четвъртък, 25 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1183 прочитания

    Какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС?

    Вижте за какво изразходва ЕС бюджета си и как се финансира той
    19 февруари 2020, 10:46 a+ a- a

     

    През 2021 започва изпълнението на новия дългосрочен бюджет на ЕС. Той е за период от седем години: от януари 2021 до края на 2027. Какво представлява той, кой решава какъв да е размерът му, за какво изразходва ЕС средствата и как се финансира той?

    Дългосрочният бюджет на ЕС определя приоритетите на Съюза през следващите години, подобно на бюджета на националните правителства. За разлика от държавите членки, ЕС не може да отчита дефицит.

    Средствата от бюджета на ЕС се насочват към регионите и градовете, земеделските производители, предприятията и младите хора. От изграждане на транспортни системи, до гарантиране сигурността на границите, осигуряване на помощ на жертвите на природни бедствия и сътрудничество и научни изследвания, той подобрява живота ни в много отношения.

    Откъде идват средствата?
    ЕС има няколко източници на приходи. По-голямата част от финансирането идва от вноските на държавите членки. Част от средствата са от вносните мита върху продукти от страни извън ЕС, които се внасят на общия ни пазар. Друга част са от глобите, наложени на предприятия, които нарушават правилата на ЕС за конкуренцията. Парламентът предлага опростена приходна система и нови източници на приходи. Например корпоративен данък, данък върху пластмасовите изделия и приходи от схемата на ЕС за търговия с въглеродни емисии.

    Въвеждането на нови източници на приходи („собствени ресурси“) за ЕС и обвързването на бюджета на ЕС със спазването на принципите на правовата държава са от ключово значение. Това заявиха евродепутати в рамките на дебат относно дългосрочния бюджет преди дни.

    Какво ще финансира бюджетът?
    Дългосрочният бюджет осигурява рамка за инвестициите на ЕС в редица области: от околната среда и селското стопанство до миграцията, сигурността и международните отношения. Членовете на ЕП искат по-голяма подкрепа на научните изследвания и иновациите, околната среда и климата, малките и средните предприятия в Европа и борбата срещу младежката безработица. Парламентът също иска да запази финансирането за земеделските производители, рибарството и по-бедните региони.

    Кой решава какъв е размерът на бюджета и как се договаря?
    Европейската комисия даде своето първоначално предложение за бюджета през май 2018. То служи за основа на преговорите между Европейския парламент и Съвета, който представлява държавите членки. Европейският парламент, който очерта своите приоритети през ноември 2018, трябва да даде своето окончателно одобрение, за да може да влезе в сила дългосрочният бюджет.

    Утре предстои извънредна среща на върха, на която държавите членки ще се опитат да постигнат обща позиция относно следващата многогодишна финансова рамка (МФР).


    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 минути
    Най-мащабната германска инвестиция в България: „Аурубис“ разширява производството си у нас
    Компанията откри инвестиция за 800 млн. лв. в медодобивния завод край Пирдоп и Златица
    преди 2 часа
    Shelly Group е първата компания на най-новия сегмент за двойно листване на БФБ
    Дружествата могат да търсят капитал едновременно и на двете борси в България и Германия
    преди 6 часа
    ЕК стартира Алианса за критично важните лекарства
    Целта е да се предотврати недостига на лекарства от критично значение
    преди 7 часа
    ЕС ограничава плащанията в брой до €10 000
    ЕП прие нови правила за борба с прането на пари и финансирането на терористични организации
    преди 8 часа
    Мъск обеща по-евтини електромобили
    След като компанията отчете най-големия спад на приходи от 2012 г. насам
    преди 24 часа
    България е 1-ва в Европа по брой заети жени в технологичния сектор
    36% са момичетата в училищата с професионални направления „Компютърни науки“, „Приложна информатика“ или в профил „Софтуерни и хардуерни науки“