понеделник, 06 април 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    802 прочитания

    Как COVID-19 ще се отрази на икономиката на София?

    Първи доклад прави оценка за ефекта от разпространението на коронавируса върху икономиката на града
    25 март 2020, 16:11 a+ a- a

    Освен последствията върху здравето на гражданите и здравната система, COVID-19 се очаква да има силен негативен ефект върху глобалната икономика. Към дадения момент оценката на икономическия ефект от COVID-19 е изключително сложна. На този етап икономическа рецесия на международно и местно ниво изглежда неизбежна, като точният ѝ обем до голяма степен ще зависи от броя заразени и продължителността на карантината. В зависимост от развитието и продължителността на ситуацията с COVID-19, Световният икономически форум предвижда спад от очакваното ниво на световния БВП между 1 и 2 трилиона долара през 2020.

    Международният и местният бизнес изпитват все повече затруднения, а чувството за несигурност все повече битува в глобалния икономически живот.

    Първи доклад прави оценка за ефекта от разпространението на коронавируса върху икономиката на София. Докладът „Оценка на влиянието на COVID-19 върху икономиката на София“ е разработен от направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столичната община (Innovative Sofia) и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (Invest Sofia) с подкрепата на Института за пазарна икономика (ИПИ), ОП „Туризъм“, Българското конгресно бюро, Аутомотив клъстер България, Българската Е-комерс асоциация, дирекция „Култура“ към Столичната община, Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и представители на бизнес екосистемата в София.

    Оценката не претендира за изчерпателност и е съставена въз основа на наличната към 19.03.2020 динамично променяща се информация. Докладът ще бъде обновяван спрямо последните развития и наличието на повече и по-актуални данни, отбелязват от Столична община.

    БВП на София се очаква да се свие с 1-3% през 2020, като се очаква и спад на инвестиционните потоци. Икономиката на София е силно свързана със европейските пазари и по тази причина забавянето на икономиките на Западна Европа може да се окаже допълнителна тежест при икономическото възстановяването на града.

    Негативният ефект от COVID-19 няма да е еднакво изявен в различните индустрии. Благодарение на големия дял на сектора на услугите столичната икономика е относително гъвкава и има потенциал да се адаптира бързо към кризисните условия. Очаква се ИКТ, аутсорсинг и търговският сектор да останат сравнително по-малко директно засегнати в краткосрочен план.

    Най-засегнат в София и в страната се очаква да бъде туристическоразвлекателният сектор, вкл. свързаните с него логистика и транспорт и някои подсектори на културните и креативните индустрии.

    Туризъм
    По инициатива на Асоциацията на Българските туроператори и туристически агенции (АБТТА) и Българското конгресно бюро (БКБ), Zangador и Travel Academy проведоха проучване с над 1000 представители от туристическия бранш (много от които от София). Проучването е актуално към 11.03.2020 и към тази дата:
    ● 87,7% от анкетираните бизнеси вече имат сериозен спад в оборота
    ● 86% от анкетираните очакват бизнес спада да продължат поне до май
    ● 78% от фирмите изпитват проблеми с ликвидността
    ● 57% планират да освободят персонал.
    През седмицата на 16.03.2020 много туристически компании в София вече са започнали да съкращават персонал. Сходни данни идват и от бюрата по труда, които отбелязват значителен ръст на новорегистрираните безработни – в пъти по-висок в сравнение със същия период през 2019.

    Според World Travel and Tourism Council, ако пандемията продължи 3 месеца (т.е. до юни), туризмът на световно ниво ще загуби поне 25% процента от приходите си, а 12-14% от работната ръка ще бъде съкратена. Ако променим тези прогнози за ситуацията в София, това означава 63 000 000 лв. загуби само от нощувки и между 2 500 и 4 200 загубени работни места – около 1% от работната ръка в града. Ако кризата продължи до септември, по неофициални прогнози на ОП „Туризъм” туристическия сектор може да претърпи над 70% загуби, т.е. над 176 милиона лева, отбелязват авторите на доклада.
    Някои от страните с най-голям брой посетители на София са най-тежко засегнати от КОВИД и/или са със затворени граници. Ако приемем, че през следващите 12 месеца в София изобщо няма да има туристи от Италия, Испания, Франция, САЩ, Германия и Китай, загубите само от този факт ще са от над 40 милиона лева.

