неделя, 07 юни 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    20818 прочитания

    Какво е пандемия и кога се обявява?

    Пандемиите нямат нищо общо с тежестта на дадена болест, а са свързани с тяхното географско разпространение
    26 февруари 2020, 11:56 a+ a- a

    С бързото разпростарение на коронавируса по света все повече чуваме думата „пандемия“. Но знаем ли какво означава, каква е разликата с епидемия и кога се обявява?

    Какво е пандемия и каква е разликата с епидемия? 

    Думата „пандемия“ произлиза от гръцки и означава „всички хора“ (παν, pan – „всички“ и δήμος, demos – „хора“). Пандемиите нямат нищо общо с тежестта на дадена болест, а са свързани с тяхното географско разпространение. Според Световната здравна организация пандемия се обявява, когато нов вирус, за който хората нямат имунитет, се разпространи по целия свят отвъд очакванията. На практика пандемията представлява всеобхватна епидемия, която се разпространява сред населението на определен обширен географски регион, континент или по целия свят, като се заразяват много хора. Обикновено процентът на смъртност при пандемичните вълни е особено висок.

    За разлика от пандемията, епидемията е внезапно и масово увеличаване на случаите на заболяване, които могат да бъдат наблюдавани в дадена държава или общност. Епидемията се отнася до локално разпространение, но ако излезе извън границите на страна и континент, прераства в пандемия.

    Кога се обявява пандемия? 

    Точни критерии за това липсват. Изданието The Guardian цитира проф. Мери-Луиз Маклауз, експерт по борба с инфекциите и съветник на СЗО, според която обявяването на пандемия невинаги е ясно, тъй като зависи от използваното моделиране, което може да се различава между СЗО и други здравни организации. В крайна сметка СЗО има последната дума. Няма праг като определен брой смъртни случаи или инфекции или брой засегнати държави, които трябва да бъдат достигнати, за да се обяви такава. Например коронавирусът Sars, идентифициран през 2003, не е обявен за пандемия от СЗО, въпреки че засяга 26 страни, припомня The Guardian. Въпреки това разпространението му беше ограничено бързо и само няколко страни бяха значително засегнати.

    Решението за обявяването на пандемия е особено чувствително и предвид факта, че предизвиква глобална паника, която пречи на опитите за повишаване на информираността сред хората.

    Ако СЗО обяви пандемия на коронавирус, какво ще означава това? 

    Според директора по инфекциозни заболявания и имунология в Здравния институт на Menzies Куинсланд проф. Найджъл Макмилан появата на статии, които прекалено преекспонират какво може да означава пандемия, будят безпокойство.

    „Не желаем да предизвикваме панически запаси от храна или бензин, когато за 95% от населението това ще бъде лека настинка“, коментира той, цитиран от The Guardian.

    Много се изписа, че обявяването на „свинския грип“ за пандемия през 2009 е причинило ненужна паника, препълнило спешните отделения и накарало правителствата да изразходват повече средства за антивирусни лекарства. Коронавирусните симптоми обикновено са леки и повечето хора се възстановяват в рамките на шест дни. Но от друга страна с обявяването на пандемия препоръките за ограничаване на пътуванията вече няма да са достатъчни и ще предупреди здравните власти, че трябва да се подготвят за следващата фаза.

    „Това включва подготовка на болниците за голям приток от пациенти, запасяване с всякакви антивирусни средства и информиране на обществеността, че когато дойде време, те ще трябва да помислят за опции като оставане у дома, ако са болни, социално дистанциране, избягване на големи събирания и др.“, обяснява проф. Макмилан.

    Според проф. Маклауз най-трудната част за правителствата може би ще се окаже насърчаването на хората да променят поведението си с оглед ограничаване на разпространението.  

    Обявяването на пандемията не означава затваряне на граници, отмяна на всички пътувания със самолет и поставяне на цели нации под карантина за неопределено време. Фокусът ще е към забавяне на бързото разпространение на вируса, както чрез индивидуални мерки, като често миене на ръцете, така и чрез колективни мерки, като „социално дистанциране“ - отмяна на масови събития, работа от вкъщи, дистанционно обучение и т.н.

