петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4805 прочитания

    България има шанса да замести традиционни дестинации като Китай и Индия в аутсорсинга

    Най-потърпевши от кризата у нас са аутсорсинг компаниите, чиито клиенти са в най-засегнатите сектори - туризъм, ресторантьорство, авиотранспорт, автомобилостроене - Илия Кръстев, председател на АИБЕСТ, пред Economy.bg
    14 май 2020, 17:17 a+ a- a

    Глобалната криза, породена от COVID-19, се отрази и на аутсорсинг индустрията в България, която е експортно ориентирана и зависи от случващото се по света. Логично най-потърпевши са компаниите, чиито клиенти са в най-засегнатите сектори - туризъм, ресторантьорство, авиотранспорт, автомобилостроене и т.н., подчерта пред Economy.bg Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ).
    От Асоциацията заявиха, че все още нямат точна сума на загубите и пропуснатите ползи в индустрията.
    Почти 100% от всички служители в сектора работят дистанционно, като в дългосрочен план се очаква част от компаниите да предложат още по-гъвкави условия на работа на служителите си.
    От АИБЕСТ посочват, че част от практиките на членовете им за справяне с кризата са замразяване на назначаване на нови служители, редуциране броя на работните часове и намаляване на част от нефинансовите стимули.
    От Асоциацията виждат шанс COVID-19 да накара голяма част от развитите икономики да преразгледат бизнес веригите си, така че страната ни като част от Източна Европа да замести така наречените традиционни дестинации като Китай и Индия, като това не важи само за аутсорсинг сектора.

    Как коронакризата се отрази на аутсорсинг индустрията у нас, кои са най-засегнатите компании, има ли отменени или замразени проекти, какъв е размерът на загубите в индустрията, ще продължат ли фирмите с модела работа от вкъщи, има ли уволнени служители, или орязани заплати, ще станем ли свидетели на изнасяне на бизнес процеси от Китай и Индия към Източна Европа и България, какви са предимствата на страната ни в това отношение – тези и други въпроси отправихме към Илия Кръстев, председател на АИБЕСТ.

    Г-н Кръстев, как се отразява коронавирус пандемията върху аутсорсинг индустрията у нас?
    В кризата, която предизвика COVID-19, няма имунизирани бизнеси. Както бизнесът, така и светът функционират в екосистема, което ни прави силно зависими един от друг. Като експортно ориентиран сектор, онова, което се случва по света, безспорно рефлектира и върху нас.
    Компаниите от сектора на изнесените услуги по своята същност са индустрия на знанието и като такава би трябвало да могат да предвиждат или поне да реагират изключително бързо на промени. Гъвкавостта на процесите и бързата реакция и съответно способността на мениджмънта да управлява промени са ключов фактор за конкурентоспособността в сектора на изнесените услуги. И в допълнение това, че нашият бизнес е отдавна и изцяло дигитализиран, е предимство в сегашната ситуация.
    В този смисъл кризата се отрази, но не до степен както на други сектори на българската икономика. Проучване сред членовете на AIBEST, което завършихме тази седмица, потвърждава това. Над половината не отчитат значителен спад на бизнеса си.

    Всички ли компании преминаха в режим на работа от вкъщи?
    На практика, много малко са компаниите, които заради изисквания на клиентите се налага да използват физическите си офиси при спазване на всички изисквания. Нашият бизнес по принцип е почти независим от суровини или не изисква физическо присъствие. Компаниите успяха в рамките на часове да организират работа от вкъщи. Проверените бизнес процеси, технологиите, с които разполагаме, и работната култура на нашите служители, ни позволиха да осъществим този процес бързо и ефективно. Както казах, в някои компании, подобно на много други сектори в икономиката, има процеси и дейности, които заради спецификата си не могат да бъдат извършвани дистанционно и изискват присъствие на служителите в офисите.

    Ще продължат ли фирмите работата си по този модел и след края на извънредното положение?
    Вътрешните проучвания сред членовете на AIBEST показват, че работата от вкъщи по никакъв начин не се е отразила негативно на ефективността и качеството на предлаганите услуги. Настоящата ситуация всъщност беше един много добър стрес тест за дистанционното работно място. В дългосрочен план смятам, че част от компаниите вероятно ще преразгледат вътрешните си политики и ще предложат още по-гъвкави условия на работа на служителите си. Дигиталната свързаност е нашата реалност от много време. В момента тя се случва на много повече бизнеси и обществото като цяло, а и смятам, че това отдавна трябваше да бъде факт.