    Бизнес и конгресен туризъм
    Анулирането на събития (т.е. отменянето или преместването за друг период, най-вече есента на 2020 г. и пролетта на 2021 г.) ще нанесе голям удар върху конгресния туризъм в София за 2020 г., като все още не е сигурно каква част от отменените събития в периода март – юни 2020 ще могат да се пренасочат за есента и дали изобщо ще се случат. Според направено сред членовете на Българското конгресно бюро проучване, между 90% и 100% от планираните конгресни прояви в София и България са отменени в периода март - май (дори вече и юни) 2020 г., като поне 1 година след края на епидемията конгресният туризъм в София няма да може да възвърне предкризисните си нива.
    Според данни на Cushman&Wakefield 52% от туристите в София (предимно чужденци) идват с цел бизнес или конгресен туризъм, а повечето от тях са склонни да харчат поне 2 пъти повече от ваканционните туристи, включително за културни мероприятия, да удължат престоя си, да препоръчат дадена дестинация на колеги и приятели. Спрямо данните за 2018 г. това би означавало повече от 700 000 по-малко туристи в София, като това са туристи, които харчат повече от средните за града 151 лв на турист. При най-негативния сценарий, в който събития няма през цялата година, и при консервативна оценка от около 200 лв разходи на турист, икономиката на София ще претърпи минимум 140 милиона лева загуби само от конгресни и бизнес туристи, без да смятаме допълнителните загуби на фирмите в сектора.
    Съществува вероятност да бъде взето решение хотелите Hyatt и Милениум за бъдат отворени на по-късен етап. А ако все пак отворят, въпрос е какво ще стане с нивата на заетост на новите легла и стаи и как те ще се отразят на туристическия пазар: предлагането ще стане още по-високо при намалено търсене.

    Авиокомпании и Летище София
    България затвори границите си за граждани на трети държави. Временно всичките си полети спряха Австрийските авиолинии, а нискотарифната Райън Еър отмени над 80% от полетите си за април и май. Две от големите европейски авиокомпании - "Бритиш еъруейз" и "Луфтханза" също обявиха, че може напълно да спрат полетите си. Според Института за пазарна икономика Летище София ще усети чувствителен спад на трафика в средносрочен план, вследствие както на нежеланието да се пътува (особено с цел туризъм), така и на проблемите на цялата авиационна индустрия.

    Авиация
    Като част от икономиката на София и България авиацията не представлява значителен процент. През 2018 България еър постигна приходи от 295 млн. лева (435 заети), ДП Ръководство на въздушния контрол отчете 218 млн. лева (1137 заети), България еър чартър 203 млн. (447 заети), а Летище София - 169 млн. (2370 заети). Най-големите 15 компании във въздушния транспорт у нас са отчели обща печалба от 1,340 млрд. лева през 2018 г. (6481 заети). Важно е да се отбележи и големият брой българи, които работят за чужди превозвачи и биха могли да загубят работата си.
    Индустрията за поддръжка и ремонт на самолети (MRO) също ще бъде засегната. Тя е силно представена в София. Lufthansa Technik има 8 халета за ремонт и поддръжка, обслужва над 80 авиокомпании и дава работа на над 1000 инженери. Rose Air разполага с 3 халета, а има и други по-малки компании в града. Woodward е една от световните компании, която произвежда части за самолети в София, а L'atecoer - в Пловдив. Търсенето на продукция от авиоиндустрията вероятно ще продължи, тъй като в световен мащаб са натрупани поръчки за следващите 5 години поради повишено търсене и недостатъчен капацитет в предкризисните условия.