    Колкото по-бавно се разпространява пандемията, благодарение на тези мерки, толкова по-плавни ще бъдат изискванията към системите за здравеопазване и ще се смекчи рискът тези системи да бъдат претоварени. Съответно те ще имат повече време да разберат как най-добре да лекуват вируса и да поемат големия брой хора, които могат да се възползват от ваксина, ако такава бъде разработена.

    Кои са едни от най-опасните пандемии, които помни историята? 

    Историята помни много опасни пандемии, отнели милиони човешки животи. Чумните пандемии са пример за такива. Има три глобално-регионални пандемии, които причиняват огромни човешки загуби. Това са Юстинианова чума (около 40% от населението на Константинопол става жертва), Черната смърт (най-опустошителната пандемия в историята, причинена от чумната бактерия, която довежда до смъртта на около 45-50% от населението на Европа) и Третата глобална вълна, която избухва в Индия през 1892 и обикаля света през Азорските острови и Южна Америка, като жертвите ѝ  само в Индия възлизат  на 6 млн. 

    Човечеството преживява и седем холерни пандемии. Едрата шарка е друга опасна пандемия, която отнема най-малко 300 милиона човешки живота само през 20. век.

    Но грипните пандемии са едни от най-смъртоносните, които помни историята.

    Първата известна пандемия от инфлуенца е тази от 1580, като след това вълни на заболяването са описвани в периоди от 10 до 30 години. В периода 1889 – 1890 г. се развива пандемия, която започва през май 1889 г. от Бухара, Узбекистан. Пандемията е причинена от щам H2N8 на вируса на грипа, характерен с високо ниво на възприемчивост и смъртност. Около един милион души загиват от тази пандемична вълна на грипа. 

    Испанският грип е друга пандемия, причинена от грипния вирус, преминала през 1918 – 1919 г. За пръв път заболяването е регистрирано през март 1918 г. Данните за смъртността варират в доста широки граници, от 50 до 130 милиона жертви, но дори отчитайки по-малкото число, испанският грип е едно от най-смъртоносните природни бедствия в човешката история. При тогавашното население на Земята от 1,86 милиарда души, между 3% и 5% загиват, 500 милиона (27%) са заразените.

    Азиатски грип (щам H2N2) е друга пандемия от 1957 – 1958 г. Вирусът е причина за около 70 000 умрели в САЩ. Жертвите на пандемията в световен мащаб са около 3 милиона души.

    Хонконгски грип (щам H3N2) е друга смъртоносна пандемия от 1968 – 1969 г. Щамът H3N2 е причина за смъртта на около един милион души по цял свят.  Вирусът на инфлуенца A (H3N2) продължава и днес да циркулира сред населението.

    СПИН, който за първи път е диагностициран през 1981 в Лос Анджелис, също има пандемичен характер. През 2007 броят на болните по света се оценява на 33,2 милиона души, а на жертвите на болестта – на 2,1 милиона души годишно, включително 330 хиляди деца.

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 ден
    Съдът потвърди избора на концесионер на летище София
    Консорциум „Соф кънект“ с летищен оператор „Мюнхен“ остава концесионер
    преди 1 ден
    Спад на безработицата в САЩ през май
    Икономиката е добавила 2,5 млн. работни места за месец
    преди 1 ден
    Външните граници на ЕС остават затворени поне до 1 юли
    Повечето държави в ЕС ще премахнат проверките по вътрешните граници до 15 юни, а останалите - до края на месеца
    преди 1 ден
    Проверяваме за фишове за нарушения по пътя електронно
    Агенцията за електронно управление с 2 нови услуги
    преди 1 ден
    СЗО: Пандемията от Covid-19 продължава да се разраства
    Втора вълна на заболяването не е неизбежна, заяви говорител на организацията