, групата ВАЦ и т.н. Малки и среди сигурно са си тръгнали, когато сложихме спирачката пред възобновяемите енергийни източници. Но сега няма особени сътресения.

Кои фактори са най-важни за тях, когато вземат решения за инвестиция у нас? Предвидимостта, пазарът на работна ръка.

Има ли я предвидимостта? Пазарът на труда също е доста конкурентен.
Пазарът е конкурентен. Напоследък все повече се надигат гласовете, които се оплакват от липса на квалифицирани, та дори и на неквалифицирани кадри. Трябва да се замислим сериозно, защото ако дойде голяма инвестиция, това ще е един от първите й проблеми.

Това ли беше причината Volkswagen да даде назад за инвестиция в България?
Вероятно това е била една от причините. Това го констатираме и в годишната ни анкета. На първо място като проблем беше посочена липсата на кадри. Другото беше корупцията заедно с още няколко фактора, които пречат.
Добрите новини обаче по-трудно си пробиват път. Подехме такава инициатива под надслов „Да успеем в България“. Двустранните камари се обединихме заедно с българския бизнес и смятаме, че положителното трябва да се споменава повече в медиите.

Колко работни места осигуряват немските инвестиции у нас?
Около 65 хил. работни места.

В кои сектори са концентрирани те?
Аутомотив е един бързо набиращ скорост сектор, аутсорсингът също. Немската икономика присъства в доста браншове у нас - в ИТ сектора, в машиностроенето, във ВЕИ.

В кои градове са фокусирани основно немските инвеститори? И къде има още потенциал за растеж?
Ако Ви кажа София, със сигурност няма да сбъркам. След това идва Пловдив, като там има доста производство. Потенциал има във Варна, Бургас и Русе заради инфраструктурата, географското положение, излазът на море и на Дунава. В нашата стратегия сме заложили и по-тясно сътрудничество с тях.

Развитието на стартъп екосистемата е тема, по която работите активно напоследък. Защо тази тема е важна за вас като Камара?
За Камарата е важна, защото в Германия има най-различни инициативи в тази сфера. Стартъпите са мостът между миналото и настоящето към бъдещето. Оказа се, че тук имаме доста интересен потенциал, за който ние самите не сме подозирали. През последните две години се включихме в инициативата Startup Germany с много интересни идеи след пичинг състезание, което проведохме. Излъчихме фирми, които достойно представиха страната в Германия. След това направихме едно събитие с президента, където тези фирми се представиха. Дадохме възможност и на стартъпи да стават членове на Камарата при облекчени условия. Не можем да покрием всичко. Бяхме се фокусирали върху някои браншове – InsureTech, Smart Cities, мобилност и логистика. Ще продължим да участваме в инициативите в Германия в тези сфери. Ще предложим и нещо по-ново – един наш проект, който да задвижим тази година. Става дума за това да направим връзката между големите фирми, които имат и търсят решенията на стартъпите тук, като предложим зад граница нещо ново.

За поредна година връчвате Наградата на Германската икономика. Какви постижения ще бъдат отличени и в колко категории?
Категориите са четири тази година – голямо предприятие, малко или средно предприятие, социална ангажираност и стартъпи. Журито заседава и вече имаме победителите, но не бихме искали да ги оповестяваме предварително. Доста интересни фирми бяха номинирани и заслужено бяха класирани. Освен тях обръщаме внимание и на добри партньори, с които сме работили през годината. Ще раздадем три почетни грамоти – едната е за Българския съюз по балнеология и спа туризъм, защото миналата година направихме исторически пробив да вкараме България в картата на германските здравноосигурителни каси. Извървяхме дълъг път с тази асоциация и постигнахме много добър успех. Освен тях грамота ще получи Софийският университет, с който развихме много интересни инициативи, в частност със Стопанския факултет особено за привличане на млади кадри. И третата ще е за Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив, които имат пилотен проект с фирма ABB. Така че ще отличим добрите фирми и партньорите, с които работим.