    ИКТ
    В София ИКТ бизнесът е много повече софтуерен, отколкото хардуерен. Поради тази причина той едва ли ще бъде директно засегнат от забавените доставки на техника от Китай. Има риск обаче от повишаване на разходите на фирмите за покупки на техника и поддръжка.
    В контекста на социална изолация и ограничаване на контакти, дигитализацията и разработването на нови решения ще имат все по-ключова роля за развитието на градовете и бизнесите.
    В по-дългосрочен план обаче се очакват сътресения и ИКТ фирмите ще претърпят загуби от корпоративни клиенти както в чужбина, така и в България, засегнати от икономическата криза. Според предварителни прогнози на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) влиянието на COVID-19 върху чуждестранните предприятия в авиоиндустрията, автомобилния сектор и други високотехнологични производства оказва директен негативен ефект върху доставчиците, подизпълнителите и ко-иновационните партньори в София.
    Очаква се компаниите, които са в развойна фаза, да замразят инвестиционните си намерения, което ще окаже негативно влияние не само върху ИКТ индустрията в София, но и върху стартъп средата. Това може да доведе и до освобождаване на служители от най-тежко засегнатите компании и свиване на броя на заетите в сектора.
    ИКТ секторът не е защитен и от проблеми с ликвидността, които са особенно характерни за малките и средни предприятия. В дългосрочен аспект секторът има потенциал за възстановяване. В условия на увеличена конкуренция, глобалните компании ще променят своите бизнес модели, възможно е затваряне на операции в София и подновено „изтичане на таланти“. Затова e важно България да се позиционира навреме като конкурентна локация, да наложи ясни послания и стимули за задържане и привличане на високотехнологични компании.

    Промишленост
    Според Асоциацията на индустриалния капитал цялата промишленост ще бъде засегната поради затруднените доставки на материали и спедицията на готова продукция. Важно е да се запазят максимално доставките между страните - 2/3 от стокообмена на България са със страни от ЕС и ако не се осигурят международни коридори за търговия, българската икономика може да бъде ударена много тежко. Според Асоциацията прекалено агресивни мерки от страна на държавата срещу вируса в дългосрочен план биха имали ефекта на бумеранга. Очаква се акцентът в близките месеци да е върху запазването на веригите на доставки. На 15-ти март Европейската комисия насърчи страните в ЕС да са много внимателни при затягането на гранично-пропускателните режими, тъй като при невъзможност да бъде осигурена даже само една част или суровина за промишлеността, това би могло да спре целия производствен процес. Това е една от причините, поради които промишленото производство на Китай спадна с 13,5% през януари и февруари, а инвестициите в ДМА - с 24,5%.

    Търговия
    Според ИПИ международната търговия най-вероятно ще се забавя през следващите месеци. Тук рискът за България и София следва да се оценява в контекста на различните търговски партньори. Докато индустрията в Китай вече върви към стабилизация и веригите на доставки ще се възстановяват в близко бъдеще, продължителността на прекъсването в Европа засега е неизвестна. Същевременно най-големият търговец на дрехи в света, групата Inditex, която включва и ZARA, обяви спад в продажбите в световен мащаб от 24% само между 1-16 март. “Търговия и ремонти” е най-големият отрасъл в София, заемащ 24.5% от столичната икономика през 2018. Наетите в него са 180 хиляди души или 1/4 от всички работещи в София. Секторът генерира 40% от износа на София при 26% средно за страната. Що се отнася до привлечените инвестиции, групата "Търговия, ремонт, транспорт, складиране, пощи и туризъм" е привлякла 37.3% от всички ПЧИ в София към 31.12.2018. Процентът за България като цяло е 25.3%.
    Според ИПИ търговският сектор най-вероятно ще остане относително по-малко засегнат, тъй като по-голямата част от него продължава да работи на почти пълни обороти, поне докато не започне да се чувства ефектът на намаляването на доходите и свиването на търсенето. Общият износ на София по последни данни (2018 г.) приближава 30 милиарда лева, но вследствие на кризата с коронавируса най-вероятно обемът му ще спадне, особено в дела на стоките. В хода на самата криза (и карантина) определени сектори на онлайн търговията се очаква да постигнат значителен растеж.