    Има ли прогнозна оценка за загубите на индустрията към момента?
    Все още нямаме точна сума на загубите и пропуснатите ползи. Прогнозите ни за рисковете и бъдещото развитие са основно свързани с това, че нашият сектор е обвързан с развитието на глобалната икономика и съответно мерките, които се прилагат в другите държави, както и стратегиите и плановете за развитие на бизнесите. Стоят важни въпроси - какви подходи за излизане от кризата ще бъдат приложени; как държавите, в които са основните ни бизнес партньори, ще се адаптират към тях; колко бързо ще се възстанови динамиката на бизнес процесите.
    Работим по анализ, който беше част от ангажиментите на AIBEST към правителството. Той ще е готов през юни. Анализът включва задълбочен прочит на трансформациите в бизнеса, публичния сектор и социалните системи, предизвикани от COVID-19 пандемията. Експертите анализатори от нашите компании ще проследят, анализират и предоставят успешни практики и препоръки за промени на политики и нормативна уредба на база промените в икономиката, пазара на труда, международните отношения и стратегическите за България сектори.

    Кои компании бяха най-засегнати?
    Логично най-потърпевши са компаниите, чиито клиенти са в най-засегнатите сектори - туризъм, ресторантьорство, авиотранспорт, автомобилостроене и т.н. Затова най-устойчиви остават компаниите с по-диверсифицирано портфолио от клиенти, но също така и тези, които най-бързо и адекватно отговорят на настъпващите промени. Не трябва да забравяме, че трансформациите, на които сме и ще бъдем свидетели може да затворят бизнеси, но и да създадат нови и съответно да представляват нова област за растеж.

    Има ли отменени или замразени проекти?
    Да, има такива и това е съвсем логично. Смятам, че след като вече много правителства започнаха да реализират стратегии за постепенно излизане от кризата, това ще даде доза оптимизъм и повече сигурност за развитието на бизнеса. А това от своя страна ще помогне на много от проектите да получат отново зелена светлина.
    Кризисната среда дава чудесна почва за прилагането на революционни идеи: фундаментална промяна на бизнес процеси, цялостна автоматизация, цифровизация на веригите за доставка и пазарна реализация, навлизане на изцяло нови пазари и сегменти.
    Всъщност едно е сигурно – трябва да мислим бързо, да сме готови с различни сценарии и да сме смели в решенията си.

    Как секторът в България може да се възползва от предвижданата от някои експерти икономическа регионализация? Ще станем ли свидетели на изнасяне на бизнес процеси от Китай и Индия към Европа?
    Убеден съм, че нашите компании и въобще индустрията ни ще остане конкурентоспособна и след кризата. От интелигентното управление на бизнесите ни ще зависи дали ще изпреварим конкурентните ни пазари, а международната обстановка в момента работи за нас.
    Източна Европа, включително България, има уникалния шанс да се превърне в по-важна и жизнено необходима част в бизнес екосистемата на Западна Европа и да замести така наречените традиционни дестинации като Китай и Индия. И това не важи само за аутсорсинга като сектор. Смятам, че пандемията от COVID-19 ще накара голяма част от развитите икономики да преразгледат бизнес веригите си, включително в геополитическа перспектива.
    Правилното ни позициониране на световната карта зависи от далновидността и усилията на целия сектор, както и от цялостната политика на правителството. Мобилизирането на всички тези ресурси, частни и публични, с ясна цел - работата в сътрудничество, всъщност може да отключи огромен потенциал.