    Онлайн търговия
    Разпространението на COVID-19 вече води до значителни промени в динамиката на електронната търговия.
    ● Според Google Trends търсенето на фразата "онлайн пазаруване" на световно ниво се е увеличило 20 пъти само през втората седмица на месец март
    ● В САЩ "Амазон" търси 100 000 служители, за да отговори на повишеното количество поръчки.
    ● Все повече смесени магазини в България и София – които предлагат продажби и във физически обект и онлайн – вече преминават към изцяло онлайн търговия. Наблюдават се все повече плащания онлайн и все по-малко наложени платежи.
    Според проучване-анкета на европейско ниво, проведено с участието на Българската Е-комерс асоциация и актуално към 17.03.2020 г., пандемията вече се отразява на онлайн търговията на дребно. 65% от анкетираните очакват пандемията да доведе до спад в продажбите и освобождаване на персонал; 94% от анкетираните изпитват практически проблеми с продажбите и доставките през граница; около 65% очакват частично или пълно закриване на бизнеса или този на членовете си по време на карантина. Това е свързано и с това дали държава-членка се намира в мащабно блокиране.
    В период на криза хората са по-склонни да пестят и да пазаруват предимно продукти от първа необходимост, затова ефектът на коронавируса върху онлайн бизнесите силно зависи от типа продукт, който те предлагат. Например, към момента има повишен интерес от страна на клиенти към онлайн супермаркети, аптеки, дрогерии, както и онлайн магазини за техника – в частност компютри, принтери, спортни уреди и др., свързани с работата на все повече хора от домовете им. Някои от тези магазини даже вече изпитват трудности с обслужването на нарасналия брой поръчки.
    По предварителна оценка на Българската Е-комерс асоциация, към 20.03.2020 при много онлайн бизнеси, предлагащи други типове продукти, например дрехи, по-луксозни продукти и др., вече се наблюдава 50-80% спад на нивата на продажби спрямо началото на март.
    Голямо предизвикателство пред сектора, особено при по-големите бизнеси, ще е запазването на кадри и възможността за изплащане на заплати. От друга страна, много от онлайн бизнесите са микробизнеси с екип от 1-2 души, за които онлайн търговията често е допълнителна дейност към тяхната основна дейност. При тях не се очакват големи промени и загуби.
    Наблюдава се повишен интерес и мотивация от страна на търговци за стартиране на онлайн бизнес в града. На новите бизнеси ще им трябват поне няколко месеца, за да могат да започнат да функционират ефективно, затова положителният ефект от този факт няма да се усети веднага. Също така все повече търговци качват обяви за свои продукти онлайн. Друг положителен в дългосрочен план ефект ще е постигането на по-високо ниво на дигитализация на търговията в София и страната.
    Според предварителни неофициални прогнози на Българската Е-комерс асоциация динамиката на сектора ще се възстанови след преминаването на пандемията (след минимум 3 до 6 месеца), като в дългосрочен план може да се очаква и допълнителен ръст.

    Ефект върху банковия сектор
    Основните рискове за банките са свързани с необслужването на кредити в секторите туризъм и образование. Но съществува и риск от спад в новите ипотечни кредити и обслужването на стари такива ако безработицата се повиши значително. Според S&P Global, цитирани от Reuters, е възможно загубите на банките от кредити почти да се удвоят. За щастие, банките днес са значително по-ликвидни в сравнение с кризата от 2008 година. На 19-ти март Българската народна банка обяви следния пакет от мерки, чийто ефект се очаква да е в размер на 9,3 млрд. лева. Основните мерки са насочени към допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките:
    ● Капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на 1,6 млрд. лв. Следователно, някои от тези банки няма да могат да раздават дивиденти, а цялата печалба ще трябва да се реинвестира.
    ● Отмяна на предвидените за 2020 и 2021 увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0,7 млрд. лв.
    ● Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв. чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки. Това означава, че банките ще държат парите си в БНБ, а не в чужбина чрез чуждестранните им компании-майки.
    ● Допълнителни мерки за безпроблемното функциониране на валутния борд, наличнопаричното обращение, платежните системи и банковия надзор.

    Пазарът на недвижими имоти
    На този етап няма особени индикации за изоставяне на започнати строежи, а и работата по тях не е ограничена. Забавянето на инвестициите и пониженото търсене обаче може да се отразят негативно върху сектора във втората половина на годината, според ИПИ. За пазара в Европа и България Cushman & Wakefield Forton предвиждат следните тенденции в краткосрочен план:
    ● Ръст на свободните площи на офис пазара, което ще окаже натиск върху наемните нива;
    ● Отлагане на завършването на нови офис проекти до нормализиране на обстановката, включително и на планираните откривания на нови 5-звездни хотели в София;
    ● В сегмента на офисите, coworking проектите ще бъдат сериозно засегнати, което ще ограничи ръста на площите, а може да доведе и до отпадане на по-малки и финансово нестабилни участници от пазара.
    В дългосрочен план дружеството вижда съвсем различни възможности:
    ● Тоталната дигитализация и виртуализация ще стимулират ИТ и аутсорсинг бизнеса, които са и основните играчи на офисния пазар в България;
    ● Нарушените световни доставки ще доведат до преместване на много производства. Ще наблюдаваме ефект, подобен на т.нар. nearshoring, който стимулира редица доставчици да инвестират в мощности в Централна и Източна Европа. Много по-малки местни производства може да бъдат възродени.
    ● Тласъкът в електронната търговия ще повиши търсенето на логистични и складови площи.

    Автомобилният сектор
    В последното десетилетие автомобилният сектор в България се разви значително, давайки работа на над 60 хил. души. София-област и Пловдив са двата най-големи центъра на индустрията у нас. Секторът е в риск поради зависимостта си от множество доставки на части, произведени в целия свят. Той се отличава и с необходимост от дългосрочно планиране, което допълнително затруднява работата на компаниите в период на криза.
    ● Само Китай годишно изнася автомобилни части за 60 млрд. долара. По данни на анализаторската фирма GlobalData, типичният автомобил съдържа 20 000 части, като във всяка кола има известно количество китайски части. Не се знае кога доставките на части за заводите ще се нормализират.
    ● Що се отнася до евентуално намаленото търсене, анализатори предвиждат продажбите за годината в САЩ да паднат с 15-20% ако кризата се проточи, и с 3-5% ако вирусът бъде овладян скоростно.
    ● Ако приемем, че в Европа спадът ще е съизмерим, то същите загуби могат да се очакват и при автомобилния сектор у нас.

    По информация на Аутомотив Клъстер България (АКБ), към 20 март няма предприятия, които да са затворили врати. Фабриките работят в извънреден режим, с намалена продукция. Работещите са разделени на екипи, за да има повече дистанция между хората.
    Поради динамичността на ситуацията, към момента не е възможно да се направи конкретна прогноза за очаквания спад на приходите на сектора през 2020, но най-вероятно те ще са драстично по-ниски от тези за 2018.
    През март се очаква около 80% спад на продажбите спрямо февруари. Дейностите по някои международни проекти са отложени с 3 месеца. По неофициални прогнози на АКБ се очаква следващите 2 до 4 седмици да са критични за сектора, като вариантите са или пикът на вируса да премине и индустрията да започне своето постепенно възстановяване, или да се наложи много фабрики да затворят врати. Например, автомобилният сектор в Китай вече се възстановява – вече има запитвания за поръчки на компоненти от български фирми.
    От Клъстера очакват автомобилната индустрия да е сред първите възстановили се след кризата благодарение на очаквани поръчки от чужбина – за автомобилни или други части. Предимство на сектора е, че производителите на автомобили имат капацитета да произвеждат и друг тип продукти и компоненти – например, средства за лекарите (шлемове, очила), устройства за пречистване на въздуха, сензори за следене на показателите на хората – температура, сърдечен ритъм и др.

    Културни и креативни индустрии
    Към момента мероприятияа, свързани със спорт, забавления и култура са на практика спрени. Според ИПИ и дирекция “Култура” на СОнадали можем да говорим за пряка загуба на работни места, но се очаква секторът да страда от силно свиване на приходите. Културният сектор в много държави по света вече изпитва негативни последствия от COVID-19. Театърът в Италия получи изключителен удар. Поради сезонността на бизнеса, евентуално вдигане на забраната от м. май няма да спаси сезона и първите приходи от билети могат да се очакват чак през есента на 2020 г. Киното също е в криза. Уикендът на 13-15 март в САЩ беше най-лошият откъм приходи за последните 40 години, ако включим и инфлацията в сметките. Според ИПИ вероятно висок негативен ефект ще има за дейността и приходите в медиите и рекламата и маркетинга – от една страна, провеждането на събития е забранено, а от друга, част от ползвателите на тези услуги ще ограничат разходите си именно в тези пера, като отложат инициативи за периода на нормализация на икономиката.

    Пазар на труда
    София има най-добрия пазар на труда в България и според Института за пазарна икономика (ИПИ) има относително голяма възможност да поеме новосъздадената в рамките на кризата безработица. Наетите в столицата лица са над 650 000 и ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който работят.

    Екипът на ИПИ прогнозира 86 хиляди моментално засегнати работници от извънредното положение, без да се включват работещите от къщи, които не губят доход моментално.

    Силно засегнати се очаква да бъдат:
    ● Хотели и ресторанти - 35 хил. наети. Много тежък удар.
    ● Култура и спорт - 10 хил. наети. Много тежък удар.

    Средно засегнати са очаква да бъдат:
    ● Преработваща промишленост - 67 хил. наети. Краткосрочният удар все още не е толкова силен. Промишлеността все още работи, но прекъсването на веригите на доставки, както и общото свиване на търсенето на големите експортни пазари ще има негативен ефект през 2020.
    ● Строителство - 45 хил. наети. В строителството ударът също не е толкова силен, тъй като работата по обектите не е забранена; голямо значение има продължителността на действащата забрана за сделки с имоти; това, заедно с неизбежното отлагане на инвестиционни решения, ще даде ефект през 2020.
    ● Търговия - 152 хил. наети. Краткосрочният удар е различен в зависимост от търговските обекти. По-сериозен е ударът върху търговията със стоки, различни от хранителни. Търговията с луксозни стоки е най-засегната.
    ● Транспорт - 68 хил. наети. Транспортът ще бъде силно ударен. Градският транспорт продължава със същия интензитет, но намаляват приходите поради спада в ползвателите.
    ● Операции с недвижими имоти - 11 хил. наети. Силно ограничаване на сделките.

    По-слабо засегнати се очаква да бъдат наетите в:
    ● Електроенергия и води, отпадъци - 23 хил. наети. Слаб краткосрочен ефект.
    ● ИКТ - 77 хил. наети. Не се очаква много силен удар в краткосрочен план.
    ● Професионални дейности - 47 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.
    ● Здравеопазване и социална работа - 27 хил. наети. Повече работа в краткосрочен план.
    ● Административни дейности - 66 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.

    В контекста на социална изолация и ограничаване на контакти, дигитализацията и разработването на нови решения, както и още по-активното предоставяне на електронни услуги от местната администрация ще бъдат от още по-голяма важност.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 минути
    Boeing прекратява производство във Вашингтон за неопределено време
    135 от общо 160 000 служители на компанията в глобален мащаб са дали положителен резултат за коронавирус
    преди 24 минути
    преди 44 минути
    Увеличава се броят на асимптоматичните инфектирани в Китай
    Броят на инфектираните е спаднал драстично в сравнение с пика на коронавируса, но страната продължава да отчита нови болни всеки ден
    преди 2 часа
    Потвърдените случаи на Covid-19 у нас са 541
    Жертвите на заболяването в страната са вече 21
    преди 2 часа