    На какви предимства може да разчита България в това отношение?
    Когато се роди нова идея в България, вероятно същата се е родила в главите на още десетки хора по Земята. В това отношение България е толкова отлично място за раждането на нови идеи, колкото и която и да е друга точка на света. България обаче може да се похвали с много фактори, които стимулират този процес – доказани умове, традиции в изобретателността, отвореност на икономиката, достъп до технологии и ресурси, отлично образование и много други.
    В по-конкретен план заради високото качество на разработваните у нас ИТ продукти и бизнес услуги страната ни вече е припозната атрактивна дестинация. Предвид ограниченията, които пандемията наложи, географското ни разположение също е силно предимство. Малката часова разлика със Западна Европа, близките ни култури, наличието на талантливи специалисти, също са решаващи при избор на локация за инвестиции. Креативността или способността да се генерират нови и полезни идеи е само първата стъпка. Ключът е в успешното им прилагане. Това, в което трябва да инвестират българските компании и държавата, е създаване на стимулираща среда и възможности тези идеи да бъдат защитени и реализирани тук.

    Как се отрази кризата върху заетостта в сектора? Имате ли данни за уволнени служители, или за намаляване на заплатите?
    Като индустрия на знанието, притежаваме един най-ценен актив и това са хората и техните знания. В тази връзка всички мерки, които взимат компаниите от сектора, са изцяло насочени към запазване на работните места и човешкия капитал на бизнеса.
    Свободният ресурс е ангажиран активно в разработване на собствени продукти и услуги, както и в предоставяне на дигитални решения в полза на държавата в борбата с COVID-19. Като част от поетия ангажимент към правителството за дигитализация на основни системи в страната ScaleFocus разработиха мобилното приложение ViruSafe, а SoftServe съвместно с Viber създадоха чатбот канала COVID-19 Bulgaria.
    Всеки един от нас разработва сценарии и предприема мерки за минимизиране на негативния ефект върху бизнеса и непредсказуемостта на положението. Предоговарянето на условията с наемодателите е естествен процес. Почти 100% от всички служители работят дистанционно и това е действителност, с която вероятно ще се наложи да живеем дълго време.
    Замразяване на назначаване на нови служители, редуциране броя на работните часове и намаляване на част от нефинансовите стимули, но със запазване на допълнителното здравно осигуряване на служителите са част от практиките, споменати от нашите членове.

    В края на миналата година прогнозирахте, че „към 2021 броят на заетите в индустрията се очаква да превиши 80 хил. души“. Актуални ли са все още тези прогнози?
    Вярвам, че секторът ни ще остане сред двигателите на българската икономика и във формирането на новата средна класа в страната. Без да имаме пълен анализ за състоянието и възстановяването на глобалната икономика, трудно може да се прави достоверна прогноза. Но към настоящия момент нямаме сериозни индикации, че това няма да се случи.

    Какви са прогнозите Ви за развитието на индустрията в дългосрочен план?
    Видяхме огромното значение на технологиите и всички бизнеси в сферата на „индустрия на знанието“, не само в България, а в глобален мащаб. Тази безпрецедентна ситуация ни доказа колко са необходими научноизследователската дейност, модернизацията и дигитализацията на процесите.
    Гледам на дигитализацията като на все още нереализирана възможност. Свързаността, изкуственият интелект, напредъкът на технологиите ни дават шанс да впрегнем човешкия ум и потенциал точно в творчески дейности, които са незаменими технологично. Дигитализацията ни дава възможност да учим постоянно, да придобиваме нови и различни знания, да разширяваме светогледа си. Можем да сме в непосредствена връзка на секундата, когато имаме нужда. Това означава бързина и колаборативни иновации. Отличен пример са глобалните усилия за намиране на лекарство срещу COVID 19, базирани на споделена информация на лаборатории от цял свят. Дигитализацията ни позволява да увеличим скоростта на реализация, защото осигурява простор и мащаб на идеите. Тя ще ни накара да се префокусираме към важните за съвременния начин на живот теми като по-широко приложение на съвременните технологии от автоматизицията до изкуствен интелект в полза на обществото и реална цифровизация.
    Именно в тази ера на трансформация смятам, че нашата индустрия ще е на печелившата страна.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 час
    Очаква се пазарът на смартфони да се възстанови през 2024 г.
    Най-голям ръст се очаква в премиум сегмента, показват данни на Counterpoint Research
    преди 3 часа
    38 млрд. долара достигат загубите от финансови измами през 2023
    БОРИКА стартира инициатива за превенция на финансови измами
    преди 3 часа
    Започва поетапно изключване на отоплението за град София
    Изключването на топлоподаването стартира на 31 март
    преди 3 часа
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 4 часа
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 4 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове